1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 353
С., 21.03. 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети март, две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия Б. гр.д. № 1400 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община], подадена чрез юрисконсулт М. Г., срещу въззивно решение № 1416 от 10.09.2012 г. по гр. дело № 2556/2012 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 274 от 28.06.2012 г. по гр.д. № 297/2012 г. на Районен съд, [населено място] в частта, с която е признато за незаконно прекратяването на трудовото правоотношение на Н. М. А., отменена е заповед № К-155 от 16.01.2012 г. на кмета на общината, А. е възстановена на заеманата до уволнението длъжност и общината е осъдена да заплати обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер на 2 172.06 лв., разноски в размер на 250 лв. и съдебни разноски в размер на 236.88 лв.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че въззивния съд се е произнесъл по въпросите- за законосъобразността на уволнението по чл.328, ал.1, т.2, предл.2 КТ във връзка с критериите за подбор по чл.329 КТ и за задължението на съда да основе решението на събраните по делото доказателства. Поддържа се, че тези въпроси са от значение за изхода на делото, разрешени са в противоречие със задължителната практика и се решават противоречиво от съдилищата- основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Ответницата по касационната жалба Н. М. А. не е подала писмен отговор.
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – уважени неоценяеми искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и обусловен от тях оценяем иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да уважи предявените от Н. М. А. срещу [община] исковете по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ въззивният съд е приел, че не е налице посоченото в заповедта уволнително основание по чл.328, ал.1, т.2 КТ – съкращаване на щата, както и че извършеният подбор по чл.329 КТ между 14 бр. главни специалисти в общинската администрация и тримата старши специалисти в кметствата е незаконосъобразен, тъй като в представения протокол не е посочено длъжностите на кои служители се съкращават и на кои не, как са съпоставяне едните спрямо другите, как е формирана оценката на всеки един от тях по отделните критерии, като не се установява целта и резултата от подбора да е по см. на чл.329 КТ- да се уволнят служители чиито длъжности не се съкращават, за да останат на работа тези чиито длъжности се съкращават, но спрямо първите са с по-висока квалификация и работят по-добре
Върховният касационен съд, състав на трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване, констатира следното :
По обуславящият изхода на спора материалноправен въпрос – спазени ли са критериите, установени в чл. 329 КТ при извършения подбор и за обхвата на съдебния контрол при преценката за спазване на чл. 329 КТ от работодателя относно критерия качество на работа в задължителна съдебна практика, установена с ТР № 3 от 16.01.2012 г. по т. д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС, е прието, че преценката на работодателя по чл. 329 КТ – кой от работниците и служителите има по-добра квалификация и работи по-добре подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, при упражняването на който съдът проверява основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл. 329 КТ на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа.
Настоящият състав намира, че не е налице критерият за селекция на касационната жалба по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – приетото във въззивното решение по въпроса за обхвата на съдебния контрол при преценката за спазване на чл. 329 КТ от работодателя, е в съответствие със задължителната практика на ВКС, установена по реда на чл. 292 ГПК с цитираното тълкувателно решение, според която при прекратяване на трудовото правоотношение поради съкращаване на щата или намаляване на обема на работа, подборът e част от правото на уволнение, затова при спор за законосъобразност на уволнението, съдът упражнява съдебен контрол за точното прилагане на закона, който не се изчерпва само с констатиране формалното прилагане на критериите по чл. 329 КТ, а обхваща проверка на приетите от работодателя и оспорени от работника или служителя оценки по същите критерии. С обжалваното решение съдът е извършил такъв съдебен контрол, като е приел, че подборът е незаконосъобразен, тъй като при преценката на професионалната квалификация и ниво на изпълнение на трудовите задължения от всеки един от служителите между които той е извършен, не е посочено длъжностите на кои служители се съкращават и на кои не, как са съпоставяне едните спрямо другите, как е формирана оценката на всеки един от тях по отделните критерии, с оглед действително притежаваните квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа, което не е в отклонение от приетото в цитираното ТР на ВКС.
Останалите оплаквани относими към обосноваността на съдебния акт, с оглед приетото от съда, че подборът е незаконосъобразен не обосновават приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като касаят правилността му, но те не са основания за допускане на касационно обжалване в производството по чл.288 ГПК.
По изложените съображения настоящия съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол.
Водим от горното Върховният касационен съд, трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 1416 от 10.09.2012 г. по гр. дело № 2556/2012 г. на Пловдивския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: