5
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 327
С., 25.03. 2016 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 16 март две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 871/2016 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. А. Д. законен представител на В. И. Д., чрез пълномощник адв. Г. М. – Р. адвокатска колегия против въззивно решение № 496 от 06.11.2015г. по в. гр. дело № 655/2015г. на Русенски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 869 от 29.06.2015г. по гр. дело № 5807/2014г. на Русенски районен съд, с което И. А. Д. и В. И. Д. действащ със съгласието на своята майка и законен представител И. А. Д. в качеството им на законни наследници на И. В. Д. починал на 25.06.2014г. са осъдени да заплатят на Б. Х. А. сумата 25 000 лв. представляваща невърнат паричен заем по договор за заем сключен на 15.01.2014г. от техния наследодател съобразно наследствените им дялове – по 12 500 лв. за всеки един от тях.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя правните въпроси – могат ли недееспособните да носят отговорност за задължения на наследодателя без да са приели наследството по опис съгласно чл. 61, ал. 2 ЗН и може ли по отношение на недееспособните да се приема наследство с конклудентни и преки действия без извършването на опис съгласно чл. 61, ал. 2 ЗН. Жалбоподателят се позовава на съдебна практика на ВКС, която не представя. Поддържа, че въпросите са разрешени в противоречие със съдебната практика на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Ответникът Б. Х. А. в писмен отговор оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване. Поддържа, че цитираната съдебна практика касае случай коренно различен от разрешения по настоящето дело, а поставените правни въпроси са разрешени при точното прилагане на закона – чл. 51 ЗН, вр. чл. 61 ЗН. Изложени са й съображения в подкрепа правилността на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледан иск по чл. 240 и сл. ЗЗД намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Прието е с обжалваното решение, че между наследодателя на ответниците и ищеца са възникнали облигационни отношения по валидно сключен договор за заем, по силата на който заемодателят е изпълнил задължението си и реално е предал сумата от 25 000 лв., с падеж на връщане 15.07.2014г.; заемополучателят не е изпълнил задължението си да върне сумата в уговорения срок и след неговата смърт задължението е преминало върху наследниците му – съпруга и малолетен син, ответници по иска. Прието е, че първата ответница не е предприела действия от името на малолетното дете да приеме наследството по опис (чл. 61, ал. 2 ЗН), въпреки даденият след предявяването на иска срок за това от съда (чл. 51, ал. 1, пред. второ ЗН). Същевременно ответницата и малолетният й син, действащ чрез нея, са се разпоредили с апартамент лична собственост на починалия в качеството им на негови наследници по закон и макар наследството изрично да не е било прието по опис от малолетния, майка му в качеството на негов законен представител се е снабдила с разрешение от съда по реда на чл. 130, ал. 3 СК за продажбата на апартамента – част от наследствената маса. Издаденото разрешение от районния съдия съдът е тълкувал в насока, че детето е приело наследството чрез законния си представител, като бездействието на законния представител не сочи, че малолетното дете губи правото на наследство (чл. 51, ал. 2 ЗН), тъй като нормата на чл. 61, ал. 2 ЗН има за цел да ограничи отговорността на наследника за задължения на наследодателя до размера на полученото наследство, без да го обвързва със срока по чл. 61, ал. 1 ЗН, затова и за малолетния продължава да съществува правната възможност да приеме наследството по опис, а след отпадане на недееспособността да приеме наследството, както по реда на чл. 49 ЗН, така и по реда на чл. 51, ал. 1 ЗН. При тези разсъждения от правна страна съдът е приел, че двамата ответници са приели наследството (на това сочи извършеното разпореждане с наследствения апартамент) и следва да отговорят за задълженията, с които то е обременено, включително и по сключения от наследодателя договор за заем, съобразно дяловете, които получават – по 1/2 идеална част за всеки, т. е. по 12 500 лв. от сумата 25 000 лв.
Поставените правни въпроси са включени в предмета на делото, засягат решаващите изводи на съда за уважаване на исковете, но с обжалваното решение не са разрешени в противоречие със съдебна практика, установена с решения по т.д. № 1057/2011г., второ т. о., ВКС и гр. дело № 3895/2014г., трето г. о., ВКС – цитирани от решаващия съд и решение по гр. дело № 1780/2009г., първо г. о., ВКС – цитирано от жалбоподателя, постановени по реда на чл. 290 ГПК.
С обжалваното решение решаващият съд е дал отговор на поставените правни въпроси, като е съобразил установената по реда на чл. 290 ГПК съдебна практика на ВКС по приложението на чл. 61, ал. 2 ЗН, според която, за да се ангажира отговорността на наследниците на починало лице за негови задължения е необходимо те да са приеми наследството по един от начините посочени в чл. 49 ЗН и чл. 51 ЗН; кредиторът, който претендира, че наследник на негов длъжник отговоря за задълженията на наследодателя си, следва да докаже, че наследникът е приел наследството на длъжника по някой от посочените начини; приемането на наследството по опис установено в разпоредбата на чл. 61, ал. 2 ЗН има защитна функция – да ограничи отговорността на недееспособните лица за задължения на неговия наследодател до размера на полученото наследство, поради което докато са недееспособни те приемат наследството само по опис; по отношение на посочената категория лица не намира приложение установения в чл. 61, ал. 1 ЗН тримесечен срок за приемане на наследството по опис; пропущането на този срок не води до отнемане наследствените права на защитените лица и не ги лишава от възможността да приемат наследството и да претендират за дял от наследственото имущество и след срока по чл. 61, ал. 1 до отпадане на недееспособността, след което приемането може да се извърши по реда на чл. 49 и чл. 51 ЗН.
Изводите на съда за основателността на исковете са изградени върху защитния характер на разпоредбата на чл. 61, ал. 2 ЗН и произтичащите от това последици, изведени от цитираната съдебна практика.
От защитния характер на нормата на чл. 61, ал. 2 ЗН е направен извод, че недееспособния не губи наследственото си качество с неприемането на наследството по опис. Целта на приемането на наследството по опис е да гарантира, че недееспособният, в случая малолетният наследник, няма да бъде увреден, ако пасивите на наследството превишават неговите активи. В този смисъл описът привежда в известност наследственото имущество, има отношение за отговорността пред кредиторите на наследството и доказателствено значение за обема на оставеното в наследство имущество. Неговото правно действие е да ограничи отговорността на недееспособния до размера на полученото наследство.
Когато има заведено дело срещу наследник, съдът който разглежда делото определя срок, в който наследството следва да се приеме по опис (чл. 51, ал. 1 ЗН). В настоящия случай първоинстанционният съд е указал и определил срок на законния представител на малолетния за приемане от негово име на наследството по опис. Бездействието на законния представител да заяви приемане на наследството по опис, с оглед на посочената съдебна практика, няма за последица лишаването на малолетното дете от качеството му на наследник или от правото да приеме наследството на общия наследодател. В този порядък, съдът е обсъдил извършеното от ответницата и малолетният й син, действащ чрез нея, разпореждане с апартамент – лична собственост на техния наследодател, без наследството да е било прието по опис от малолетното дете. Тези правни действия извършени веднага след смъртта на наследодателя, но преди предявяването на иска, са тълкувани от съда като приемане на наследството й от малолетното дете, чрез законния представител, получил без опис разрешение за разпореждане с наследствения имот по чл. 130, ал. 3 СК от районния съд, което не влиза в противоречие с посочената съдебна практика. Щом като с неприемането на наследството по опис, недееспособният не губи наследственото си качество, не губи и възможността да приеме наследството по опис и след срока по чл. 61, ал. 1 ЗН, няма пречка наследството да се приеме мълчаливо, респ. правото на недееспособния да приеме наследството чрез конклудентни действия на законния представител не може да се отрече. За отговорността на наследника значение има дали е приел или е направил отказ от наследството, а приемането на наследството по опис е от значение, дали недееспособния ще отговоря до размера на полученото наследство, или неограничено съобразно дела от наследството. Както се посочи, значението на приемането на наследството по опис е да ограничи отговорността на недееспособния за задълженията на наследодателя до размера на прието наследството, ако се окаже, че наследството е обременено с повече дългове, отколкото с права, но дори и да не е извършен опис, отговорността остава ограничена и не може да надхвърли размера на полученото имущество – ако не е съставен опис, такъв може да се състави допълнително, включително и по време на принудителното изпълнение, а бездействието на законния представител няма за последица лишаването на недееспособния от наследственото му качество и правото да приеме наследството по опис – аргументи на съда в подкрепа на решаващия извод, че преди предявяването на иска е извършено разпореждане с наследствен имот и от името на малолетното дете, с което е манефестирано мълчаливо приемане на наследството и от недееспособния, поради което ответниците следва да отговарят за задължението съобразно дяловете, които получават от наследството – по 1/2 част, или по 12 500 лв. от сумата 25 000 лв.
С обжалваното решение съдът е приложил съдебната практика по чл. 61, ал. 2 ЗН, съобразно конкретиката на установеното по делото.
Предвид изложеното даденото разрешение с обжалваното решение на поставените правни въпроси не обуславя основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 496 от 06.11.2015г. по в. гр. дело № 655/2015г. на Русенски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ