5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 744
С. 23.05. 2012 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, ГК, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети май, две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
изслуша докладваното от съдията Богданова гр. дело № 130/2012 г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Професионална гимназия по механизация на селското стопанство “П. К. Я.”, [населено място], приподписана от адвокат М. П. срещу въззивно решение № 424 от 18.10.2011 г. по гр. дело № 862/2011 г. на Благоевградския окръжен съд, с което е потвърдено решението от 10.06.2011 г. по гр.д. № 971/2010 г. на Гоцеделчевския районен съд, с което са уважени предявените от В. Й. Л., искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ вр.чл.225, ал.1 КТ, като е признато за незаконно и отменено уволнението, постановено със заповед № 01/3.06.2010 г., издадена от жалбоподателя, с която е прекратено трудовото правоотношение с В. Й. Л. на основание чл.325, ал.1, т.5 КТ, възстановена е на заеманата преди уволнението длъжност “учител по икономика”, работодателят е осъден да заплати обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер на 1431 лв., както и направените разноски по делото.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Поставя се процесуалноправният въпрос относно задължението на съда да обсъди в тяхната цялост и поотделно всички събрани по делото доказателства. Н. на доказателствата е в противоречие със задължителната практика на ВКС по приложението на процесуалния закон, което е основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. По материалноправният въпрос в трудовия договор за заместване трябва ли изрично да бъде посочено името на титуляра на длъжността, за заместването на който се сключва този трудов договор се поддържа, че е налице основанието на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като същият се разрешавал противоречиво. Приложено е определение № 382 от 1.04.2010 г. по гр.д. № 1657/2009 г. на ВКС, ІV г.о. По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ се поддържа, че постановеното от въззивния съд решение не е съобразено с трайно установената практика, че за да е уважен този иск не е достатъчно да бъде уважен главният иск. Според жалбоподателят ищцата не е доказала оставеното й без работа, поради уволнението, предмет на иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ. Твърди се, че са налице въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, което е основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответницата по касационната жалба В. Й. Л. чрез адвокат Н. Т. в писмения отговор изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като не е формулиран правен въпрос, който е от значение за изхода на делото. Претендира присъждане на направените разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивнен съд и е допустима.
С обжалваното решение въззивният съд е потвъдил решението на първата инстанция, с което са уважени предявените от В. Й. Л. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 вр.чл. 225, ал.1 КТ. Приел е, че в сключения между страните трудов договор № 27 от 16.09.2009 г. за заместване не е посочено името на титуляра на длъжността, който ще бъде заместван от ищцата. Поради това, че в трудовия договор не е посочено името на замествания служител, то прекратяването му на основание чл.325, т.5 КТ е незаконосъобразно. Приел е също така, че не може с гласни доказателства да се допълва съдържанието на трудовия договор. За да уважи иска по чл.225, ал.1 КТ за периода 3.06.2010 г. до 7.09.2010 г. съдът е приел, че ищцата е доказала оставането без работа, с представените по делото писмени доказателства.
По поставения процесуалноправен въпрос относим към задължението на съда да извърши всестранната и пълна преценка на събраните по делото доказателства и изложи мотиви, въз основа на които е приел, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е незаконосъобразна не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Правилото установяващо изискване към съда по същество да обсъди събраните по делото доказателства за обстоятелствата, които имат значение за делото, както и доводите на страните е установено в разпоредбата на чл. 235, ал.2 ГПК. Постановявайки своя съдебен акт въззивният съд не се е отклонил от смисъла и съдържанието на посочената норма, както и от дадените в задължителната практика на Върховния касационен съд указания за преценка на събрания по делото доказателствен материал. По настоящото дело въззивният съд е извършил преценка на релевантните за предмета на спора факти и обстоятелства. Тази преценка на фактическия и доказателствен материал по делото е относима единствено към конкретния спор и касае правилността на постановения съдебен акт. В тази връзка оплакванията на жалбоподателя за необоснованост представляват касационни основания за отмяна на обжалваното решение поради неговата неправилност съгласно чл. 281, т. 3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл. 280, ал. 1 ГПК.
По материалноправният въпрос – в трудовия договор за заместване трябва ли изрично да бъде посочено името на титуляра на длъжността, за заместването на който се сключва този трудов договор не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Представеното определение на състав на ВКС, постановено в производство по чл.288 ГПК не е практика по смисъла на посочената правна норма. Жалбоподателят не е представил доказателства за наличие на противоречива практика- влезли в сила съдебни актови, в които са формирани противоречиви изводи по въпросите, имащи значение за възприетия краен резултат по спора в обжалвания съдебен акт на въззивния съд, поради което не е налице основанието по чл.280, ал.1,т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. В този смисъл са дадените разяснения в ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСГТК. Извън това даденото разрешение в цитираното определение е с оглед установената по делото конкретна фактическа обстановка, различна от настоящата.
По въпроса свързан с приложението на чл.225, ал.1 ГПК не е формулиран правен въпрос, който да е от значение за изхода на делото. В изложението се съдържат оплаквания за необоснованост на извода на въззивния съд, че ищцата е останала без работа за периода 3.06.2010 г. до 7.09.2010 г. Необосноваността на въззивното решение е основание за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК, но не и основание за допускане на касационно обжалване в производството по чл.288 ГПК.
Не е налице и хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Нормата е посочена бланкетно, като не е формулиран правен въпрос и не са изложени конкретни аргументи как приетото от въззивния съд влиза в противоречие с точното приложение на закона и е от значение за развитието на правото.
Предвид изложеното съдът в настоящия състав намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
При този изход на делото на ответната страна следва да се присъдят направените разноски, които видно от представения договор за правна защита и съдействие са в размер на 200 лв.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 424 от 18.10.2011 г. по гр. дело № 862/2011 г. на Благоевградския окръжен съд.
Осъжда Професионална гимназия по механизация на селското стопанство “П. К. Я.”, [населено място], [улица], обл. Б. да заплати на В. Й. Л., ЕГН: [ЕГН], от [населено място], [улица], обл. Б. направените разноски за касационното производство в размер на 200 лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: