Определение №881 от 30.9.2015 по гр. дело №2167/2167 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 881

С., 30.09. 2015 г.

Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 23 септември две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова

като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 2167/2015 година, за да се произнесе взе пред вид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Я. М. чрез пълномощник адв. Г. М. Бургаска адвокатска колегия против въззивно решение № 97 от 10.10.2014г. по в. гр. дело № 206/2014г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 158 от 21.05.2014г. по гр. дело № 1313/2013г. на Бургаски окръжен съд за прогласяване нищожността като привиден на договор за покупко – продажба на недвижим имот по реда на Закона за уреждане правата на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове (З.), с който Ж. М. М. продал на съсобственика си М. Я. М. 1/2 идеални части от апартамент № А1 на първи жилищен етаж в [населено място], [жк], [жилищен адрес] с площ 56,95 кв. м, заедно със склад № А. с площ 4,91 кв.м, ведно със 1,554 % идеални части равняващи се на 6,47 кв. м идеални части от общите части на сградата и съответния процент идеални части от правото на строеж върху терена, върху който е построена сградата, сключен с нотариален акт № 144, том VІ, рег. № 8093, дело № 898 от 29.12.2010г. на нотариус с район на действие Бургаски районен съд.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателката поставя правния въпрос – дали при сключена продажба по реда на З. депозираните документи пред комисията по чл. 8, ал. 2 З. могат да се квалифицират като „начало на писмено доказателство” по смисъла на чл. 165, ал. 2 ГПК. Представя съдебно решение по гр. дело № 419/2010г. на ВКС, трето г. о., ВКС като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответникът Ж. М. М. в писмен отговор оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване. Поддържа, че приетото по поставения правен въпрос с обжалваното решение не влиза в противоречие с представеното съдебно решение, което дава отговор на правен въпрос, различен от поставения и при друга фактическа и правна обстановка. Позовава се на задължителна съдебна практика на ВКС по приложението на чл. 165, ал. 2 ГПК, вр. чл. 164, ал. 1, т. 6 ГПК установена с решение по гр. дело № 375/2010г., четвърто г. о., В.. Изложени са съображения и по съществото на спора в подкрепа правилността на обжалваното решение. Направено е искане за присъждане на съдебни разноски по представен списък на разноските по чл. 80 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледан иск по чл. 26, ал. 2 ЗЗД намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставеният в изложението правен въпрос е отправен към преразглеждане на правните изводи на съда с оглед на конкретно установената по делото фактическа обстановка, което е извън предмета на производството по чл. 288 ГПК. Доколкото въпросът касае писмено доказателство изходящо от страната оспорила твърдението за привидност на договора и неговият правен характер, с обжалваното решение съдът е разграничил, в контекст на представените от ответницата пред Комисията по чл. 8, ал. 2 З. писмени документи като нейно изявление пред държавен орган, кога един документ има характер на „обратно писмо” (контра летр) и кога представлява „начало на писмено доказателство” даващо право да се преодолее забраната на чл. 164, ал. 1, т. 6 ГПК за опровергаване съдържанието на изходящ от страната частен документ със свидетелски показания, като се допуснат гласни доказателства за установяване на твърденията за симулация. Съдът е приел, че твърденията за симулация на волеизявлението се доказват с обратно писмо, което може да изхожда и само от страната, която оспорва привидността на договора, стига съдържанието на документа да разкрива ясно и категорично привидността. При наличието на такъв частен документ, разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 6 ГПК забранява опровергаване на съдържанието му да става със свидетелски показания. Съдът е обсъдил изключението от тази забрана въведено с разпоредбата на чл. 165, ал. 2 ГПК, като е приел, че писмените документи, на което се е позовал ищецът изхождат от другата страна по сделката и удостоверяват нейно изявление пред държавен орган (Комисия по чл. 8, ал. 2 З.), което прави вероятно твърдението на ищеца за привидност на волеизявленията по оспорения договор. Паралелът направен от съда относно правната характеристика на документа като „начало на писмено доказателство” отличаващо го от „обратния документ” е в съответствие със задължителната съдебна практика на ВКС установена с решение по гр. дело № 375/2010г., четвърто г. о., с което по реда на чл. 290 ГПК е даден отговор на правния въпрос, дали документ, който изхожда само от една от страните по привиден договор, може да бъде счетен за обратно писмо за доказване на симулация, или той представлява само начало на писмено доказателство по смисъла на чл. 165, ал. 2 ГПК, като е прието, че разликата между двата документа е в съдържанието – обратното писмо не е необходимо да е съставено писмено от всички страни по оспорената сделка, достатъчно е да изхожда от страната, която оспорва твърденията за привидност и да признава привидността, докато началото на писменото доказателство е документ, в който привидността не е призната, но създава индиция и прави вероятно сделката да е симулирана. В този смисъл изводите на съда за характера на представените от ответницата пред комисията по чл. 8, ал. 2 З. писмени документи като начало на писмено доказателство са изведени в съответствие със задължителна съдебна практика на ВКС, което изключва основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Представеното от жалбоподателката съдебно решение по гр. дело № 419/2010г., трето г. о. на ВКС дава отговор на въпрос за доказателственото значение на пълномощното като основание за допускане на свидетелски показания по чл. 165 ГПК. Отговорът е съобразен с оглед на установената по делото конкретна фактическа обстановка, като и с това решение се приема, че пълномощното може да служи като начало на писмено доказателства, ако неговото съдържание прави вероятни твърденията за привидност на сделката.
Следва да се посочи, че изводите на съда за доказаност на иска за симулация на оспорения договор, с който страните не са имали воля да бъдат обвързани по този начин и да се проявят правните последици на изповяданата сделка са изведени след извършена задълбочена преценка на съдържанието на представените от ответницата пред Комисията документи, обсъдени във връзка с събраните по делото гласни доказателства, като съдът е посочил, защо дава вяра на едни свидетели и защо смята показанията на други за компроментирани от останалите събрани по делото писмени доказателства, което идва да покаже, че обжалваното решение е постановено в съответствие със задължителната съдебна практика по приложението на процесуалния закон.
Предвид изложеното не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
С оглед изхода на делото жалбоподателката ще следва да заплати съдебни разноски на другата страна в размер на 1200 лв. адвокатско възнаграждение по представен договор за правна защита и списък на разноските по чл. 80 ГПК.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.

О П Р Е Д Е Л И

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 97 от 10.10.2014г. по в. гр. дело № 206/2014г. на Бургаски апелативен съд.
ОСЪЖДА М. Я. М. да заплати на Ж. М. М. съдебни разноски за настоящето производство в размер на 1200 лв. адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ

ЧЛЕНОВЕ

Scroll to Top