О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 174
С., 08.02.2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на пети декември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..като изслуша докладваното от съдията Б. гр.дело № 1019 по описа за 2012 год.за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Н. Х. от С., подадена чрез адвокат К. П. срещу въззивно решение от 22.05.2012 г. по гр.дело № 815/2012 г. на Софийски градски съд, с което е обезсилено решение на софийски районен съд от 25.11.2011 г. по гр.д. № 25691/2011 г. в частта, с която е прогласена недействителността на трудов договор № 531 от 29.02.2008 г., сключен между С. Н. Х. и Комисия за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, [населено място] и е потвърдено в частта, с която искът по чл.221, ал.1 КТ за сумата 8687 лв.-обезщетение за прекратяване на трудов договор № 531 от 29.02.2008 г. на основание чл.327, т.3 КТ е отхвърлен.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси от решаващо значение за формиране на волята му по спора, а именно: по приложението на чл.74 и чл. 75 КТ; по разпределение на доказателствената тежест, с оглед презумпцията за добросъвестност на работника или служителя; за действието на недействителния трудов договор. Жалбоподателката твърди, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Представя копия от съдебни решения.
Ответната страна Комисия за установяване на имущество, придобито то престъпна дейност, [населено място] изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима, но не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване поради следното:
С обжалваното решение Софийски градски съд е обезсилил решението на районния съд в частта, с която на основание чл.74 КТ е прогласена недействителността на трудов договор № 531 от 29.02.2008 г. и го е потвърдил в частта с която искът на С. Н. Х. на основание чл.221, ал.1 КТ за сумата 8687 лв. е отхвърлен. Приел е, че недействителността на трудовия договор е релевирана чрез възражение, в който случай съдът е длъжен да изложи съображения в мотивите и да постанови отхвърлителен диспозитив, с който да отхвърли исковата претенция за заплащане на претендирано обезщетение, чиято основателност се обуславя от недействителността. Изложил е съображения, че трудовия договор е недействителен, предвид забраната за сключване на втори трудов договор, освен при условията на чл.111 и чл.113 КТ. Тъй като ищцата е работила на пълно работно време по трудово правоотношение със СУ “Св. К. О.” въз основа на сключен трудов договор, а сключеният впоследствия трудов договор с ответната комисия нарушава забраната на чл.113, ал.1 КТ, то същият е недействителен. Предвид обстоятелството, че ищцата е знаела, че полага труд по сключен с СУ “Св. К. О.” трудов договор на пълно работно време, същата не е била добросъвестна при сключване на трудовия договор с комисията, поради е приел, че нормата на чл.75 КТ е неприложима и е отхвърлил иска по чл.221, ал.1 КТ.
При така изложените изводи на въззивния съд, поставените от жалбоподателя правни въпроси обуславят въззивното решение. Те обаче нямат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, не са разрешени в противоречие със задължителната практика, нито е налице противоречиво разрешаване от съдилищата. Съдът е съобразил установената практика- постановени по реда на чл.290 ГПК решения № 176 от 17.03.2010 г. на ВКС, ІІІ г.о. и решение № 218 от 5.07.2011 г. по гр.д. № 775/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о., в която е прието, че по недействителността на трудов договор съдът може да се произнесе и без да е предявен нарочен иск за нея по чл. 74 КТ, преюдициално- по довод или възражение на страните – в процес по искове, чиято основателност обуславя. Приетото в обжалваното решение, че съдът следва да се произнесе преюдициално по възражението на ответната страна за недействителност на трудовия договор не е в противоречие с цитираната практика. Наличието на задължителна съдебна практика по приложението на чл.74 КТ по отношение на която жалбоподателката не е обосновала необходимост от промяна изключва приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. По приложението на чл.74, ал.6 КТ практиката е уеднаквена, като в поставено по реда на чл.290 ГПК решение на ВКС, ІІІ г.о. е прието, че работодателят не може да се позове на недостатък на трудовия договор, който може да се отстрани. Съдебната практика приема също така, че съдът може да обяви за недействителни само отделни клаузи на трудовия договор, като вместо тях се прилагат съответните повелителни разпоредби на закона или предвиденото в колективен трудов договор. В настоящия случай е сключен втори основен трудов договор за пълно работно време, което не е позволено от закона, а втори трудов договор сключен в нарушение на чл.111 и чл.113 КТ е недействителен. Изводът на въззивния съд, че жалбоподателката е действала недобросъвестно, поради което правилото на чл.75, ал.1 КТ не се прилага, тъй като е знаела, че полага труд по сключен с СУ “Св. Кл.О.” трудов договор на пълно работно време, поради което искът по чл.221, ал.1 КТ е неоснователен не е в противоречие с даденото разрешение в решение № 252 от 24.06.2011 г. по гр.д. № 1743/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о. В задължителната съдебна практика е прието, че обявяване на трудовия договор няма обратно действие, когато работникът или служителят е действал добросъвестно при сключването му. В този случай отношенията между страните по договора до момента на обявяване на неговата недействителност се уреждат като при действителен трудов договор. Ако работникът или служителят е действал недобросъвестно, обявяването на недействителността има действие също за бъдеще, но за времето, през което е работил той няма право на трудово възнаграждение, на платен годишен отпуск и др. В решение от 11.04.2011 г. по гр.д. № 1293/2011 г. на СГС, на което жалбоподателката се позовава е прието, че добросъвестността на работника или служителя се предполага до доказване на противното, като установената от законодателя оборима законова презумпция размества тежестта на доказване в процеса, т.е. ответникът следва да докаже, че към момента на сключване на договора ищцата е знаела за пороците, обусловили недействителността. Изводът на въззивния съд за недобросъвестност на жалбоподателката е изведен от приетите по делото доказателства за полаган от нея труд по друг трудов договор на пълно работно време, за което тя е знаела. Затова не е налице противоречиво разрешаване на въпроса за разпределение на доказателствената тежест при преценката за добросъвестност на служителя при сключването на недействителния трудов договор.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване,
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 22.05.2012 г. по гр.дело № 815/2012 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: