О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1206
С. 26.10.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на десети октомври, две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
изслуша докладваното от съдията Богданова гр. дело № 636/2012 г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Апелативна прокуратура, [населено място], срещу въззивно решение № 73 от 1.03.2012 г. по гр. дело № 156/2012 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 69 от 13.01.2012 г. по гр.д. № 231/2011 на Пловдивския окръжен съд в частта му, с която Прокуратура на Република България е осъдена да заплати на М. А. Н. сумата 8 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпяни вследствие на воденото против нея наказателно производство, по което са били повдигнати обвинения за престъпления по чл.308, ал.1 НК, по което е призната за невинна и оправдана с влязла в сила на 20.06.2011 г. присъда по нох.д. № 1161/2007 г. на Пловдивския районен съд, и по чл.308, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. чл.26, ал.1 НК, по което образуваното наказателно производство по дозн. № 339/2004 г. е прекратено с постановление от 9.02.2007 г., както и сумата 1 150 лв., обезщетение за имуществени вреди- направени разходи за адвокатска защита по наказателното производство и 1 082 лв. разноски по делото.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса за критериите, които се прилагат при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, тъй като даденото разрешение в обжалваното решение е в противоречие със задължителна практика на Върховния касационен съд- П № 4/68 г. на П., ТР № 3/2005 г. по т. д. № 3/2004 г. на ОСГК, ТР № 1/2001 г., ОСГК ВКС и постановени по реда на чл.290 ГПК решения на състави на ВКС.
Писмен отговор на касационната жалба не е постъпил от ответницата М. А. Н..
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е процесуално допустима в частта, с която се обжалва въззивното решение, с което е потвърдено решението на първата инстанция в частта му, с която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 8000 лв.
Касационната жалба срещу въззивното решение в частта, с която е потвърдено решението на първата инстанция по уважения иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 1150 лв. е процесуално недопустима. Съобразно разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решения по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. – за гражданските дела. В случая делото е гражданско, цената на иска за имуществени вреди е под 5000 лв., поради което касационната жалба в тази част, като процесуално недопустима, следва да бъде оставена без разглеждане.
По касационната жалба срещу въззивното решение в частта за присъденото обезщетение за неимуществени вреди:
С обжалваното решение Пловдивският апелативен съд е приел, че сумата 8 000 лв. справедливо ще обезщети претърпяните от М. Н. неимуществени вреди, причинени от незаконни действия на орган на Прокуратурата, изразяващи се в незаконно повдигнати обвинения в престъпления, по едното от които наказателното производство е прекратено, а за другото е била оправдана с влязла в сила присъда на наказателния съд. Изложил е съображения, че предявеният иск с правно основание чл.2, ал.1, т.2 З. е основателен. За да определи размера на обезщетението на 8 000 лв. въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства и е приел, че наказателното производство е продължило над 7 години години, което е довело до състояние на стрес и развита страхова невроза, отразили се негативно върху емоционалното и психическо състояние на Н., причинили й тревоги и притеснения, променил се значително начина й на живот, уронили доброто й име пред познати и съседи, като неблагоприятните последици се отразили и на физическото й здраве.
В изложението се съдържа общо позоваване на необходимостта да се разгледа въпросът за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане, за задължението на съда да прецени всички конкретни обстоятелства при определяне на справедливо обезщетение по смисъла на закона, както и за критериите, които се прилагат при определяне размера на това обезщетение. Жалбоподателят се позовава на ППВС № 4/1968 г., ТР № 3/2004 г, ОСГК, ТР № 1/2001 г., ОСГК и на постановени по реда на чл.290 ГПК решения на състави на ВКС. Оплакванията са по съществото на правния спор за допуснати нарушения на материалния закон и на съществени процесуални правила. Независимо от това постановеният съдебен акт на Пловдивския апелативен съд не е в разрез със задължителната практика, а напротив той е в съответствие с установената и последователна съдебна практика по въпроса за отговорността на държавата за действия на прокуратурата, с които са причинени неимуществени вреди за водени наказателни производства за престъпления от общ характер, в случая по чл.308, ал.1, НК, приключило с постановление за прекратяване на наказателното производство и оправдателна присъда. Налице е основанието за отговорността на държавата за вреди от действията на правозащитни органи, след като ищцата е обвинена в извършване на престъпление, по което по-късно производството е прекратено и е постановена оправдателна присъда. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди е определен при съблюдаване на конкретните данни по делото и обществения критерий за справедливост, както е прието в ППВС № 4/68 г. и чл. 52 ЗЗД.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 73 от 1.03.2012 г. по гр. дело № 156/2012 г. на Пловдивския апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 69 от 13.01.2012 г. по гр.д. № 231/2011 на Пловдивския окръжен съд в частта му, с която Прокуратура на Р България е осъдена да заплати на М. А. Н. сумата 8 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди.
Определението не подлежи на обжалване.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Апелативна прокуратура, [населено място], срещу въззивно решение № 73 от 1.03.2012 г. по гр. дело № 156/2012 г. на Пловдивския апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 69 от 13.01.2012 г. по гр.д. № 231/2011 на Пловдивския окръжен съд в частта му, с която Прокуратура на Р България е осъдена да заплати на М. А. Н. сумата 1 150 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди.
Определението може да се обжалва пред друг състав на ВКС, в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: