4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 468
С., 27.03. 2014 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 24 март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 6812/2013 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. В. А. чрез пълномощник адв. В. Р. – Пловдивска адвокатска колегия против въззивно решение № 1131 от 20.06.2013 г. по в. гр. дело № 656/2013 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е отменено решение № 4496 от 06.12.2012 г. по гр. дело № 11653/2012 г. на Пловдивски районен съд и вместо това е отхвърлен иска на А. В. А. по чл. 150 СК за изменение на присъдената с решение № 1278/07.04.2011 г. по гр. дело № 17852/2011 г. на Пловдивски районен съд месечна издръжка от 500 лв. на 350 лв., считано от датата на подаване на исковата молба 25.07.2012 г. до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване, ведно със законна лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното изплащане.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя материалноправния въпрос за критериите, от които се преценява изменението на издръжката, както и начина на определяне възможностите на лицето, което я дължи и процесуалноправните въпроси – следва ли да се приемат писмени и гласни доказателства пред въззивната инстанция при липса на доказателства обосноваващи хипотезата на чл. 266, ал. 2 ГПК; при преценка на събраните доказателства, съдът длъжен ли е да съобрази научните, логическите и опитни правила и следва ли да се ръководи от тези правила при преценката дали изменението на обстоятелствата е съществено, ако във въззивната жалба на другата страна не се твърди, че изменението на възможностите на ищеца за даване на издръжка е несъществено. По поставените правни въпроси жалбоподателят се позовава на задължителна съдебна практика установена с Постановление № 5/16.11.1970г. и Постановление № 5/30.11.1981г. и двете на Пленума на ВС и на представени съдебни решения постановени по реда на чл. 290 ГПК по гр. дело № 863/2011 г. ВКС, трето г. о.; гр. дело № 1110/2011 г. ВКС, четвърто г. о.; гр. дело № 307/2011 г. ВКС, второ г. о. и гр. дело № 1538/2010 г. ВКС, първо г. о. Поддържа се приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с оглед на представената съдебна практика, като жалбоподателят се позовава и на т. 2 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Ответницата Е.-Н. А. А. действаща лично и със съгласието на майка законен представител М. А. в писмен отговор оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване с твърдение, че част от поставените въпроси касаят директно съществото на спора, който е разрешен в съответствие със задължителна съдебна практика на ВКС. Изложени са съображения в подкрепа правилността на обжалваното решение. Представена е съдебна практика на ВКС -определения постановени по реда на чл. 288 ГПК, с които не е допуснато касационно обжалване по иск по чл. 150 СК. Претендират се съдебни разноски.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е разрешен спор за изменение на присъдена издръжка намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставеният материалноправен въпрос с обжалваното решение е разрешен в съответствие със задължителната съдебна практика установена с П. № 5/16.11.1970г. и П. № 5/30.11.1981г., според която възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи, имотно състояние и квалификация, а нуждите на лицата, които имат право на издръжка се определят съобразно с обикновените условия за живот на тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение за случая. Размерът на издръжката следва да съдейства за правилното развитие, възпитание и отглеждане на детето, за покриване на нуждите така, както те биха били задоволени, ако родителите живеят заедно. При определяне размера на издръжката се отчитат нуждите и възможностите към момента, когато се постановява решението, но тъй като издръжката се присъжда за задоволяване на бъдещи нужди, през периода, когато се изпълнява решението е възможно да настъпят обстоятелства, които налагат нейното изменение. Изменението на обстоятелствата може да се отнасят до здравословно състояние, трудоспособност, доходи, семейно положение и други, но за да се уважи иск за изменение на издръжката се изисква трайна или съществена промяна в нуждата на търсещия издръжка или във възможностите на задълженото лице.
При постановяване на решението си, съдът е извършил анализ и самостоятелна преценка на събрания пред него и първата инстанция фактически и доказателствен материал, направил е своите фактически и правни изводи по съществото на спора, и в съответствие с цитираната задължителна съдебна практика е приел, че настъпилите нови обстоятелства при ищеца, създал ново семейство, от което има дете, не са довели до съществена промяна, която да обосновава намаляване издръжката на другото му дете. Ищецът е запазил високия си нетен доход от трудово възнаграждение в размер на 4000 лв., който би му позволил без значителни затруднения да продължи да заплаща издръжката от 500 лв. месечно за другото дете, съставляваща 1/8 от прихода му като средствата, които остават за него и второто му семейство надхвърлят почти три пъти средствата, които предоставя на първото си дете. Прието е, че промяната би била съществена, ако наред със задължението за издръжка на второ дете, прихода на ищеца е намалял, при което би било налице изискването на закона за съществена промяна във възможностите на задължението лице, в какъвто смисъл е и посочената задължителна съдебна практика.
П. въпрос по приложението на чл. 266, ал. 2 ГПК, също не налага допускане на касационно обжалване. Представените пред въззивната инстанция доказателства относно нарасналите нужди на ответницата, която понастоящем на е 15 години, при присъдена издръжка, чието намаляване се иска през 2011 г., не са се отразили върху решаващите мотиви на съда за отхвърляне на иска, а те както е видно не са свързани с нарасналите нужди на ответницата, а с непроменените материални възможности на ищеца, които му позволят да издържа и двете си деца.
П. въпроси относно спазване научните, логическите и опитни правила при преценката на доказателствата по делото, респ. при извеждане на извода за наличието или липсата на съществена промяна във възможностите на задълженото лице за издръжка, касаят формиране на вътрешното убеждение на съда и обосноваността на съдебното решение, което подлежи на разглеждане, ако се допускане касационно обжалване. В настоящето производство така поставени въпросите не дават основание за допускане на касационно обжалване. От посоченото при отговора на материалноправния въпрос е видно, че начина на формиране на вътрешното убеждение на съда за неоснователността на предявения иск се е осъществено при липса на процесуални нарушения и в съответствие с правилата на логиката, опита и научните знания.
Предвид изложеното по поставените правни въпроси не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
С оглед изхода на делото жалбоподателят ще следва да заплати на другата страна съдебни разноски за настоящето производство в размер на 500 лв. адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1131 от 20.06.2013 г. по в. гр. дело № 656/2013 г. на Пловдивски окръжен съд.
ОСЪЖДА А. В. А. да заплати на Е.-Н. А. А. действаща лично и със съгласието на майка законен представител М. А. съдебни разноски за настоящето производство в размер на 500 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ