3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1233
С., 2.11. 2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 29 октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 586/2012 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място] против въззивно решение № 326 от 27.02.2012 г. по гр. дело № 315/2012 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е отменено решение № 4280 от 29.11.2011г. по гр. дело № 15537/2011 г. на Пловдивски районен съд и е признато за незаконно и отменено дисциплинарното уволнение на М. И. Т., извършено със заповед № РД-19-01-184 от 11.08.2011 г. на директора на Регионално управление „Български пощи” П. на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, чл. 190, ал. 1, т. 4 и т. 10 КТ, същата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „служител гише /началник/ ІV категория, ПС Ягодово” и Регионално управление „Български пощи” П. е осъдено да и заплати обезщетение за времето, пред което е останала без работа в размер на 1401 лева, считано от 12.08.2011 г. до 21.11.2011 г. със законна лихва от датата на предявяване на иска 09.09.2011 г. до окончателното изплащане на сумата.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че създаването, респ. допускането от ръководни служители на условия за развитие на конкурентна дейност винаги се явява тежко нарушение на трудовата дисциплина за работодателя. Жалбоподателят се позовава на приложното поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответницата М. И. Т. в писмен отговор на касационната жалба поддържа неоснователност на искането за допускане на касационно обжалване, поради липса на изведен правен въпрос. Изложени са и съображения в подкрепа правилността на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което са разгледани искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят поставя въпроса – дали създаването на условия за конкурента дейност е тежко нарушение на трудовата дисциплина. Въпросът има фактически характер, който не може да бъде разискван в настоящето производство, не е обусловил крайните изводи на съда, но може да бъде сведен до въпроса за приложението на чл. 189 КТ, уреждащ задължение за наказващия орган преди налагане на дисциплинарното наказание да вземе предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и поведението на работника и служителя. Извършването на тази преценка е изискване за законност на наложеното дисциплинарно наказание. Конкретизиран до приложението на чл. 189 КТ, въпросът обуславя решаващите мотиви на съда за отмяна на уволнението, и приетото с обжалваното решение, че наказващият орган не е съобразил обстоятелствата, при които е извършено нарушението – оставяне на колетните пратки в пощенската станция на конкурентна фирма в отсъствието на ищцата, по време на обедната й почивка в ден за получаване на пенсиите, което попречило на персонала да реагира веднага, проявено критично отношение на ищцата към констатираното нарушение, липса на умисъл да злепостави работодателя, както и на преднамерени действия с цел да извлече имотна облага за себе си, безупречно трудово досие, липсата на настъпили негативни последици за работодателя. Това е дало основание на съда с обжалваното решение да приеме, че има несъответствие между тежестта на наложеното наказание с обстоятелствата, при които нарушението е извършено, да отмени дисциплинарното уволнение като незаконно с произтичащите от това последици. Тези изводи на съда са съобразени с установената съдебна практика по приложението на чл. 189 КТ – решение по гр. дело № 626/2009 г., трето г. о. на ВКС, поставено по реда на чл. 290 ГПК, на което решаващият съд се е позовал в мотивите си.
Жалбоподателят се позовава на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, без да е изложил съображения за прилагане на посочената хипотеза като основание за допускане на касационно обжалване, която при наличието на установена съдебна практика е неприложима.
Предвид изложеното не се установяват предпоставки за допускане на касационно обжалване.
С оглед изхода на делото жалбоподателят ще следва да заплати на другата страна съдебни разноски за настоящето производство в размер на 809 лв. адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение№ 326 от 27.02.2012 г. по гр. дело № 315/2012 г. на Пловдивски окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма] [населено място], Регионално управление „Български пощи” [населено място] да заплати на М. И. Т. съдебни разноски за настоящето производство в размер на 809 лева адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ