1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 196
С., 2.05.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести април, през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като изслуша докладваното от съдия Д. гр.д. № 1733 по описа на Трето гражданско отделение на съда за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. А. Д.-А. и И. Г. А., и двамата от [населено място], чрез пълномощника им адв. И. И. от АК-В.Т. срещу въззивно решение № 281 от 28.07.2011 г., постановено по в.гр.д. № 560/2011 г. на Великотърновския апелативен съд, І ГО, с което е отменено изцяло решение № 20 от 10.02.2011 г. по гр.д. № 1028/2010 г. на Свищовския районен съд, и е отхвърлен предявеният от касаторите против [фирма] [населено място] и [фирма] [населено място], иск с правно основание чл. 26 ЗЗД, вр. с чл. 166, чл. 167 и чл. 170 ЗЗД, за прогласяване нищожност на сключения с н.а. № 25, т.VІ, рег. № 5684, дело № 434/2008 г. на нотариус Л. А., договор за ипотека, с който [фирма] [населено място] е учредил в полза на [фирма] [населено място] договорна ипотека, в частта относно недвижим имот – апартамент № 8, находящ се в [населено място], [улица], ет. 4, за обезпечаване на всички вземания на банката по договор за кредит № Св-003/04.06.2008 г., сключен между [фирма] и на [фирма] за сумата от 350 000 евро. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се релевират хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК и се сочи съдебна практика.
Ответникът по касационната жалба [фирма] [населено място] , чрез процесуалния си представител юриск. С. С. в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК изразява становище за недопустимост на касационната жалба по чл. 280, ал. 2 ГПК, както и алтернативно за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване и неоснователността й.
Ответникът по касационната жалба [фирма] [населено място] не изразява становище по нея в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК, но е процесуално недопустима.
Касационното обжалване е ограничено само от един установен от законодателя формален критерий – цената на иска/чл. 280, ал. 2 ГПК/, и от реалните критерии за допускане на касационното обжалване, които се проверяват от ВКС – чл. 280, ал. 1 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК в редакцията й, обнародвана в Д.В., бр. 100/21.12.2010 г., в сила от същата дата, въззивните решения, постановени по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. и по търговски дела с цена на иска до 10 000 лв. са изключени от обхвата на касационния контрол.
В случая с обжалваното въззивно решение е отхвърлен иск за прогласяване нищожност на сключения с н.а. № 25, т.VІ, рег. № 5684, дело № 434/2008 г. на нотариус Л. А., договор за ипотека, с който [фирма] [населено място] е учредил в полза на [фирма] [населено място] договорна ипотека, в частта относно недвижим имот – апартамент № 8, находящ се в [населено място], [улица], ет. 4, за обезпечаване на всички вземания на банката по договор за кредит № Св-003/04.06.2008 г., сключен между [фирма] и на [фирма] за сумата от 350 000 евро. Касае се за търговско дело, тъй като процесната договорна ипотека представлява търговска сделка по см. на чл. 286, ал. 1 ТЗ, служи за обезпечение на вземане, произтичащо от търговска сделка предвид чл. 286, ал. 2, във вр. с чл. 1, ал. 1, т. 7 ТЗ, цената на предявения иск с правно основание чл. 26 ЗЗД е в размер на 5 305,40 лв., като съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК цената на иска за прогласяване нищожност на договор за ипотека се определя от данъчната оценка на ипотекирания имот, т.е. предявеният иск е под предявения минимален размер за касационно обжалване – 10 000 лв. Касационната жалба срещу въззивното решение е подадена на 06.10.2011 г., с вх. № 9707 и с оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК се явява процесуално недопустима.
Съгласно § 25 от ПЗР на З./ДВ, бр. 100/2010 г./ висящите производства се довършват по досегашния ред. Висящо пред съответната инстанция обаче е онова производство, което е инициирано от правоимащия преди датата на влизане в сила на З.. В случая преди да бъде подадена касационна жалба висящо касационно производство не съществува, съответно няма как за него да се приложи старият ред.
В случая касационната жалба е подадена на 06.10.2011 г., и към тази дата не е допустима на основание редакцията на чл. 280, ал. 2 ГПК, след измененията, направени със З./ДВ, бр. 100/21.12.2010 г./, тъй като цената на предявения иск с правно основание чл. 26 ЗЗД по търговски спор е под 10 000 лв. В заключение, тъй като цената на иска е под предела, определен в закона, въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, независимо от опущението допуснато във въззивното решение, в което е отразено, че то подлежи на касационна проверка, тъй като то не може да дерогира императивната норма на чл. 280, ал. 2 ГПК.
С оглед на този резултат, настоящият състав на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение намира, че е безпредметно произнасяне по допустимостта на касационната жалба на В. А. Д.-А. и И. Г. А. във връзка със заявените основания по чл. 280, ал. 1 ГПК.
По изложените съображения, касационната жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството пред Върховния касационен съд следва да бъде прекратено.
При този изход на делото, касаторите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника по жалбата [фирма] [населено място] направените разноски за касационното производство в размер на 346 лв. юриск. възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба с вх. № 9707/06.10.2011 г. на В. А. Д.-А. и И. Г. А., и двамата от [населено място], против въззивно решение № 281 от 28.07.2011 г., постановено по в.гр.д. № 560/2011 г. на Великотърновския апелативен съд, І ГО.
ОСЪЖДА В. А. Д.-А. и И. Г. А., и двамата от [населено място] да заплатят на [фирма] [населено място] деловодните разноски за касационното производство в размер на 346/триста четиридесет и шест/ лева.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 1733/2011 г. по описа на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд.
Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от съобщаването му пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд, ГК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: