1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1110
С., 28.10. 2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети септември, през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 3707 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Н. Д. от [населено място], чрез пълномощника си адв. В. К. от АК-К., против въззивно решение № 621 от 12.02.2014 г., постановено по в.гр.д. № 1110 по описа на Благоевградския окръжен съд за 2013 г., с което като е потвърдено решение № 8770 от 25.11.2013 г., постановено по гр.д. № 2058 по описа на Благоевградския районен съд за 2013 г., са отхвърлени предявените искове за защита срещу незаконно уволнение, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, предявени от Р. Н. Д. срещу [фирма] [населено място].
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторката поддържа, че в постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно са отхвърлени предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, съдът се е произнесъл по правни въпроси от материално и процесуално естество в противоречие с практиката на ВКС, както и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Изведените от жалбоподателката правни въпроси са – допустимо ли е да се приеме, че е налице сключен трудов договор, респ. възникнало трудово правоотношение при липса на подписан от двете страни писмен трудов договор с определени в него клаузи по реда на чл. 61, чл. 62 и чл. 66 КТ; допустимо ли е да се приеме, че е налице сключен трудов договор, респ. възникнало трудово правоотношение само на основание писмено заявление за сключване на трудов договор и резолюция за приемане на това заявление от страна на работодателя без да е налице сключен писмен трудов договор по реда на чл. 61, чл. 62 и чл. 66 КТ, или писмено изменение на съществуващ трудов договор по чл. 119 КТ; допустимо ли е по реда на чл. 119 КТ да се сключва и да се приеме, че е налице сключен нов трудов договор, респ. възникнало трудово правоотношение за абсолютно нова, различна от предходната длъжност, при която се изпълняват нови, различни от предишните задължения, неизпълнявани до момента, при която се променят всички елементи на предишния договор, вкл. работна заплата, работно място и др. Твърди, че приетото от въззивния съд е в противоречие с трайната съдебна практика – ТР № 1 от 2001 г./т. 19/ и ТР № 2 от 02.07.2004 г. на ОСГТК на ВКС.
Ответникът по касационната жалба [фирма] [населено място], чрез пълномощника си адв. Г. Я. от АК-Б. в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК изразява становище за нейната неоснователност, както и за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускането й до касационен контрол.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – отхвърлени искове за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и обусловен от него иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225 КТ, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, с което са отхвърлени предявените искове за защита срещу незаконно уволнение, въззивният съд е приел, че прекратяването на трудовото правоотношение с ищцата на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, поради съкращаване на щата, е законно, тъй като по силата на новото щатно разписание на дружеството от 23.05.2013 г. длъжността заемана от ищцата – „зам. управител” е била закрита. Приел е, че независимо, че за тази длъжност липсва двустранно подписано споразумение към трудовия договор, то с факта, че ищцата е подала молба, в която е заявила желание да заеме длъжността „зам. управител”, която е била резолирана от управителя на дружеството с „да”, то са налице съвпадащи волеизявления на страните за промяна на трудовия договор, налице е и фактическо изпълнение от страна на ищцата на тези трудови функции, поради което не е налице недействителност на трудовото правоотношение, поради липсата на нов валиден договор между страните. Приел е, че тъй като се премахва единствената щатна бройка „зам. управител”, заемана от ищцата и работодателят не е бил длъжен да прави подбор между нея и служител, заемащ сходна, но не идентична длъжност, тъй като задължението за подбор съществува само при премахване на част от бройките за еднакви длъжности, поради което заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, е законосъобразна.
За да се допусне разглеждане на касационната жалба, на първо място касаторът следва да формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, значим за изхода на спора, по който съдът се е произнесъл с обжалвания съдебен акт с оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК. Такива въпроси са основните въпроси на спора, засягащи допустимостта и основателността на иска, по които съдът реализира произнасяне, от което зависи изхода на делото. Изведените от касаторката материалноправни въпроси – допустимо ли е да се приеме, че е налице сключен трудов договор, респ. възникнало трудово правоотношение при липса на подписан от двете страни писмен трудов договор с определени в него клаузи по реда на чл. 61, чл. 62 и чл. 66 КТ; допустимо ли е да се приеме, че е налице сключен трудов договор, респ. възникнало трудово правоотношение само на основание писмено заявление за сключване на трудов договор и резолюция за приемане на това заявление от страна на работодателя без да е налице сключен писмен трудов договор по реда на чл. 61, чл. 62 и чл. 66 КТ, или писмено изменение на съществуващ трудов договор по чл. 119 КТ; допустимо ли е по реда на чл. 119 КТ да се сключва и да се приеме, че е налице сключен нов трудов договор, респ. възникнало трудово правоотношение за абсолютно нова, различна от предходната длъжност, при която се изпълняват нови, различни от предишните задължения, неизпълнявани до момента, при която се променят всички елементи на предишния договор, вкл. работна заплата, работно място и др., са формулирани некоректно, тъй като не съответстват на установената от въззивния съд фактическа обстановка. Както се посочи по-горе, въззивният съд е установил, че от 01.10.2012 г. ищцата е заемала длъжността „ръководител отдел „М.” в ответното дружество, като в резултат на настъпили структурни промени във вътрешната управленска и организационна структура на дружеството, тя е подала заявление на 03.12.2012 г. до управителя с молба да бъде преназначена на длъжността „зам. управител”, на което заявление е поставена резолюция „Да” от управителя. Изготвено е било и допълнително споразумение към трудовия й договор за тази длъжност, което не е било подписано от нея. В съответствие със задължителната съдебна практика, цитирана от въззивния съд, е прието, че в случая са налице съвпадащи писмени волеизявления на страните за промяна на трудовия договор, налице е и фактическо изпълнение от страна на ищцата на тези трудови функции, поради което не е налице недействителност на трудовото правоотношение, поради липсата на двустранно подписано от страните допълнително споразумение за процесната длъжност, поради което приетото от въззивния съд по поставените правни въпроси е в съответствие с установената задължителна съдебна практика – решение № 21 от 23.02.2012 г. по гр.д. № 595/2011 г., ІІІ г.о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, което изключва приложението на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
В. съд е изложил подробни мотиви и е приложил нормата на чл. 272 ГПК, поради което в тази част в случая допускането на касационно обжалване се обосновава с визираните в чл. 281, т. 3 ГПК основания за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост, които касаят разглеждане на касационната жалба по същество, но не са основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т. 1 и т. 3 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
При този изход на делото, на ответника по жалбата следва да се присъдят направените разноски за настоящото производство в размер на 500 лв. адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 621 от 12.02.2014 г., постановено по в.гр.д. № 1110 по описа на Благоевградския окръжен съд за 2013 г., по касационна жалба с вх. № 1619 от 07.05.2014 г. на Р. Н. Д. от [населено място].
ОСЪЖДА Р. Н. Д. от [населено място] да заплати на [фирма] [населено място] направените разноски за касационното производство в размер на 500 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: