3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 52
[населено място] 20.01. 2012 год.
Върховният касационен съд на Република България, III гражданско отделение в закрито заседание на деветнадесети януари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
изслуша докладваното от съдията Богданова гр.дело № 23 по описа за 2012 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Б. И. П. от [населено място] срещу определение № 229 от 27.10.2011 г. по гр.д. № 321/2011 г. на Върховния касационен съд, ІV г.о., с което е оставена без разглеждане касационната му жалба срещу отхвърлителната част на решение № 5679 от 3.12.2010 г. по в.гр.д. № 10060/2009 г. на Софийски градски съд и е прекратено производството по делото. Поддържа се, че неправилно е приложена новата разпоредба на чл.280, ал.2 ГПК съобразно изменението с ДВ бр.100/2010 г., като в случая следвало да намери приложение § 25 ПЗР на ЗИД на ГПК, тъй като към момента на влизане в сила на изменението е налице висящо производство.
Писмен отговор на частната жалба не е постъпил от ответника Ф. В. Н., действащ като едноличен търговец с фирма “Б.- Ф. Н.”.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Производството по гр.д. № 321/2011 г. на Върховния касационен съд, ІV г.о. е образувано по подадена от Б. И. П. касационна жалба срещу решение № 5679 от 3.12.2010 г. по гр.д. № 10060/2009 г. на Софийски градски съд в частта, с която предявените от жалбоподателя искове с правно основание чл.200 КТ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди са отхвърлени за разликата над 540.64 лв. до 750 лв. за периода 16.11.2004 г. до 11.05.2006 г., както и за разликата над 272.85 лв. до 4 750 лв. за периода 11.05.2006 г. до 1.03.2009 г. Касационната жалба срещу въззивното решение е подадена на 13.01.2011 г. и с обжалваното определение е оставена без разглеждане на основание новата редакция на разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК, а касационното производство прекратено.
Определението е правилно.
С измененията в ДВ бр. 100 от 2010 г. правилото на чл.280, ал.2 ГПК предвижда недопустимост на касационното обжалване по отношение на въззивни решения по граждански дела, чиято цена на иска е под 5 000 лв. В случая цената на обективно съединените искове за обезщетение за имуществени вреди с правно основание чл. 200 КТ е 750 лв. и 4 750 лв., т.е. всеки един е с цена под 5 000 лв. Обжалваното решение на въззивния съд е постановено по искове за парични вземания, чиято цена е под 5 000 лв. и на основание чл.280, ал.2 ГПК не подлежи на касационно обжалване.
Неоснователно е позоваването на § 25 ПЗР на ЗИД на ГПК /ДВ бр. 100 от 2010 г./ в който е предвидено, че висящите производства се довършват по досегашния ред. Висящо пред съответната инстанция е онова производство, което е инициирано от правоимащия преди датата на влизане в сила на ЗИД на ГПК. В случая, преди да бъде подадена касационна жалба, висящо касационно производство няма, съответно няма как за него да се приложи стария ред. Жалбата е подадена на 13.01.2011 г. и не е налице заварено висящо производство пред касационната инстанция към момента на влизане на този закон в сила. Същата е недопустима, на основание редакцията на чл.280, ал.2 ГПК след измененията с ЗИД на ГПК /ДВ бр. 100 от 2010 г./.
Предвид изложеното определението на Върховния касационен съд, ІV г.о., с което е оставена без разглеждане касационната жалба, като недопустима е правилно, а жалбата неоснователна.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 229 от 27.10.2011 г. по гр.д. № 321/2011 г. на Върховния касационен съд, ІV г.о., с което е оставена без разглеждане касационната жалба на Б. И. П. срещу отхвърлителната част на решение № 5679 от 3.12.2010 г. по в.гр.д. № 10060/2009 г. на Софийски градски съд и е прекратено производството по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: