3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 743
С., 14.06. 2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 13 юни две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 65/2011 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. М. Т. против въззивно решение от 21.10.2010 год. по гр. дело № 12684/2009 год. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 30.04.2009 год. по гр. дело № 9210/2008 год. на Софийски районен съд, с което на основание чл. 59 ЗЗД жалбоподателката е осъдена да заплати на [фирма] [населено място] сумата 4995 лева със законна лихва от 29.02.2008 год. до изплащане на задължението.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателката твърди, че при разглеждане на делото от първоинстанционния съд било нарушено правото и защита, поради нередовно призоваване – съществено нарушение на съдопроизводствените правила, наведено като основание за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Представена е съдебна практика на ВКС по приложението на чл. 41, ал. 5 и ал. 6 ГПК (отм.).
Ответникът [фирма] със седалище [населено място] в писмен отговор на касационната жалба поддържа липса на мотивирано изложение за допускане на касационно обжалване, поради липса на изведен правен въпрос от значение за изхода на делото по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, при изложени съображения относими към основанията по чл. 281, т. 3 ГПК, които не могат са се обсъждат в производство по допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по иск по чл. 59 ЗЗД, както и че обжалваемият интерес не е под 1000 лв. намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателката се позовава на нарушено право на защита в пъроинстанционно производство, като съществено нарушение на съдопроизводствените правила и основание за допускане на касационно обжалване. От изложеното може да се конкретизира процесуалноправния въпроса за правното значение на нарушенията на съдопроизводствените правила в първоинстанциноното производство. Така уточнен въпроса не дава основание за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, нито може да се приеме, че е разрешен в противоречие с представената съдебна практика по приложението на чл. 41, ал. 5 и ал. 6 ГПК (отм.) по конкретни дела.
С Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 год. на ОСГК на ВКС в т. 17 е прието, че когато в първата инстанция страната е била лишена от участие поради непризоваване или при призоваване в нарушение на реда предвиден в чл. 41-52 ГПК (отм.) е налице порок обосноваващ обжалването на първоинстанционното решение, но за тази категория порочни решения не е предвидено връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд. Това е така, тъй като допуснатите нарушения могат да бъдат поправени от въззивния съд по искане на заинтересованата страната. Въззивният съд може да зачете само неопорочените действия на първоинстанционния съд и своите съдопроизводствени действия, или да повтори процесуалните действия извършени пред първата инстанция без участието на страната. В настоящия случай, въззивният съд е действал съобразно задължителната съдебна практика, като е удовлетворил всички доказателствени искания на жалбоподателката направени с въззивната жалба и в процеса на делото, с което е обезпечил възможността на страната да защити правата си, за които е твърдяла да са нарушени от първата инстанция.
Предвид изложеното не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Посочването на т. 3 на цитираната разпоредба е формално, без да е обосновано нейното приложение, а наличието на задължителна съдебна практика, без доводи за необходимост от нейната промяна, изключва приложението на т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, като основание за допускане на касационно обжалване.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 21.10.2010 год. по гр. дело № 12684/2009 год. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ