1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 383
С., 13.03. 2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети март, през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 1327 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от К. З. К. и Д. В. К., и двамата от [населено място], чрез пълномощника си адв. М. С. от АК-С., против въззивно решение № 45 от 14.06.2011 г., постановено по в.гр.д. № 119/2011 г. на Бургаския апелативен съд, ГО, с което като е потвърдено решение № 12 от 01.03.2011 г. на Сливенския окръжен съд, постановено по гр.д. № 641/2009 г., са уважени предявените искове от К. Г. А. от [населено място] срещу касаторите, с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД, като е признато за установено по отношение на тях, че договорът за покупко-продажба, сключен на 18.01.2007 г. с нотариален акт № 24, т. І, рег. № 761, д. № 21/2007 г. на нотариус Е. Ш., рег. № 128, с район на действие Сливенския районен съд, по силата на който К. Г. А. чрез пълномощника си Т. П. А. е продал на К. З. К. и Д. В. К. недвижим имот – апартамент в [населено място], е нищожен, поради липса на съгласие.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторите поддържат, че в обжалваното решение, въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС и решаван противоречиво от съдилищата – основания по чл. 280, ал. 1, т.1 и т. 2 ГПК. Жалбоподателите са конкретизирали материалноправния въпрос, за който твърдят, че е обусловил изхода на делото, както следва: липсата на подпис на въззиваемия/продавача/ върху пълномощното прави ли същото като едностранна правна сделка, подчиняваща се правилата на договорите, съгласно чл. 44 ЗЗД, нищожно. Посочени са и са представени съдебни актове, както следва: решение № 1914 от 12.08.1977 г. на ВС по гр.д. № 1236/1977 г., І г.о. и определение № 34 от 19.01.2009 г. по гр.д. № 3168/2008 г. на ІІІ г.о. на ВКС, постановено по реда на чл. 288 ГПК. Представеното определение на ВКС по чл. 288 ГПК не съставлява съдебна практика по см. на чл. 280, ал. 1 ГПК с оглед приетото разрешение в т. 1 на ТР № 2/2010 г. от 28.09.2011 г. по тълк.д. № 2/2010 г. на ОСГТК на ВКС. Тъй като представеното съдебно решение е на отделен състав на ВС, а не задължителна съдебна практика основанието за допускане на касационното обжалване в случая е по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ответникът по касационната жалба К. Г. А. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Е. П. от АК-С., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, оспорва жалбата като неоснователна, но не изразява становище по основанията за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – уважен установителен иск по чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД, с обжалваем интерес над 5000 лв., поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, с което са уважени предявените искове за прогласяване нищожността на продажбената сделка поради липса на съгласие, въззивният съд е приел, че договорът за покупко-продажба, сключен с н.а. № 24/2007 г. на нотариус с район на действие Сливенския районен съд, с който К. Г. А. чрез пълномощника си Т. П. А. е продал на К. З. К. и Д. В. К. процесния апартамент, е нищожен като сключен без съгласието на продавача К. А., тъй като нотариално завереното пълномощно рег. № 710 от 17.01.2007 г. по описа на нотариус Е. Ш., не е подписано от продавача К. А..
Разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК изисква да се посочи правен въпрос от материално и/или процесуално естество от значение за изхода на конкретното дело, който е обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение, и който с него е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, или който има значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. В представеното от жалбоподателите изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване се съдържа изведен материалноправен въпрос, а именно – липсата на подпис на въззиваемия/продавача/ върху пълномощното прави ли същото като едностранна правна сделка, подчиняваща се правилата на договорите, съгласно чл. 44 ЗЗД, нищожно, за който се твърди, че е решен от въззивния съд в противоречие с представената съдебна практика – едно решение на състав на ВС.
Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК е налице, когато даден правен въпрос /процесуален или материалноправен/, от който зависи изхода на спора, се решава противоречиво от съдилищата. Основанието по този законов текст не е противоречието между съдебни актове по идентични казуси, а противоречие в практиката на съдилищата, произнесли се с необжалваеми съдебни актове по правен въпрос, от който зависи изхода на спора и който е бил предмет на разглеждане по конкретното дело, какъвто не е настоящият случай. Поставеният материалноправен въпрос е обусловил изхода на делото, но той не е решен от въззивния съд в противоречие с приетото в решение № 1914 от 12.08.1977 г. на ВС по гр.д. № 1236/1977 г., І г.о., тъй като в него е прието, че при удостоверяването на подписи върху частен писмен договор, какъвто е и пълномощното, лицата, чиито подписи подлежат на удостоверяване, трябва да се явят лично пред съответното длъжностно лице и да положат подписа си или изрично да потвърдят пред него положените вече от тях подписи, а в настоящия случай упълномощителят е оспорил нотариално завереното пълномощно с твърдението, че не е положил подписа си върху него, т.е. пълномощното е неавтентично. Това твърдение той е доказал при условията на пълно и главно доказване чрез кредитираните заключения на две тройни съдебно графологически експертизи, които са установили, че подписа положен върху пълномощното не е на лицето К. А., т.е. доказателствената му сила е оборена, поради което съдът е приел, че продажбената сделка е нищожна на основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД, поради липса на съгласие на продавача. В случая твърдения, които касаят евентуална неправилност на въззивното решение, изразяващи се в необоснованост, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, е основание за касирането му на основание чл. 281, т. 3 ГПК, но едва след като същото бъде допуснато до касационен контрол, пред каквато хипотеза, с оглед изложеното по-горе, не сме изправени.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 2 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
При този изход на делото, на ответника по жалбата следва да се присъдят направените разноски за настоящото производство в размер на 1000 лв. адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 45 от 14.06.2011 г., постановено по в.гр.д. № 119/2011 г. на Бургаския апелативен съд, ГО, по касационна жалба с вх. № 5338 от 22.07.2011 г. на К. З. К. и Д. В. К., и двамата от [населено място].
ОСЪЖДА К. З. К. и Д. В. К., и двамата от [населено място] да заплатят на К. Г. А. от [населено място], направените разноски за касационното производство в размер на 1000/хиляда/лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: