1
3
Определение на Върховен касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 358
С., 21.09.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети септември, през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като изслуша докладваното от съдията С. Д.
ч.гр.дело № 3430/2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 278, вр. с чл. 274, ал. 2, изр. второ ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] [населено място], представлявано от управителя Л. Н. Р., чрез пълномощника си адв. Р. Т. от АК-С. срещу определение № 288 от 01.07.2016 г. по гр.д. № 1733/2016 г. на ВКС, Второ гражданско отделение, в частта му, с която е върната като процесуално недопустима на основание чл. 275, ал. 2, във вр. с чл. 262, ал. 2, т.1 ГПК частна касационна жалба на [фирма]/инкорпорирана като част от касационната жалба/ срещу решение № 883 от 29.12.2015 г., постановено по в.гр.д. № 1393/2015 г. на ОС-Велико Търново, в частта, с която е отменено определение от 09.09.2015 г. за допълване на решение № 516 от 08.06.2015 г. по гр.д. № 3091/2014 г. на РС – Велико Търново относно за разноските и е постановено ново, с което искането на [фирма] по чл. 248, ал.1 ГПК е отхвърлено и е прекратено касационното производство в тази част. Поддържат се оплаквания за незаконосъобразност и се иска отмяна на обжалваното определение като подробни съображения са изложени в частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа частната жалба и провери обжалваното касационно определение, с оглед изискванията на чл. 274 и сл. от ГПК.
Жалбата е подадена в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
За да върне като процесуално недопустима частната касационна жалба/инкорпорирана като част от касационната жалба/ на [фирма] в частта за разноските, тричленният състав на ВКС, Второ гражданско отделение, е приел, че тя подлежи на разглеждане по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК и е подадена извън едноседмичния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК. Изводът е обоснован с това, че в конкретния случай решение № 883 от 29.12.2015 г. по в.гр.д. № 1393/2015 г. на ОС-Велико Търново, в частта му, с която е отменено определението от 09.09.2015 г. по гр.д. № 3091/2014 г. на РС-Велико Търново за разноските, присъдени в полза на [фирма] и искането му по чл. 248, ал. 1 ГПК е отхвърлено, е съобщено на страната – [фирма] чрез адв. Р.Т. от АК-С. на 13.01.2016 г., поради което подадената частна касационна жалба, инкорпорирана в касационната жалба срещу решението по същество, на дата 15.02.2016 г. е просрочена като подадена извън едноседмичния законов срок за обжалване, изтекъл на 20.01.2016 г. При условията на иззета компетентност, съставът на ВКС е върнал частната касационна жалба като процесуално недопустима – просрочена, на основание чл. 275, ал. 2, във вр. с чл. 262, ал. 2, т. 1 ГПК.
Определението в обжалваната му част е неправилно.
В случая касационната жалба е депозирана срещу въззивно решение № 883 от 29.12.2015 г. по в.ч.гр.д. № 1393/2015 г. на Великотърновския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 516/08.06.2015 г. по гр.д. № 3091/2014 г. по описа на Районен съд – Велико Търново и е отменено определение от 09.09.2015 г. по същото дело в частта за разноските, присъдени в полза на [фирма] и искането му по чл. 248, ал. 1 ГПК е отхвърлено, като съдът е постановил, че решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните, т.е. срокът за обжалване е бил указан в решението, като същият не е диференциран с оглед характера на различните негови части. Действително, решението в частта за разноските има характер на определение и подлежи на обжалване в едноседмичния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, както правилно е приел съдът в обжалваното определение, но тъй като въззивният съд е посочил в решение № 883 от 29.12.2015 г. по в.ч.гр.д. № 1393/2015 г., че същото може да се обжалва в едномесечен срок от връчване на съобщението, че е изготвено, на основание чл. 62, ал. 3 ГПК, подадената на 15.02.2016 г. частна жалба, инкорпорирана в касационната жалба на частния касатор, след изтичането на срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, но преди изтичане на 15.02.2016 г. на едномесечния срок за обжалване, посочен в решението, се счита за подадена в срок. Това е така, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 62, ал. 3 ГПК/аналогична на чл. 38 ГПК/отм./, когато съдът определи по-дълъг от установения в закона срок, извършеното действие след законовия, но преди изтичане на определения от съда срок, не се смята за просрочено, като законът не разграничава двата вида срокове според това дали могат да бъдат продължавани от съда, или тази възможност е изключена даже при съгласие на противната страна – решителни и нерешителни срокове. Както се посочи по-горе, в конкретния случай въззивното решение е съобщено на [фирма] чрез адв. Р.Т. от АК-С. на 13.01.2016 г., а частната касационна жалба, инкорпорирана в касационната жалба срещу решението по същество, е подадена на 15.02.2016 г. – понеделник – присъствен ден, тъй като 13.02.2016 г. е събота, неприсъствен ден и с оглед разпоредбата на чл. 60, ал. 6 ГПК, когато последният ден от срока е неприсъствен, срокът изтича в първия следващ присъствен ден, т.е. частната жалба е подадена в срок. В този смисъл е и постоянната съдебна практика – определение № 1 от 05.01.2011 г. на ВКС по гр.д. № 526/2010 г., І г.о., определение № 1015 от 21.12.2011 г. на ВКС по ч.т.д. № 942/2011 г., ІІ т.о., определение № 8 от 03.01.2014 г. на ВКС по ч.т.д. № 4727/2013 г. ІІ т.о., постановени по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, решение № 254 от 21.06.1999 г. на ВКС по гр.д. № 90/1999 г., 5-членен състав, определение № 279 от 05.07.2016 г. на ВКС по ч.гр.д. № 2400/2016 г. ІІІ г.о., постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, както и правната теория – Българско гражданско процесуално право – проф. Ж. С. и колектив, осмо допълнително и преработено издание, 2004 г., стр. 262, съгласно която: „Когато пропускането на срока се дължи на погрешно посочване от съда на продължителността на законен срок в отправеното до страната съобщение или в решението на съда/например срока за обжалване на решението/, пропускането се смята винаги извинително и ако страната предприеме действието в посочения от съда срок, то не се смята за просрочено, така че страната не се нуждае от възстановяване на срока.”
Ето защо обжалваното определение, с което е прието, че частната жалба, инкорпорирана в касационната жалба, е процесуално недопустима като просрочена е неправилно и следва да бъде отменено и делото върнато на тричленния състав на Второ гражданско отделение на ВКС за разглеждане на частната жалба срещу решението в частта за разноските.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 288 от 01.07.2016 г. по гр.д. № 1733/2016 г. на ВКС, Второ гражданско отделение, в частта му, с която е върната като процесуално недопустима на основание чл. 275, ал. 2, във вр. с чл. 262, ал. 2, т.1 ГПК частна касационна жалба на [фирма]/инкорпорирана като част от касационната жалба/ срещу решение № 883 от 29.12.2015 г., постановено по в.ч.гр.д. № 1393/2015 г. на ОС-Велико Търново, в частта, с която е отменено определение от 09.09.2015 г. за допълване решение № 516 от 08.06.2015 г. по гр.д. № 3091/2014 г. на РС – Велико Търново относно за разноските и е постановено ново, с което искането на [фирма] по чл. 248, ал.1 ГПК е отхвърлено и е прекратено касационното производство в тази част.
ВРЪЩА делото на състава на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд за разглеждане на частна касационна жалба на [фирма]/инкорпорирана като част от касационната жалба/ срещу решение № 883 от 29.12.2015 г., постановено по в.ч.гр.д. № 1393/2015 г. на ОС-Велико Търново, в частта за разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: