3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 296
С., 6.06. 2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на първи юни две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
ч. гр. д. № 277/2011 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК образувано по частна касационна жалба на Г. М. Й. против въззивно определение № 270 от 19.03.2011 год. по ч. гр. дело № 168/2011 год. на Русенски окръжен съд, с което е потвърдено определение от 23.12.2010 год. по гр. дело № 3590/2010 год. на Русенски районен съд, с което е прекратено производството по иска на жалбоподателя за установяване по отношение на ответниците факта, че е изпълнявал определена работа през определен период от време – „шофьор” на товарен автомобилен влекач марка „Шкода” с прикачено ремарке с товароносимост 12 тона от значение за категорията труд при пенсиониране.
В касационната жалба са изложени съображения по съществото на заявената претенция – да бъде установен факта, касаещ категорията труд на ищеца като шофьор в ответното предприятие – вида на автомобила и неговата товароносимост, за които работодателят твърди, че няма документи. Позовава се на Постановление № 8/63 год. на Пленума на ВС и моли да се отмени определението, като постановено в противоречие с посочената практика.
Заинтересованите лица [фирма] и Национален осигурителен институт – Р. [населено място] не са представили писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че обжалваното определение е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно определение, с което е прекратено по-нататъшното развитие на делото намира, че частната касационна жалба е допустима на основание чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното определение е прието, че предявения от ищеца иск е за установяване вида на управлявания от него товарен автомобил, през процесния период, пред който е работил при ответното акционерно дружество на длъжността „шофьор”, който факт има значение за определяне категорията труд при пенсионирането му, квалифициран по чл. 124, ал. 4 ГПК. Прието е, че установяването на съществуването или несъществуването на факти с правни значение е допустимо само в предвидените от закона случаи, а релевирания от ищеца факт не попада в тази категория факти. Посочено е, че вида на управлявания от ищеца автомобил пред времетраене на трудовото му правоотношение с ответното дружество е от значение за характера на полагания от него труд и категорията труд, обстоятелства подлежащи на установяване в друго производство, в какъвто смисъл е т. 14 на Постановление №8/63 год. на Пленума на ВС. При тези съображения, производството по иска за установяване на факт от значение за категорията труд при пенсиониране е прекратено като недопустимо.
В касационната жалба не е изведен правен въпрос, но от изложеното може да се конкретизира такъв в смисъл – допустим ли е иск за установяване на факт от значение за категорията труд при пенсиониране в контекста на предмета на делото – вида на управлявания автомобил през времетраене на трудово правоотношение за длъжността „шофьор”.
На този въпрос с обжалваното определение е отговорено в съответствие със задължителната съдебна практика на ВС и ВКС – т. 14 на Постановление № 8/26.06.1963 г. на Пленума на ВС, според която Категорията на труда може да се установява по съдебен ред само в рамките на иска за установяване на трудов стаж, който се провежда по реда на чл. 1 от Указа за установяване на трудов стаж по съдебен ред – т. 1 от цитираното постановление. В този смисъл са съдебните решения постановени по реда на чл. 290 ГПК по гр. дело № 470/2009 г. на ВКС и гр. дело № 259/2010 год. на ВКС със задължителен характер.
Предвид изложеното извода, че предявения от жалбоподателя иск за установяване на релевирания факт с правно значение за определяне на категорията труд при пенсионирането му по реда на чл. 124, ал. 4 ГПК е недопустим, направен с обжалваното определение е в съответствие със задължителната съдебна практика на ВС и ВКС, поради което липсват основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 270 от 19.03.2011 год. по ч. гр. дело № 168/2011 год. на Русенски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ