5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1174
С., 22.11. 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети октомври, през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 4416 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Мима Ц. П. от [населено място], чрез пълномощника си адв. П. С. от АК-С. против въззивно решение № 599 от 27.03.2013 г., постановено по в.гр.д. № 1924/2012 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 4 с-в, с което е отменено решение от 21.02.2012 г. на Софийски градски съд, ГО, 1 с-в, постановено по гр.д. № 8474/2010 г., в частите, с които МБАЛ „В. академия”- С. е осъдена да заплати на Мима Ц. П., на основание чл. 49 ЗЗД сумата от 25 500 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от неправилно проведена операция на 07.01.2008 г., ведно със законната лихва, считано от 19.07.2010 г. до окончателното изплащане, сумата от 4 188,11 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от неправилно проведена операция на цитираната дата – заплатени разходи по болничен престой и закупуване на консумативи, ведно със законната лихва, считано от 19.07.2010 г. до окончателното изплащане, сумата от 504,04 лв. разноски и за държавната такса, и тези искове са отхвърлени като неоснователни.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторката поддържа, че с въззивното решение съдът се е произнесъл по правни въпроси, решени в противоречие с практиката на ВКС и чието решаване е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Поставените правни въпроси са за задължението на съда за цялостна преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбите на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК и в частност относно приложението на чл. 201, чл. 202 и чл. 203 ГПК, задължаващи съда да преценява и обсъжда заключенията на вещите лица заедно с другите доказателства по делото, а при разногласия в заключенията да назначава допълнителни изследвания или други вещи лица, както и за значението на изискването за писмена форма на задължителната преди операция информация по чл. 88 и информирано съгласие на пациента по чл. 89, ал. 1 от Закона за здравето и как тези изисквания се отнасят при преценка на отговорността на лекуващия лекар. По първия правен въпрос от процесуално естество сочи, че е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС и сочи т. 19 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а по втория въпрос от материалноправно естество твърди, че разрешаването му е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба МБАЛ „В. академия”- [населено място], чрез процесуалния си представител юриск. М. К. в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК я оспорва като неоснователна и изразява становище за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Третото лице помагач ЗАД [фирма] [населено място], чрез пълномощника си адв. М. Н. от АК-С. в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва касационната жалба като неоснователна и изразява становище за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – оценяеми искове по чл. 49 ЗЗД, с цена над 5000 лв., поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, с което са отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД, въззивният съд е приел, че с оглед на установените по делото факти/ в т.ч. и въз основа на изслушаните съдебно-медицински експертизи/, в случая не е налице лекарска грешка или поведение на опериралите фрактурата на ищцата лекари, ангажирани по трудово правоотношение с ответната болница, в противоречие с утвърдените с медицинската наука и практика методи и технологии и с медицинските стандарти по „ортопедия и травматология”, което обуславя извод за липса на противоправно поведение на опериралите ищцата на 07.01.2008 г. лекари при лечението й в ответната болница. Приел е също така, че липсва и причинна връзка между поведението на опериралите ищцата служители на ответника, съответно техните действия и бездействия при операцията и настъпилите незарастване на фрактурата на ищцата, некроза на ставата и наложила се смяна на последната с изкуствена – източник на неимуществени вреди – болки, страдания, битови неудобства и неработоспособност и на имуществени вреди – разходи за лечение. В тази връзка съдът е приел, че в случая не са се осъществили два от основните елементи на фактическия състав по чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД за ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност на ответната болница, поради което е отхвърлил исковете като неоснователни.
Разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК изисква да се посочи правен въпрос от материално или процесуално естество от значение за изхода на конкретното дело, който е обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение, и който с обжалваното решение е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, или който има значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемане на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. Основанията за допускане на касационното обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. В разглеждания случай в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателката не е формулирала правен въпрос от материално или процесуално естество от значение за изхода на делото по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1, а касационният съд не може от данните по делото да изведе правния въпрос от значение на изхода на спора, без да упражни служебното начало във вреда на другата страна. Така както са поставени въпросите за задължението на съда за цялостна преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбите на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК и в частност относно приложението на чл. 201, чл. 202 и чл. 203 ГПК, задължаващи съда да преценява и обсъжда заключенията на вещите лица заедно с другите доказателства по делото, а при разногласия в заключенията да назначава допълнителни изследвания или други вещи лица, сочат на съществени нарушения на процесуални правила, доколкото се твърди, че съдът е нарушил определени разпоредби на ГПК и така делото е останало неизяснено от фактическа страна относно правилния избор на вид и метод на лечение във връзка с извършената оперативна интервенция на ищцата, дал е вяра на заключенията на вещи лица по назначената от въззивния съд медицинска експертиза, а не на изслушаните пред първоинстанционния съд експертизи, в т. ч. и особените мнения на д-р Б. и д-р К., във връзка с формиране на волята си относно фактическата страна на спора по делото. Както се посочи по-горе процесуалните нарушения, ако такива са допуснати от въззивния съд, не могат да обосноват допускане на касационното обжалване по см. на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като те водят до неправилност на постановеното съдебно решение и поради това са основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, поради което по тези въпроси не е налице основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Поставеният материалноправен въпрос за значението на изискването за писмена форма на задължителната преди операция информация по чл. 88 и информирано съгласие на пациента по чл. 89, ал. 1 от Закона за здравето и как тези изисквания се отнасят при преценка на отговорността на лекуващия лекар, не е обусловил изхода на делото, поради което и разрешаването му не е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Това е така, тъй като неполучаване на писменото информирано съгласие на ищцата за проведената й оперативна интервенция по чл. 89, вр. с чл. 88 и чл. 87 ЗЗ при ответната болница, не е посочено като основание на исковете й, поради което и не е било изследвано от съда и по него той не дължи произнасяне. Това е така, тъй като в случая в исковата си молба ищцата свързва противоправното поведение на лицата, на които ответникът е възложил работа само с ненавременна и неправилно извършена операция, а не и с обстоятелството, че липсва информирано съгласие от нейна страна за оперативната интервенция. В тази връзка, в случая не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, предвид разясненията с т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които правният въпрос от значение за изхода на конкретно дело, разрешен с обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, когато разглеждането му допринася за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед настъпило изменение в законодателството или обществените условия, във връзка с които изисквания изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не съдържа обосновани аргументи. В конкретния случай допускането на касационно обжалване се обосновава с визираните в чл. 281, т. 3 ГПК основания за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост, които касаят разглеждане на касационната жалба по същество, но не са основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 599 от 27.03.2013 г., постановено по в.гр.д. № 1924/2012 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 4 с-в, по касационна жалба с вх. № 5467 от 16.05.2013 г. на Мима Ц. П. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: