5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 518
С., 08.05. 2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети март, през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 443 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Д. Р. А. от [населено място], чрез пълномощника си адв. С. Г. от АК-Л., против въззивно решение № 263 от 28.10.2014 г., постановено по в.гр.д. № 355/2014 г. на Габровския окръжен съд, с което е отменено решение № 308 от 04.07.2014 г. на Габровския районен съд, постановено по гр.д. № 2950/2013 г., и е отхвърлен предявеният от касатора срещу МБАЛ [фирма] [населено място], иск по чл. 188, т. 2, вр. с чл. 187, т. 10 КТ за налагане на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”, като неоснователен.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поддържа, че с постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно е отхвърлен предявеният иск за отмяна на наложеното му дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”, съдът се е произнесъл по правен въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, както и чието разрешаване е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основания за допускане до касационно производство по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. И. правен въпрос от материално естество, обусловил изхода на делото е – за приложението на чл. 195, ал. 1 КТ и в частност кой е разбираемият начин и какво следва да съдържа позоваването на известни на работника или служителя обстоятелства и документи при мотивиране на заповедта за дисциплинарно наказание. В подкрепа на твърденията си жалбоподателят е представил съдебни решения, както следва: решение № 377 от 26.10.2011 г. по гр.д. № 1962/2010 г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 30 от 08.02.2012 г. по гр.д. № 388/2011 г. на ІІІ г.о. на ВКС, решение № 642 от 12.10.2010 г. по гр.д. № 1208/2009 г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 676 от 12.10.2010 г. по гр.д. № 999/2009 г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 322 от 07.11.2012 г. по гр.д. № 278/2011 г. на ІІІ г.о. на ВКС, решение № 857 от 25.01.2011 г. по гр.д. № 1068/2009 г. на ІV г.о. на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Ответникът по касационната жалба МБАЛ [фирма] [населено място], чрез пълномощника си адв. Н. М. от АК-Г. в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК изразява становище за нейната неоснователност, както и за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – неоценяем иск по чл. 188, т. 2, вр. с чл. 187, т. 10 КТ за налагане на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, с което е отхвърлен предявеният иск за защита срещу незаконно налагане на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”, въззивният съд е приел, че откриване на нарушението означава узнаване от субекта на дисциплинарната власт за нарушаване на трудовата дисциплина, установено в съществените му признаци – субектът на нарушението, времето и мястото на извършването му, както и индивидуализиращите признаци на деянието от обективна и субективна страна, които да го квалифицират като нарушение. Приел е, че в конкретния случай на жалбоподателя Д. А., в качеството му на началник на „Акушеро-гинекологичното отделение в ответната болница, му е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”, за неизпълнение на задълженията му в това му качество, съобразно заключенията от констативен протокол № КП-27-308/10.10.2013 г., издаден от ИА „Медицински одит” към МЗ, визиращ нарушения на медицинския стандарт по акушерство и гинекология, в резултат на което е настъпил летален изход за родилка и новородено бебе. Съдът е приел, че визираните в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание нарушения са свързани с лошата организация на цялостната медицинска дейност в отделението, което ищецът ръководи – не е оформена документацията за прегледи и състояние на пациент, от което зависи начина на лечение спрямо него и съответно живота му, като наложеното му дисциплинарно наказание е именно в качеството му на ръководител на отделението за пропуските да организира медицинската дейност в него, а не е за лекарска отговорност при конкретните смъртни случаи, която е предмет на друго производство, а не на процесната заповед за дисциплинарно наказание. В тази връзка е приел, че в случая атакуваната заповед съответства на разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ, същата е мотивирана, тъй като в нея е посочен както нарушителят, така и нарушението, което е извършил, наказанието и законовия текст, въз основа на който се налага. Позовавайки се на задължителната съдебна практика по приложението на чл. 195, ал. 1 КТ/решение № 128 от 28.05.2013 г. на ВКС по гр.д. № 726/2012 г. на ІV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК/ въззивният съд е приел, че за да се приеме, че заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е мотивирана, не е необходимо тя да съдържа всички обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние, деня и часа на осъществяването им, кои задължения по длъжностната характеристика не са изпълнени, кои разпоредби на вътрешния трудов ред са нарушени и какво дисциплинарно нарушение според класификацията в чл. 187 КТ е извършено. Както в искането на обяснения, така и в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е достатъчно нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника начин, включително и чрез позоваването на известни на работника обстоятелства и документи /без да е необходимо удостоверяване на връчването на документите/, какъвто е настоящият случай.
Във връзка със заявените основания за допускане до касационно производство, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд намира, че не е налице критерият за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по поставения правен въпрос от материално естество. Така както е формулиран въпросът касае приложението на чл. 195, ал. 1 КТ относно мотивираността на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание с оглед изискванията на този законов текст, който в случая се явява обуславящ за изхода на делото, но той не е решен от въззивния съд в противоречие с задължителната съдебна практика, както и разрешаването му не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Съгласно тази съдебна практика разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ по императивен начин установява необходимото съдържание на заповедта за дисциплинарно наказание. Актът на работодателя трябва да съдържа данни за нарушителя, наложеното наказание и законовия текст, въз основа на който се налага, описание на нарушението и времето на извършването му и то по начин указващ ясно в какво е обвинен наказания работник или служител. В случая в съответствие с тази задължителна съдебна практика, въззивният съд е приел, че процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание съдържа всички необходими реквизити, посочени в чл. 195, ал. 1 КТ – подробно е посочено в какво се изразява нарушението, времето на извършването му, посочен е нарушителят, вида на наказанието и законовият текст, въз основа на който то се налага, т.е. същата е мотивирана. Що се отнася до това кой е разбираемият начин и какво следва да съдържа позоваването на известни на работника или служителя обстоятелства и документи при мотивиране на заповедта за дисциплинарно наказание, съдът, позовавайки се на задължителната съдебна практика, посочена по-горе, е приел, че в случая заповедта за налагане на дисциплинарното наказание съдържа данни за нарушението и обстоятелството, че същото касае отговорността на наказаното лице в качеството му на началник на „Акушеро-гинекологичното отделение в ответната болница за организацията и качеството на цялостната медицинска дейност в отделението, както и правилното и пълно водене на съответната медицинска документация – задължения, уредени в длъжностната му характеристика и в чл. 71 З. и в тази връзка, както в искането за обяснения, така и в процесната заповед нарушението е посочено по разбираем за наказаното лице начин, включително и чрез позоваването на известни нему обстоятелства и документи. В този аспект приетото от въззивния съд не е в противоречие с представената от касатора задължителна съдебна практика, която се отнася до въпроси, свързани с най-тежкото наказание – дисциплинарно уволнение, а във връзка с приложението на чл. 195, ал. 1 КТ, е в съответствие с тази съдебна практика. Тъй като по поставения правен въпрос е налице задължителна съдебна практика, в случая съобразена от въззивния съд, основанието за допускане до касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не намира приложение. Тъй като изложените твърдения касаят неправилност на решението, изразяващи се в необоснованост на въззивния съдебен акт, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, същите представляват касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, но не могат да аргументират приложното поле за допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, какъвто е настоящият случай.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 1 и т. 3 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
При този изход на делото пред настоящата инстанция, на ответника по жалбата не следва да се присъдят разноски за касационното производство, тъй като такива не са поискани.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 263 от 28.10.2014 г., постановено по в.гр.д. № 355/2014 г. на Габровския окръжен съд, по касационна жалба вх. № 4417 от 09.12.2014 г. на Д. Р. А. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: