3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1136
С., 5.11. 2014 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември, през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 3859 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от П. А. Н., М. П. П. и П. А. С., и трите от [населено място], чрез пълномощника им адв. Ц. К. от АК-В., против въззивно решение № 237 от 24.02.2014 г., постановено по в. гр. д. № 3152/2013 г. на Варненския окръжен съд, ГО, с което като е потвърдено решение № 245 от 17.01.2013 г. на Варненския районен съд, постановено по гр. д. № 13035/2011 г., са уважени предявените от К. Г. К. от [населено място], срещу П. А. Н., М. П. П. и П. А. С., искове с правно основание чл. 286 ЗЗД, за заплащане на сумата от по 7 500 лв./частичен иск в общо заявен размер от 30 000 лв. от целия в размер на 54 763 лв./, представляваща дължимо възнаграждение по договор за поръчка от 18.08.1998 г., ведно със законната лихва, считано от 01.09.2011 г. до окончателното изплащане и с правно основание чл. 86 ЗЗД, за сумата на всяка една от тях в размер по 3 000 лв./частичен иск в общ заявен размер от 12 000 лв., целият в размер на 25 000 лв./, представляваща обезщетение за забава за периода от 14.09.2007 г. до 01.09.2011 г.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторките поддържат, че с постановеното решение на въззивния съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение, съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, разрешаването на който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. И. правен въпрос е какъв е давностният срок, с който се погасява вземането на адвокатско възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба К. Г. К. от [населено място], в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и изразява становище за липсата на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – оценяеми искове по чл. 286 и чл. 86 ЗЗД, с обжалваем интерес над 5 000 лв., поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между страните на 18.08.1998 г. е сключен договор за мандат, по силата на който ищецът адв. К. е поел защитата на ответниците по иск за собственост на имот в [населено място], възстановен в полза на наследодателя на възложителите/доверители/, подписан от тях. Съгласно т. 2 от него страните се договорили, че дължимото възнаграждение по договора за изпълнителя/довереник/ е 50% от пазарната оценка на имота при условие, че искът бъде уважен, платимо в едногодишен срок от разрешаване на спора с окончателен съдебен акт. Съдът е приел, че в случая дължимото възнаграждение по договора за поръчка е определяемо и тъй като спорът за собственост е разрешен с влязло в сила решение на 14.09.2006 г. в полза на ответниците, от този момент е възникнало и вземането за възнаграждение, определено съгласно изслушаната ССЕ на 44 400 лв., което следва да се понесе от всички възложители/доверители/ по равно. Приел е, че вземането не е погасено по давност, тъй като в случая е приложима общата петгодишна давност, съгласно чл. 110 ЗЗД, защото адвокатското възнаграждение не е възнаграждение за труд, за да се погасява с кратката тригодишна давност по чл. 111, б.”а” ЗЗД. Присъдил е и дължимата мораторна лихва върху главниците.
Представеното от жалбоподателите изложение за допускане на касационно обжалване съдържа изведен правен въпрос от материално естество, обусловил изхода на делото, а именно – какъв е давностният срок, с който се погасява вземането на адвокатско възнаграждение – три или петгодишен, за който твърдят, че разрешаването му е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Правният въпрос е от значение за изхода на делото, но той е решен от въззивния съд в съответствие със задължителната съдебна практика, установена по реда на чл. 290 и сл. ГПК с решение № 495 от 25.06.2010 г. по гр.д. № 1669/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 623 от 01.12.2010 г. по гр.д. № 1744/2009 г. на ВКС, ІV г.о. и решение № 74 от 19.07.2012 г. по гр.д. № 1495/2010 г. на ВКС, ІV г.о. В тях еднозначно е прието, че основните характеристики на адвокатската дейност дават основание договорните отношения между адвоката и клиента да се определят като такива по договор за поръчка – чл. 2 ЗА, чл. 24 ЗА и чл. 36 ЗА. Общата давност, с която се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок, е петгодишна – чл. 110 ЗЗД. В чл. 111 ЗЗД са установени три случая на по-кратка, тригодишна давност – за вземанията за възнаграждения за труд, за вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор и за вземанията за наем, лихви и други периодични плащания. Вземанията за адвокатско възнаграждение не са вземания за труд, а произтичат от договор за поръчка, поради което за тях е приложима общата петгодишна, а не кратката тригодишна погасителна давност. Постановеното въззивно решение по поставения правен въпрос е съобразено с тази задължителна съдебна практика, наличието на която изключва приложението на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поради това, настоящата инстанция счита, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 237 от 24.02.2014 г., постановено по в. гр. д. № 3152/2013 г. на Варненския окръжен съд, ГО, по касационна жалба с вх. № 9184 от 26.03.2014 г. на П. А. Н., М. П. П. и П. А. С., и трите от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: