1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 609
С., 008.05. 2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на девети април, през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 918 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Е. Г. Т. от [населено място], приподписана от адв. Е. Ц. от АК-М., против въззивно решение от 21.10.2013 г., постановено по в.гр.д. № 313/2012 г. на Монтанския окръжен съд, с което като е потвърдено решение от 23.11.2010 г. на Монтанския районен съд, постановено по гр.д. № 86/2009 г. в обжалваната му част, е отхвърлен предявеният иск от касаторката срещу [фирма] [населено място] и Т. Г. М. от [населено място], с правно основание чл. 26, ал. 2, ЗЗД, за обявяване за нищожна като сключена без съгласието на единия от продавачите – Е. Т. на сделка – покупко-продажба от 20.07.2006 г., материализирана с нотариален акт № 55, т.Х, рег. № 15046, дело № 1488 на нотариус Б. П., с район на действие Монтанския районен съд, като неоснователен. К. твърди, че са налице касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК за неправилност на въззивното решение, поради което моли да бъде отменено и предявеният иск по чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД уважен.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторката поддържа, че в обжалваното решение, въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси, от значение за изхода на делото, които са решени в противоречие с практиката на ВКС, както и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Жалбоподателката не е конкретизирала правни въпроси от материален и/или процесуален характер, а е изложила съображения за неправилност на въззивното решение при приложение на разпоредбата на чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД. Представя съдебна практика – решение № 936 от 05.05.1956 г. по гр.д. № 1000/1956 г., ІV г.о. на ВС и решение № 696 от 17.03.1970 г. на ВС по гр.д. № 78/1970 г., І г.о.
Ответникът по касационната жалба [фирма] [населено място], чрез пълномощника си адв. Б. Д. от АК-С., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, я оспорва като неоснователна и изразява становище за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Ответницата по касационната жалба Т. Г. М. от [населено място] и третите лица-помагачи Б. М. П. от [населено място] и Е. К. Ц. от [населено място], област В., не изразяват становище по нея в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – отхвърлен установителен иск по чл. 26, ал. 2 ЗЗД, с цена над 5000 лв., поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, с което е отхвърлен предявеният иск за прогласяване нищожността на продажбената сделка, поради липса на съгласие на основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД, при новото разглеждане на делото, върнато от ВКС, въззивният съд е приел, че в случая не е установено, че външно обективираната и формално валидна воля при сключване на продажбената сделка от страната на ищцата като продавач, е опорочена – зад формалното изявление да липсва вътрешно волево решение за това. Приел е, че по делото е установено, че ищцата фигурира като страна-продавач в процесната сделка, чрез пълномощника си Е. Ц., чието пълномощно е подписала саморъчно и упълномощаването е извършено в предписаната от закона/чл. 37, пр. 2 ЗЗД/ форма – писмена с нотариална заверка на подписите. В тази връзка съдът е приел, че е налице валидно учредена представителна власт, която е била надлежно упражнена от упълномощеното лице Е. Ц., който в това си качество е участвал в производството пред нотариуса в рамките на което е извършена нотариалната сделка покупко-продажба с процесния нотариален акт.
Разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване изисква да се посочи правен въпрос от материално и/или процесуално естество от значение за изхода на конкретното дело, който е обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение, и който с обжалваното решение е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, или който има значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Такива въпроси са основните въпроси на спора, засягащи допустимостта и основателността на иска, по които съдът реализира произнасяне, от което зависи изхода на делото. Въпросът трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемане на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. Основанията за допускане на касационното обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. В разглеждания случай в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателката не е формулирала правен въпрос от материално и/или процесуално естество от значение за изхода на делото по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1, а касационният съд не може от данните по делото да изведе правния въпрос от значение на изхода на спора, без да упражни служебното начало във вреда на другата страна. Така както е поставен правния въпрос сочи на твърдение за нарушение на материалния закон и необоснованост на въззивното решение, които не са самостоятелни основания за допускане на касационното обжалване в предварителното производство по селекция на жалбите по реда на чл. 288 ГПК, а основание за касиране, поради неправилност на решението по чл. 281, т. 3 ГПК, което подлежи на проверка едва след като въззивното решение бъде допуснато до касационен контрол, какъвто не е настоящият случай. В тази връзка твърдения, които се отнасят до неправилност на въззивното решение, изразяващи се в неговата необоснованост, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, са основание за касирането му по чл. 281, т. 3 ГПК, но не могат да аргументират приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК. Представената съдебна практика от касаторката – отделни решения на ВС, която практика обосновава приложението на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, в случая е неотносима, тъй като с нея са решени правни въпроси, които не се отнасят до настоящия спор. Освен това и заявеното основание за допускане до касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК в случая не е налице, тъй като доколкото точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но неправилна съдебна практика, а развитието на правото е предпоставено от обективната нужда чрез корективно тълкуване да бъде отстранена непълнота или неяснота на конкретна правна норма, или да бъде изоставено едно вече дадено тълкуване на закона, за да бъде възприето друго, то в конкретния случай такива доводи не са изложени от касаторката, а по приложението на чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД относно валидността на правните сделки е налице трайна и непротиворечива съдебна практика, която не се нуждае от промяна, а и в случая тя е съобразена от въззивния съд в обжалваното решение.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 21.10.2013 г., постановено по в.гр.д. № 313/2012 г. на Монтанския окръжен съд, по касационна жалба с вх. № 3956/33283 от 29.11.2013 г. на Е. Г. Т. от [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: