2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 968
С., 30.09. 2013 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 25 септември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 2945/2013 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Д. Ц. и С. К. Ш., чрез процесуален представител адвокат Н. А. Софийска адвокатска колегия против въззивно решение от 08.11.2012 г. по в. гр. дело № 10464/2012 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № І-42-29 от 02.05.2012 г. по гр. дело № 15946/2011 г. на Софийски районен съд за признаване за установено на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 415 ГПК по отношение на жалбоподателите, че съществува вземане на Х. И. С. в размер на 5500 лв. представляващи дължим остатък по договор за заем от 30.09.2010 г., ведно със законна лихва, считано от 21.12.2010 г. до окончателно изплащане на вземането, относно което е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 62508/2010 г. на Софийски районен съд.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателите поддържат, че с обжалваното решение в противоречие с представена съдебна практика са разрешени въпросите относно реалния характер на договора за заем, и от кой момент договорът се счита за сключен. Жалбоподателите не са посочили основание за допускане на касационно обжалване, но предвид представената съдебна практика – решение по гр. дело № 431/2005 г. на ВКС следва да се приеме, че обосновават приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ответникът Х. И. С. в писмен отговор оспорва наличие на заявено и мотивирано основание за допускане на касационно обжалване. Излагат се й съображения по съществото на спора в подкрепа правилността на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е разгледан иск за парично вземане по чл. 422 ГПК намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК правни въпроси не са разрешени в противоречие с представената съдебна практика, според която заемът за потребление е реален договор, който се счита за сключен в момента, когато въз основа на постигнато съгласие едната страна даде, а другата получи в заем пари. Приетото с обжалваното решение, относно характера на договора и момента, от който се счита за сключен не влиза в противоречие със съдебна практика, с оглед на установената по делото фактическа обстановка, че между страните има сключен писмен договор за заем с нотариално заверени подписи на страните, предоставянето на сумата е удостоверено в чл. 2 от договора, който има характер на разписка и жалбоподателите са извършили връщане на половината от договорената сума, което е признание за наличието на облигационно отношение произтичащо от заемни правоотношения.
Предвид изложеното поставените правни въпроси не обуславят основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 08.11.2012 г. по в. гр. дело № 10464/2012 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ