4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1392
С., 27.12. 2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 22 декември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 953/2011 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. А. И. против въззивно решение № 426 от 17.03.2011 г. по гр. дело № 984/2010 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 04.10.2010 г. по гр. дело № 2589/2008 г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлен иска на жалбоподателя против [фирма] [населено място] с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата 25829,70 евро неустойка по т. 14 от предварителен договор от 01.08.2004 г.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че с обжалваното решение в противоречие с цитирана съдебна практика е разрешен материалноправния въпрос – възможно ли е с окончателния договор страните да се договорят да запазят действието на предварителния договор в отделни негови части, в случая в частта на договорената неустойка и процесуалноправния въпрос за приложението на чл. 367 ГПК във вр. с чл. 370 ГПК. Позовава се на приложно поле за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Ответникът [фирма] [населено място] в писмен отговор на касационната жалба излага съображения в подкрепа правилността на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледан иск по чл. 92, ал. 1 ЗЗД намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК материалноправният въпрос е поставен във връзка с приетото от съда, като основание да отхвърли иска за неустойка, която е била уговорена в сключен между страните предварителен договор, за неизпълнението на конкретни задължения на обещателя по предаване и въвеждане на приемателя във владение на обещания недвижим имот, че със сключването на окончателния договор действието на предварителния договор е прекратено и купувачът мълчаливо се е съгласил, че продавачът е изпълнил точно задълженията си по предварителния договор, включително и относно сроковете, с неизпълнението на които е била обвързана и дължимостта на неустойката по предварителния договор, затова уговорката в окончателния договор, че за неизпълнението на задължение на продавача, различно от посоченото в т. 14 на предварителния договор, същият дължи неустойка по клаузите на предварителния договор е неприложима по аналогия и по тази уговорка купувачът не може да реализира вземане по реда на чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
М. въпрос дали е възможно с окончателния договор страните да се договорят да запазят действието на предварителния договор в частта на договорената неустойка и даденото разрешение с обжалваното решение не влиза в противоречие с ТР № 94/07.09.1970 г. по гр. д. № 82/70 г. на ОСГК на ВС, на което жалбоподателят се позовава. Посоченото тълкувателно решение разглежда случай различен от процесния. С решението е прието, че когато предварителният договор за сключване на определен окончателен договор е нищожен, той не може да стане действителен като обикновено ненаименувано съглашение изцяло или отчасти, или за отделни клаузи, като тези по чл. 92 и чл. 93, ал. 2 ЗЗД и при липса на друго съглашение, което съдържа всички съществени елементи на друг предвиден в закона договор или ненаименувано съглашение, отношенията по нищожния договор се уреждат по правилата на чл. 34 ЗЗД, като нито една от страните не може да задържи полученото по договора от другата страна. Когато обаче наред с нищожния договор, страните са сключили и друго съглашение, което съдържа всички съществени елементи на друга правна сделка, предвидена в закона или ненаименувано съглашение, които създават юридическа обвързаност, страните са длъжни да уредят отношенията си въз основа на това съглашение.
В настоящия случай между страните е имало сключен предварителен договор, в който е била уговорена клауза за неустойка при неизпълнение от продавача на конкретно посочени задължения, както и клауза, според която със сключването на окончателния договор за прехвърляне правото на собственост, предварителният договор се прекратява по право, поради точно изпълнение от страните на договорните им задължения. Между страните има сключен и окончателен договор, с който е предвидено изпълнение на ново срочно задължение за продавача, за неизпълнението на което няма уговорена неустойка, а се препраща към клаузите на вече прекратения между страните предварителен договор. Със сключването на окончателния договор, предмета на предварителния договор – потестативното право да се сключи окончателен договор е реализиран и предварителният договор се прекратява по право, затова отношенията между страните се уредят съобразно предвиденото в окончателния договор. В този договор няма уговорена неустойка при неизпълнение на поетото задължение от продавача и такава не се дължи между страните.
Поставеният процесуалноправен въпрос касае твърдение за несвоевременно представен отговор на исковата молба от ответното дружество по правилата на чл. 368 ГПК и чл. 370 ГПК уреждащи производство по търговски спорове и преклудиране на правата заявени в отговора. Въпросът подлежи на обсъждане при разглеждане правилността на обжалваното решение. Независимо от казаното, твърденията не се оправдават от фактическа страна. Отговорът на исковата молба е изпратен по пощата и по този начин ответникът е спазил двуседмичния срок – чл. 367 ГПК във вр. с чл. 62 ГПК.
Предвид изложеното не се установяват основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, а основанието по т. 3-та е заявено формално и не е обосновано.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, жалбоподателят дължи съдебни разноски на другата страна в размер на 1460 лв. юрисконсулско възнаграждение.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 426 от 17.03.2011 г. по гр. дело № 984/2010 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА Д. А. И. да заплати на [фирма] [населено място] съдебни разноски за настоящето производство в размер на 1460 лв. юрисконсулско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ 3