1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 218
С., 7.02. 2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети януари, през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 6861 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма] [населено място], представлявано от изпълнителния директор Е. Т., чрез процесуалния си представител юриск. Д. Ф., против въззивно решение № 1634 от 29.07.2013 г., постановено по в.гр.д. № 3609/2012 г. на Софийски апелативен съд, ГК, 7 състав, в частта му, с която като е потвърдено решение № 5614 от 30.07.2012 г. на Софийски градски съд, ГО, І-1 състав, постановено по гр.д. № 17744/2011 г., е уважен предявеният от [фирма] [населено място] срещу [фирма] [населено място], иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, за заплащане на сумата от 679 000 лв., като получена на неосъществено основание, ведно със законната лихва, считано от 22.12.2011 г. до окончателното изплащане, както и разноските по делото. Релевира касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В. решение в частта му, с която е отхвърлен предявеният от [фирма] [населено място] срещу [фирма] [населено място], иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 68 063,33 лв. – лихва за забава върху сумата от 679 000 лв. за периода от 30.12.2010 г. до 19.12.2011 г., като необжалвано е влязло в сила на основание чл. 296, т. 2 ГПК.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поддържа, че в постановеното решение на въззивния съд, с което е уважен предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, съдът се е произнесъл по правни въпроси, обусловили изхода на спора, които са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Поставените правни въпроси са: представлява ли мястото на изпълнение на едно задължение критерий дали е налице забава на кредитора, и по-конкретно: представлява ли забава на кредитора, поради неоказване на необходимото съдействие при търсими задължения, случаят, когато кредиторът не се е явил за изповядване на сделка по нотариален ред в мястото на изпълнение, договорено от страните или определено по реда на чл. 68, б.”б” ЗЗД, когато страните не са договорили изрично място на изпълнение, за който твърди, че е решен от въззивния съд в противоречие с решение № 28 от 14.03.2009 г. по т.д. № 497/2008 г. на ВКС, І т.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Останалите правни въпроси – понятието „обособена част” от имуществото на търговско дружество по см. на чл. 1, ал. 2, т. 2 З./в редакцията към момента на сключване на предварителния договор, ДВ, бр.46/2003 г./, за което има дадена легална дефиниция в § 1 от ДР на З., че същата представлява „структура в търговско дружество, която може самостоятелно да осъществява стопанска дейност/магазин, ателие, кораб, цех, ресторант, хотел и др./” има ли специфични белези, което да го различава от понятието „дълготраен материален актив”, използвано в разпоредбата на чл. 28, ал. 1 З./в редакцията ДВ, бр. 31/2003 г./, както е необходимо ли е, за да се квалифицира като „обособена част” от имуществото на търговско дружество една структура в търговското дружество, тя да представлява задължително изграден обект, или е достатъчно нейното предназначение да бъде за самостоятелно осъществяване на стопанска дейност и по-конкретно, дали предвижданията в един ПУП за изграждане на „пионерски лагер” е достатъчно, за да се приеме, че един имот представлява „обособена част” от имуществото на едно търговско дружество, чийто предмет на дейност включва и организиране и провеждане на ученически и детски отдих и спорт; такава „обособена част” може ли да бъде предмет на пряко договаряне по реда на чл. 28 З. или разпореждането с нея може да се извърши само от Агенция по приватизация и следприватизационен контрол и ако е компетентна единствено Агенцията, то продажбата ли е единствената правна сделка, която може да се извърши с такава „обособена част” и какъв е редът за извършването й; в случаите, когато за да се изпълни задължение за прехвърляне на право на собственост върху недвижим имот, е необходимо двете страни да се явят при нотариус за нотариалното изповядване на сделката, какъв е редът длъжникът да се откаже от договора, в случаите, когато е налице забава на кредитора, какви действия следва да предприеме длъжника, и в частност следва ли да уведомява кредитора за отказа си от договора, евентуално по какъв ред и необходима ли е специална форма за валидност на волеизявлението за отказ от договора, за които три правни въпроса от материално естество твърди, че решаването им е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Представено е посоченото по-горе решение на ВКС, постановено в производство по реда на чл. 290 ГПК, както и определение на ВКС по чл. 288 ГПК, което не съставлява съдебна практика по см. на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, предвид приетото разрешение в т. 1 на Тълкувателно решение № 2 от 18.09.2011 г. по тълк.д. № 2/2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Ответникът по касационната жалба [фирма] [населено място], представлявано от управителя Г. И. Ц., чрез пълномощника си адв. И. Г. от АК-С., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК изразява становище за неоснователност на касационната жалба, както и за липсата на основанията за допускането й до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – уважен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, с цена над 5000 лв., поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да уважи предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, въззивният съд е приел, че на 08.08.2005 г. страните по делото са сключили валиден предварителен договор за покупко-продажба на процесния недвижим имот, тъй като към момента на сключването му липсва решение за забрана на сделката от страна на Агенцията за приватизация с оглед действащата към този момент разпоредба на чл. 28 З. и страните по делото са разполагали с възможност свободно да сключат договор за продажба на имота, предмет на този предварителен договор. Приел е, че единствената причина за несключване на окончателен договор е несъгласието за оформяне на сделката от страна на принципала, обективирано с решението на Министъра на образованието и науката от 17.08.2005 г., поради което и неявяването на купувача пред нотариус на 31.08.2005 г. не може да бъде определено като действие по чл. 95 ЗЗД. Приел е, че ищецът е извършил плащане на сумата от 679 000 лв. в полза на ответника с оглед предстоящото към 08.08.2005 г. и към 22.08.2005 г. сключване на окончателния договор за покупко-продажбата на процесния недвижим имот и тъй като такъв не е бил сключен в уговорения срок до 31.08.2005 г., а възможността за сключването му окончателно е отпаднала с влизане в сила на решението по гр.д. № 169/2008 г. на Бургаския окръжен съд на 30.12.2010 г., с което е отхвърлен искът между страните с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД относно спорния имот, то са се осъществили предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника в хипотезата на чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД – връщане на престираната сума по предварителния договор на ищеца като получена на неосъществено основание.
Разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване изисква да се посочи правен въпрос от материално и/или процесуално естество от значение за изхода на конкретното дело, който е обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение, и който с обжалваното решение е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, или който има значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемане на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. Основанията за допускане на касационното обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. В разглеждания случай в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят не е формулирал правен въпрос от материално и/или процесуално естество от значение за изхода на делото по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1, а касационният съд не може от данните по делото да изведе правния въпрос от значение на изхода на спора, без да упражни служебното начало във вреда на другата страна. Така както са поставени правните въпроси от материално естество, същите се отнасят до евентуалната основателност на иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, а не за такъв с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, какъвто е настоящият спор между страните, т.е. въпросите не само не са обусловили изхода на делото, а и са неотносими по спора, поради което не е налице общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване. В тази връзка следва да се подчертае, че в случая въззивният съд в съответствие с установената съдебна практика е приел, че в случая спорното право следва да бъде квалифицирано по чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД – връщане на получено на неосъществено основание. Приел е, че по делото е установено, че ответникът е получил от ищеца сума, която е платена с оглед на очаквано в бъдеще основание, което не е могло да бъде осъществено, т.е. налице са предпоставките по чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД и ответникът дължи на ищеца връщането на процесната сума. Това е така, тъй като ищецът е престирал с оглед на основателно очаквано в бъдеще осъществяване на валидно правоотношение между страните – сключване на окончателен договор за процесния имот, оправдаващо предприетото от него разместване на имуществени блага, което правоотношение впоследствие не е възникнало. В заключение следва да се отбележи, че твърдения, които се отнасят до неправилност на въззивното решение, изразяващи се в неговата необоснованост, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, са основание за касирането му по чл. 281, т. 3 ГПК, но не могат да аргументират приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК.
В изложението към касационната жалба не е обосновано наличието и на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, изразяващо се в необходимостта от еднообразно тълкуване на закона по повод противоречива или непоследователна практика на Върховния касационен съд във връзка с приложението на чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, или от преодоляване на погрешна постоянна практика по приложението на посочения законов текст. В. решение е постановено в съответствие с трайно установената и безпротиворечива съдебна практика по приложението на чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, поради което не е налице приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното му обжалване. Както се посочи по-горе, трите формулирани правни въпроса – относно понятието „обособена част” от имуществото на търговско дружество и може ли такава част да бъде предмет на пряко договаряне по реда на чл. 28 З. или разпореждането с нея може да се извърши само от Агенция по приватизация и следприватизационен контрол, както и относно приложението на чл. 97 и чл. 98 ЗЗД, за които касаторът твърди, че решаването им е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, са неотносими в настоящия случай по предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 2 ГПК, поради което не е налице релевираното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 1 и т. 3 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
При този изход на делото пред настоящата инстанция, на ответника по касационната жалба не следва да се присъдят разноски за касационното производство, тъй като липсват данни такива да са направени.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1634 от 29.07.2013 г., постановено по в.гр.д. № 3609/2012 г. на Софийски апелативен съд, ГК, 7 състав, по касационната жалба с вх. № 10090 от 20.09.2013 г. на [фирма] [населено място], представлявано от изпълнителния директор Е. Т..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: