5
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 737
С., 14.06. 2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 10 юни две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 42/2011 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищцата Г. А. У. и по касационна жалба на ответника [фирма] [населено място] против въззивно решение № ІІІ-110 от 26.08.2010 год. по гр. дело № 1161/2010 год. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 825 от 19.05.2010 г. по гр. дело № 595/2010 г. на Бургаски районен съд в частта, с която е признато за незаконно и отменено уволнението на Г. А. У. извършено със заповед № 306 от 11.12.2009 г. на основание чл. 328, ал. 2 КТ – наличие на сключен нов договор за управление на дружеството, същата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност Ръководител отдел „Организация”- филиал [населено място] и е отхвърлен иска за заплащане на трудово възнаграждение за положен извънреден труд 330 часа от началото на м. април до последния ден на м. май 2009 год. в размер на 2475 лв. на основание чл. 150 КТ във вр. с чл. 262 КТ и решението е отменено в частта, с която са били уважени исковете за обезщетение на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ в размер на 4714,06 лв. за периода 03.01. – 03.05. 2010 год. и отхвърлен за разликата до пълния предявен размер 6400 лв., като въззивният съда осъдил [фирма] да заплати на Г. А. У. обезщетение в размер на 2262,86 лв. на основание чл. 225, ал. 2 КТ за периода 16.02. – 03.05.2010 год. и отхвърлил иска до предявения размер 6400 лв.
К.-ищца обжалва решението в частта, с която изцяло е отхвърлен иска по чл. 150 във вр. с чл. 262 КТ за сумата 2475 лв. и в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 2298,30 лв. за времето 07.01. – 16.02.2010 год., като в изложение за допускане на касационно обжалване поставя процесуално правните въпроси, за тежестта на доказване на отрицателни факти във връзка с отхвърления иск по чл. 225, ал. 1 КТ, и разграничаването на документите на диспозитивни и свидетелстващи и тяхната доказателствена сила във връзка с отхвърления иск по чл. 150 във вр. 262 КТ. Представя съдебна практика и поддържа приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
К.-ответник обжалва решението в частта, с която исковете по чл. 334, ал. 1, т. 1 и т. 2 и т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 2 КТ са уважени, като в касационната жалба излага съображения за необоснованост и незаконосъобразност на решението в обжалваната му част, като постановено в противоречие с представена съдебната практика на ВКС.
В писмен отговор по касационната жалба на ответника, ищцата поддържа, че липсва представено изложение за допускане на касационно обжалване, в касационната жалба не са изведени правни въпроси от значение за изхода на делото, поради което прави искане да не се допуска касационно обжалване на решението в частта, с която са уважени исковете.
В писмен отговор по касационната жалба на ищцата, ответникът излага съображения по съществото на спора в подкрепа правилността на решението в частта, с която са отхвърлени исковете.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което са разгледани искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ намира, че касационните жалби са допустими, подадени са в срок и са редовни.
По изложението за допускане на касационно обжалване на Г. У..
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателката поставя процесуалноправния въпрос за тежестта на доказване на отрицателни факти. Представя съдебно решение по гр. дело № 1584/2009 год. на ВКС постановено по реда на чл. 290 ГПК, в което е прието, че по иска по чл. 225, ал. 1 КТ работникът имплицитно навежда твърдение, че в период от шест месеца е останал без работа и не е получавал трудови доходи, поради което в тежест на работодателя е да установи в процеса положителното обстоятелство, че работникът е работил на друго място и е получавал възнаграждение.
С обжалваното решение, като основание за отхвърляне на иска по чл. 225, ал. 1 ГПК за присъждане на обезщетение в размер на 2451,20лв за оставане без работа на ищцата поради незаконно уволнение в периода 07.01.-16.02. 2010 год. е прието, че ищцата не е представила доказателства, че в този период не е работила, чиято е доказателствена тежест за установяване на този факт.
Поставения правен въпрос е свързан с тежестта на доказване и правилата за разпределяне на доказателствената тежест.
Според чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения, което ще рече, че всяка страна носи тежестта да докаже фактите, от които извежда изгодни за себе си правни последици. Тези последици се определят от материалния закон. М. норми сочат, както правно релевантните факти, така и спрямо кои лица възникват техните правни последици.
С осъдителния иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ се претендира заплащане на обезщетение за времето, през което незаконно уволнения работник или служител е останал без работа, затова ищецът следва да установи настъпилата вреда, която се съизмерява с пропуснатото трудово възнаграждение за предвидения в закона максимален срок от шест месеца. Доказването на вредата е в тежест на ищеца, поради това, че този иск не е конститутивен, за разлика от исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ. Фактът, че едно лице за определен период от време е останало без работа по трудово правоотношение е отрицателен, и той подлежи на доказване с всички доказателствени средства, което идва да покаже, че и отрицателните факти подлежат на доказване, а по правилата за разпределяне на доказателствената тежест, факта се доказва от страната, която извлича изгодна за себе си правна последица. Ако работодателят твърди, че в посочения период работникът е получавал доходи, той носи тежестта да докаже този факт. В този смисъл са решения по гр. дело № 1513/2009 г. на ВКС, четвърто г. о. и гр. дело № 335/2009 г. на ВКС, четвърто г. о., постановени по реда на чл. 290 ГПК със задължителен характер.
От изложеното е видно, че поставеният правен въпрос за доказателствената тежест на отрицателни факти, с обжалваното решение е разрешен при правилно прилагане на закона и в съответствие с цитираната съдебна практика.
Представеното от жалбоподателката съдебно решение е постановено с оглед конкретния казус, като съдът е целял да избегне санкцията спрямо страната, претендирала правна последица, отречена от съда с проверяваното решение, поради недоказан факт на безработица, като съображенията на съда касаят процесуалното правоотношение между страната и съда. В този смисъл даденото разрешение на правния въпрос е неприложимо към настоящия спор.
По процесуалноправния въпрос за разграничаване на писмените доказателства на диспозитивни и свидетелстващи и тяхната доказателствена сила.
С обжалвано решение е отхвърлен иска на жалбоподателката за заплащане на трудово възнаграждение за положен извънреден труд 330 часа от началото на м. април до последния ден на м. май 2009 год. в размер на 2475 лв. на основание чл. 150 КТ във вр. с чл. 262 КТ. Прието е, че от доказателствата по делото – разпитани свидетели и заключение на съдебно – икономическа експертиза относно отработени часове извънреден труд на база представени от ищцата присъствени таблици на работниците не е установено твърдението, ищцата да е положила фактически 330 часа извънреден труд за процесния период и да не е била компенсиран изцяло или отчасти с почивни дни от работодателя, при наличието и на неоспорена декларация от 21.05.2009 год. изходяща от ищцата, с която е декларирано, че за периода март-април 2009 год. няма неизплатени или неизравнени от фирма [фирма] извънредни часове. Прието е още, че представените таблици относно количество отработени часове извънреден труд нямат характер на официални документи или характер на изходящ от работодателя частен документ, удостоверяващ неизгодни за него факти и в този смисъл, не са достатъчно доказателствено средство да се установи положения извънреден труд, а разпитаните свидетелите не са установили фактически ищцата да е отработила количествено посочените в таблиците часове извънреден труд.
Поставения процесуалноправен въпрос не обуславя решаващите изводи на съда за отхвърляне на иска и не е основание за допускане на касационно обжалване.
Искът е отхвърлен на база обсъдени всички относими към предмета на делото доказателства, а не защото съдът не се е съобразил с естеството на изявленията материализирани в тези документа и тяхната доказателствена сила. В настоящето производство не може да се проверява правилността на изводите на съда по съществото на спора за отхвърляне на иска.
По касационната жалба на [фирма] [населено място].
Касационната жалба не съдържа изведени правни въпроси от значение за изхода на делото, а жалбоподателят не е представил отделно изложение на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, което изключва възможността Върховният касационен съд да селектира касационната жалба съобразно хипотезите на посочената разпоредба. Изложените в касационната жалба съображения са за необоснованост и незаконосъобразност на решението в частта му, с която са уважени исковете, което е основание за неправилност на решението по чл. 281, т. 3 ГПК. Жалбоподателят е анализирал мотивите на съда и е оспорил изводите, като направени в противоречие със съдебната практика. Този подход не дава основание за допускане на касационно обжалване, тъй като касационният съд не може въз основа на данните по делото и с оплаквания за неправилност на решението сам да изведе правните въпроси, без да упражни служебното начало във вреда на другата страна и без да влезе в противоречие с приетото в т. 1 на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 год. на О. на ВКС.
Изложеното дава основание да се приеме, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението по чл. 280, ал. 1 ГПК и по двете касационни жалби.
С оглед този изход на делото, съдебните разноски следва да останат в тежест на страните както са направени.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № ІІІ-110 от 26.08.2010 год. по гр. дело № 1161/2010 год. на Бургаски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ