3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 139
С., 02.02. 2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 30 януари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1072/2011 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място] против въззивно решение от 12.05.2011 г. по гр. дело № 195/2011 г. на Шуменски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 48 от 02.02.2011 г. по гр. дело № 4236/2010 г. на Шуменски районен съд, с което е признато за незаконно и отменено уволнението на С. П. Т. извършено със заповед № 1037 от 14.09.2010 г. на управителя на [фирма], същият е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „техник ВиК” и работодателят е осъден да му заплати обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер на 3305,87 лв. за периода 17.09.2010г.-20.01.2011г. на основание чл. 225, ал. 1 КТ.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че с обжалваното решение в противоречие с представена съдебна практика са разрешение въпросите – следва ли да се изключва от доказателствения материал писмено доказателство, в случая длъжностна характеристика, приобщено като доказателство по делото в първоинстанционното производство и включва ли се заеманата от ищеца длъжност „техник ВиК” в ръководството на предприятието по смисъла на § 1,т.3 ДР на КТ – приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ответникът С. П. Т. в писмен отговор оспорва основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване с твърдение, че обжалваното решение е постановено в съответствие със съдебната практика на ВКС по приложението на чл. 328, ал. 2 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледани искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК правни въпроси са относими към съществото на спора и с обжалваното решение е даден отговор съобразен със съдебната практика на ВКС по приложението на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 328, ал. 2 КТ.
Твърдението, че въззивният съд е изключил от доказателствата длъжностната характеристика за длъжността „технолог по ВиК – технически ръководил” е опровергано. От съдържанието на обжалваното решение е видно, че съдът е обсъдил длъжностната характеристика за посочената длъжност и е приел, че тя няма отношение към заеманата от ищеца длъжност и не може да бъде съобразена, както и че възлагането на ръководни функции се установява с писмен договор, а не със свидетелски показания.
Въпросът дали заеманата от ищеца длъжност „техник ВиК” попада в ръководството на предприятието по смисъла на § 1, т. 3 ДР на КТ с обжалваното решение е разрешен в съответствие с съдебната практика на ВКС по приложението на чл. 328, ал. 2 КТ и § 1, т. 3 ДР на КТ, според която характерът на длъжността като ръководна се определя от длъжностната характеристика, а не от включването и в Единния класификатор на длъжностите, ръководната длъжност включва правомощия да организира и планира трудовия процес, да разпределя задачите между подчинените работници и служители, да отчита и контролира тяхното изпълнение, като „други лица” по смисъла на изброяването са ръководители на отдели и служби на производства и цехове, на които по трудова функция е възложено ръководството на трудовия процес, от усилията на които зависи насочването и успеха в стопанската дейност на предприятието. В този смисъл решение по гр. дело № 1621/2009г. на ВКС постановено по реда на чл. 290 ГПК, решение по гр. дело № 522/99 г. на ВКС. Заеманата от ищеца длъжност не носи посочените характеристики, което с обжалваното решение е мотивирано съобразно трайната съдебна практика.
Решението не влиза в противоречи и с представената от жалбоподателя съдебна практика – решение по гр. дело № 1621/2009 г. на ВКС и решение № 452/26.05.2000 г. на ВКС и двете по приложението на чл. 328, ал. 2 КТ и § 3,т. 3 ДР КТ, която е в синхрон с изложеното. Това изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 12.05.2011 г. по гр. дело № 195/2011 г. на Шуменски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ