5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 12
С., 06.01. 2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети ноември, през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 5519 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от М. Ц. К. от [населено място], чрез пълномощника си адв. К. К. АК-П., против въззивно решение № 257 от 03.06.2013 г., постановено по в.гр.д. № 398/2013 г. на Пазарджишкия окръжен съд, ГК, първи въззивен граждански състав, с което като е потвърдено решение № 169 от 12.03.2013 г. на Пазарджишкия районен съд, постановено по гр.д. № 2260/2012 г., е отхвърлен предявеният от М. Ц. К., в качеството й на председател на Регионален синдикат „Образование” към СРС „Подкрепа” против Основно училище/ОУ/ „К. О.” [населено място], представлявано от директора Роза П., иск с правно основание чл. 59 КТ, за осъждане на ответното училище да изпълни задължението по чл. 30 от К. от 20.05.2010 г., а именно – след изпълнение на нормите на задължителна преподавателска работа, учителите не са длъжни да бъдат в учебните звена, освен ако не са предвидени училищни и общински мероприятия, което задължение да се отрази в П..
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторката поддържа, че в постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно е отхвърлен искът с правно основание чл. 59 КТ, съдът се е произнесъл по процесуалноправни и материалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, решавани са противоречиво от съдилищата – основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, както са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поставените правни въпроси от процесуален характер са за задължението на съда по чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК да основе решението си на цялостен и обективен анализ на събраните по делото доказателства като ги преценява не само поотделно, но и в тяхната взаимна логическа връзка, както и да прецени и обсъди всички възражения на страните, в частност може ли съдът да основе своите изводи само на избрани от него доказателства и доказателствени средства, без да обсъди другите и без да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни, както и материалноправния въпрос, свързан с приложението на чл. 59 КТ и по-конкретно – дължи ли произнасяне по изпълнение на задължението на работодател, произтичащо от разпоредбата на чл. 30 от Об К. от 20.05.2010 г., че след изпълнение на нормите на задължителна преподавателска работа, учителите не са длъжни да бъдат в учебните звена, освен ако не са предвидени училищни и общински мероприятия, което задължение да се отрази в П.. Представени са решения на отделни състави на ВКС и ВС и влязло в сила въззивно решение по приложението на чл. 59 КТ, както и по приложението на чл. 188, ал. 1 ГПК/отм./. По материалноправния въпрос се твърди, че разрешаването му е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Ответникът по касационната жалба Основно училище „К. О.” [населено място], не изразява становище по нея в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – неоценяем иск по чл. 59 КТ, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да отхвърли предявеният иск с правно основание чл. 59 КТ, въззивният съд е приел, че в случая договорните задължения, които ищцата в качеството й на синдикален регионален лидер претендира да се изпълнят вече не съществуват, поради преустановяване действието на К. от 20.05.2010 г. и в частност на чл. 30 от него.
Във връзка със заявените основания за допускане до касация настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд намира, че в случая не е налице критерият за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1 ГПК като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Това е така, тъй като разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК изисква да се посочи правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, който е обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение и който с обжалваното решение е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, или който има значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Поставените в изложението процесуалноправни въпроси са свързани с приложението на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК и се свеждат до това, че съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона, като преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение. Тези процесуалноправни въпроси са от значение за изхода на спора, но те не са решени от въззивния съд в противоречие със задължителната съдебна практика, уеднаквена с постановени от ВКС решения по реда на чл. 290 ГПК. Така с решение № 470 от 16.01.2012 г. на ВКС по гр.д. № 1318/2010 г., ІV г.о. и решение № 217 от 09.06.2011 г. на ВКС по гр.д. № 761/2010 г., ІV г.о. е прието, че съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, съдът е длъжен да прецени всички доказателства по делото и да основе решението си върху приетите за установени обстоятелства и върху закона. Той е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните като той е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. В тази връзка съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения. В случая в съответствие с тази задължителна съдебна практика въззивният съд е приел, че с исковете по чл. 59 КТ се претендира реално изпълнение на поети от работодателя по К. задължения и се търси отговорност за причинени вреди при неизпълнение, като синдикалната организация може да предяви иска по чл. 59 КТ, когато неизпълнението на К. е по отношение на всички или на голяма група работници или служители. В случая от данните по делото въззивният съд е приел, че искът по чл. 59 КТ е неоснователен, тъй като договорните задължения, които ищцата в качеството й на председател на Регионален синдикат „Образование” към СРС „Подкрепа”, претендира да се изпълнят, вече не съществуват, поради преустановяване действието на К. от 20.05.2010 г. и в частност на чл. 30 от него, тъй като е сключен нов К. на 28.06.2012 г., чиято уредба на въпросите за работното време не съвпада с тази на К. от 20.05.2010 г. В тази връзка поставеният правен въпрос в изложението от процесуално естество е по съществото на спора, а проверката за законосъобразност на обжалваното решение, включително и преценката на поставения от касаторката въпрос, свързан с обсъждане на събраните по делото доказателства и доводите на страните, съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, не може да се извърши в рамките по селекция на касационните жалби. По поставения материалноправен въпрос за приложението на чл. 59 КТ, така както е формулиран не е обусловил изхода на делото и не съставлява общото основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. В конкретния случай допускането на касационно обжалване се обосновава с визираните в чл. 281, т. 3 ГПК основания за неправилност на обжалваното решение, в частност допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Релевираните в изложението твърдения, които касаят неправилност на решението, изразяващи се в необоснованост на въззивния съдебен акт, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, както и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила не могат да аргументират приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК. Тези основания касаят правилността на обжалваното въззивно решение при разглеждане на касационната жалба по същество, но не са основания за допускане на касационно обжалване. В изложението към касационната жалба не е обосновано наличието и на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, изразяващо се в необходимостта от еднообразно тълкуване на закона по повод противоречива или непоследователна практика на Върховния касационен съд във връзка с приложението на чл. 59 КТ, или от преодоляване на погрешна постоянна практика по приложението на посочения законов текст, поради което не е налице приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното му обжалване.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 257 от 03.06.2013 г., постановено по в.гр.д. № 398/2013 г. на Пазарджишкия окръжен съд, ГК, първи въззивен граждански състав, по касационната жалба с вх. № 5041 от 08.07.2013 г. на М. Ц. К. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: