О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 575
гр. София, 19.10. 2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като изслуша докладваното от съдия Б. ч. гр. д. № 3782/2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на адв. П. К. против определение № 449 от 13.02.2015 г., постановено по гр. д. № 4401/2014 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение молба вх. № 116880 от 22.10.2013 г.
В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска отмяната му.
Ответникът П. С. К., чрез адв. Д. В. подава писмен отговор, с който изразява становище за неоснователност на частната жалбата.
При проверка данните по делото, настоящият съдебен състав на Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, констатира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, поради следните съображения:
С молба вх. № 116880 от 22.10.2013 г. частната жалбоподателка е отправила искане да бъде назначена за особен представител на лицето К. В. К. с изричен акт на съда /определение/, както и да й бъде определено коректно възнаграждение за осъщественото процесуално представителство.
С писмен отговор от 29.07.2014 г. по подадената въззивна жалба от 10.06.2013 г. адв. П. К. отново иска да й се присъди възнаграждение съгласно Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Това искане е подържано от частната жалбоподателка и в проведеното на 05.02.2015 г. открито съдебно заседание.
С обжалваното по настоящото производство определение от 13.02.2015 г. въззивният съд е отхвърлил претенциите на частната жалбоподателка като неоснователни.
Определението е правилно.
На първо място, видно от протокол от 07.06.2007 г. първоинстанционният съд е приел, че представителната власт за адв. П. К. е възникнала след като е посочена от САК с уведомително писмо изх. № 3316 от 26.02.2007 г. /стр. 125 от гр. д. № 4234/2003 г./. Същата е участвала в съдебното заседание като процесуален представител на страната и в този смисъл нов изричен акт на съда се явява ненужен.
Досежно претенцията за присъждане на адвокатско възнаграждение, настоящият съдебен състав я намира за неоснователна, тъй като представителната за частната жалбоподателка е прекратена на проведеното открито съдебно заседание от 17.06.2010 г. по гр. д . № 4234/2003 г., на което съдът е освободил адв. П. К. като особен представител на К. В. К., поради явяването на изрично упълномощен от последната защитник в лицето на адв. Д. Ц..
За пълнота следва да се отбележи, че дори и да приемем, че адв. П. К. запазва правомощията си като особен представител след проведеното съдебното заседание от 17.06.2010 г., то правилни се явяват съображенията на апелативния съд, че представителната власт на същата е прекратена автоматично с настъпването смъртта на К. В. К. на 01.03.2013 г.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 449 от 13.02.2015 г., постановено по гр. д. № 4401/2014 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: