4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 329
С., 12.11. 2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми ноември, през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 491 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е касационна жалба от [фирма] [населено място], чрез пълномощника си адв. Д. Г. от АК-С., против въззивно решение № 582 от 25.11.2011 г., постановено по в.гр.д. № 770/2011 г. на Плевенския окръжен съд, ГО, с което като е потвърдено решение от 09.05.2011 г. на Плевенския районен съд, постановено по гр.д. № 4884/2010 г., е отхвърлен предявеният от касатора против Р. В. Т. от [населено място], иск за заплащане на сумата от 6 520 лв., представляваща обезщетение за неизпълнение на трудов договор като сбор от извършени разходи за повишаване на професионалната квалификация на ответника, със законните последици, в т.ч. и разноски в размер на 2 200 лв. К.-въззивник е осъден да заплати на въззиваемия направените разноски за въззивното производство в размер на 800 лв. В. решение се обжалва само в частта му за разноските, в която част то има характер на определение.
Постъпила е и частна жалба от [фирма] [населено място], чрез пълномощника си адв. Д. Г. от АК-С. срещу определение № 274 от 06.03.2012 г., постановено в производство по чл. 248 ГПК по в.гр.д. № 770/2011 г. по описа на Плевенския окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на [фирма] за допълване на въззивното решение на Плевенския окръжен съд от 25.11.2011 г. в частта му за разноските, присъдени от първата инстанция. Твърди, че същото е незаконосъобразно и моли да бъде отменено
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поддържа, че с постановеното решение на въззивния съд в частта му за разноските, съдът се е произнесъл по правен въпрос, който е решен в противоречие със съдебната практика – основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Такъв правен въпрос не е формулиран, но е посочено, че в тази си част, имаща характер на определение, приетото от въззивния съд е в противоречие с приетото в определение, постановено по реда на чл. 288 ГПК, № 716 от 04.07.2011 г. на ВКС по гр.д. № 215/2011 г., ІІ г.о.
Ответникът по касационната и частната жалби Р. В. Т. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Г. Ц. от АК-П. тях в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва касационната жалба като неоснователна.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба срещу въззивното решение в частта му за разноските, имащо характер на определение, е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Това е така, тъй като в ГПК/2007 г./ законодателят е изключил възможността решението да бъде обжалвано с частна жалба само в частта за разноските като тази възможност е запазена само за заповедта за изпълнение – чл. 413, ал. 1 ГПК. В новия ГПК е останала само възможността да бъде поискано изменяването на решението в тази част по реда на чл. 248 ГПК от съда, който го е постановил.
Частната жалба срещу определението на въззивния съд, постановено в производство по чл. 248 ГПК, е основателна.
За да постанови обжалваното определение, с което е оставена без уважение молбата на ищеца за допълване на въззивното решение в частта му за разноските, присъдени от първата инстанция, въззивният съд е приел, че в случая с постановеното въззивно решение, с което е потвърдено първоинстанционното решение, в т.ч. и в частта му на присъдените разноски, което е било предмет на въззивното обжалване, съдът се е произнесъл по цялото искане. По отношение на въведеното с въззивната жалба възражение за прекомерност на присъдените разноски от първоинстанционния съд, съдът е приел, че то не е направено своевременно – пред първата инстанция и е преклудирано.
Обжалваното определение е процесуално недопустимо и следва да бъде обезсилено.
Разпоредбата на чл. 248, ал. 1 ГПК предвижда възможността в определен срок затова, съдът по искане на страните да допълва или изменя постановеното решение в частта му за разноските. В случая поддържаните доводи във въззивната жалба от [фирма] за прекомерност на присъдените от първоинстанционния съд разноски на ответника Р. Т., възложени като негова тежест, следва да се квалифицират като искане за изменение на първоинстанционното решение в тази му част, което с подаване на въззивната жалба е направено в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, като компетентен да се произнесе по това искане е първоинстанционният съд по реда на чл. 248, ал. 3 ГПК, в която разпоредба е предвидена и обжалваемостта на това определение по реда, по който подлежи на обжалване решението. Постановявайки обжалваното определение извън кръга на своята компетентност касателно проверка на първоинстанционното решение в частта му за разноските, въззивният съд е постановил процесуално недопустимо определение, което следва да бъде обезсилено и в тази част делото бъде изпратено на първоинстанционния съд, който да се произнесе в производство по чл. 248 ГПК по направеното с въззивната жалба искане на [фирма] за изменение на първоинстанционното решение в частта му на присъдените разноски в размер на 2 200 лв. на ответника Р. Т..
При този изход на делото, направените разноски от страните за настоящата инстанция остават в тяхна тежест.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба с вх. № 445/18.01.2012 г. на [фирма] [населено място], чрез пълномощника си адв. Д. Г. от АК-С., против въззивно решение № 582 от 25.11.2011 г., постановено по в.гр.д. № 770/2011 г. на Плевенския окръжен съд, ГО, в частта му за разноските, присъдени от първоинстанционния съд и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 491/2012 г. по описа на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд.
Определението в тази част може да се обжалва в едноседмичен срок от съобщаването му пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд, ГК.
ОБЕЗСИЛВА определение № 274 от 06.03.2012 г., постановено в производство по чл. 248 ГПК по в.гр.д. № 770/2011 г. по описа на Плевенския окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на [фирма] за допълване на въззивното решение на Плевенския окръжен съд от 25.11.2011 г. в частта му за разноските, присъдени от първата инстанция и в тази част
ИЗПРАЩА делото на Плевенския районен съд по компетентност за произнасяне по реда на чл. 248 ГПК.
Определението в тази част е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: