4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1052
С., 25.10. 2013 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 16 октомври две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 3318/2013 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Г. Д. чрез процесуален представител адвокат В. К. Я. адвокатска колегия против въззивно решение № 4 от 28.01.2013 г. по в. гр. дело № 352/2012 г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 62 от 05.10.2012 г. по гр. дело № 16/2012 г. на Ямболски окръжен съд за отхвърляне исковете на Д. Г. Д. против МБАЛ „С. П.” [населено място] по чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД за сумите 30 000 лв. неимуществени вреди и 342,60 лв. имуществени вреди причинени от лекарски грешки на лекарския екип грижил се за състоянието му в периода 01.06.2011г.-15.06.2011г. при престоя му в ответното медицинско заведение.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че с обжалваното решение в противоречие с представена съдебна практика съдът се е произнесъл по правните въпроси – противоправно ли е поведението на лекар, който не вписва в епикризата на пациента настъпило усложнение вседствие оперативна интервенция и невписването на появили се усложнения в епикризата води ли до неинформираност на пациента и нарушаване на правата му по чл. 89, ал. 1, чл. 81, ал. 2 и чл. 86, ал. 1, т. 8 и т. 12 от Закона за здравето; каква е доказателствената стойност на медицинската епикриза.
Въпросите са поставени във връзка с твърдението, че в епикризата на ищеца не е вписано настъпилото усложнение – „запушване на поставения бай пас” след извършената му операция, а само е отбелязан резултата от изследване, КАТ Ангиография – тромбоза на артерия, илиака комунис декстра, направено на 06.06.2011 г., три дни след операцията.
Жалбоподателят представя съдебна практика на Върховния касационен съд – съдебни решения постановено по реда на чл. 290 ГПК по гр. дело № 1711/2009 г., трето г. о. и гр. дело 1504/2011 г., трето г. о., в които са дадени отговори на въпроси за наличието на причинно-следствена връзка между противоправно бездействие на лекуващия лекар и причинена на пострадалия вреда; за значението на изискването за писмена форма на задължението за информирано съгласие на пациента при операция и за значението на неизпълнението на тези изисквания при преценка отговорността на лекуващия лекар, както и може ли да се счете, че са спазени правата по чл. 86, т. 8 и т. 11 З.. за информираност за действителното състояние, за достъпа до модерни методи за лечение, включително в чужбина и с алтернативни методи, ако е налице неизпълнение на задължението на лекаря да впише в подписана от него епикриза окончателна диагноза на пациента; каква е доказателствената стойност на медицинската експертиза. Отговорите са дадени с оглед на конкретно установена фактическа обстановка. Чрез представената съдебна практика жалбоподателят обосновава приложно поле за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Жалбоподателят представя съдебни решения на Върховния касационен съд постановени по реда на чл. 290 ГПК по гр. дело № 823/2010 г., търговска колегия, второ отделение и по гр. дело № 1413/2009 г. четвърто г. о., които касаят въпроса за съдържанието на мотивите на въззивното решение и приложението на чл. 272 ГПК във въззивното производство, отговорът на който е бил наложен от отсъствието на мотиви на въззивното решение. Тази съдебна практика няма отношение към постановените правни въпроси, в които отсъства довод за липса на мотиви на обжалваното решение.
Ответникът МБАЛ [фирма] [населено място] в писмен отговор оспорва наличие на основание за допускане на касационна обжалване. Излага подробни съображения за липса на противоречиво разрешаване на поставените правни въпроси с представената съдебна практика.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледани искове по чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК правни въпроси са относими към предмета на делото, но не са разрешени в противоречие с представената съдебна практика, което изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване.
В представената съдебна практика е било установено безпротиворечиво наличието на причинно-следствена връзка между доказано противоправно виновно поведението на лекуващия лекар в процеса на проведеното лечение и настъпилата вреда за пациента, което ангажира отговорността му от непозволено увреждане като елемент от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД. По настоящето дело чрез изслушани две съдебно – медицински експертизи с различни вещи лица – съдов хирург от МБАЛ-Б. и съдов хирург от Национална кардиологична болника С. е установено, че ищецът е бил правилно диагнозтициран от лекарите на болничното заведение; предприето е адекватно лечение съобразено с добрата медицинска практика – при артериалната тромбоза на големите съдове, каквато е хълбочната артерия, лечението е оперативно с бай пас; на ищеца е извършена операция с имплантирана нова протеза изпълняваща функцията на бай пас; настъпилата ранна ретромбоза след операцията – тромбозиране на оперирания участък е установена от лекарите на болничното заведение чрез ангиография направена на 06.06.2011 г., отбелязана в епикризата; следоперативното усложнение не е по причина на пропуски при извършената операция, а на особеностите на настоящите и подстоящите спрямо бай паса артериални стеснения на пациента; била е предложена реоперация, отказана от пациента, при което е приложено щадящо медикаментозно лечение; пациента е бил изписан по негово желание и впоследствие насочен от лекуващия му лекар за лечение чрез стентиране в болница „Т.” в С., специализирана за този вид операции, чрез която се подобрява ефекта от извършената в ямболската болница операция, без това да е основание да се счита, че първата операция е неуспешна, тъй като при вторите реконструкий се използват предимствата на вече поставения бай пас.
Липсата на установена причинно – следствена връзка между проведеното лечение на ищеца в ответната болница и настъпите за него вреди, които той свързва с тромбозата на поставения му бай пас, изключва елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, като основание за деликтна отговорност на лица от ответното болнично заведение, респ. гаранционно – обезпечителната отговорност по чл. 49 ЗЗД на ответника.
На поставените правни въпроси относно това, доколко в епикризата на ищеца са били вписани по разбираем за него начин настъпилите следоперативни усложнения и в тази връзка дали същият е бил достатъчно информиран за това, както и за значението на епикризата като медицинска документация, дадените с обжалваното решение отговори не влизат в противоречие с представената съдебна практика. Усложнението при ищеца е било своевременно диагностирано и е било приложено адекватно лечение съобразено с медицинските практики и капацитета на болницата, ищецът е бил уведомен за усложнението и своевременно насочен към специализирана болница за лечение, за което е получил и лично съдействие от лекуващия си лекар, съдът е обсъдил епикризата във вр. с чл. 179 ГПК като официален документ наред с другите доказателства по делото и най – вече с изслушаните медицински експертизи, което дава основание да се приеме, че законът е приложен точно. По тези въпроси не би могло да се прави аналогия с представените съдебни решения, в които са разгледани случаи, различни от настоящия.
Предвид изложеното не се установява приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 4 от 28.01.2013 г. по в. гр. дело № 352/2012 г. на Бургаски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ