5
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 474
С., 16.04. 2013 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на десети април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1412/2012 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. З. П. и С. А. П. чрез адвокат И. А. И. Софийска адвокатска колегия против въззивно решение № 214 от 13.07.2012 г. по в. гр. дело № 27/2012 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 91 от 18.10.2011 г. по гр. дело № 1105/2008г. на Великотърновски окръжен съд в частта, с която е уважен иска на Комисията за установяване на имущество придобито от престъпна дейност по чл. 28 З..
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателите поставят правните въпроси: 1) Допустимо ли е К. да постановява решение след изтичане на предвидения в закона 10 месечен срок; 2) Допустимо ли е да бъде отнето имущество при положение, че е изтекла предвидената в закона 25 годишна давност от датата на придобиването му; 3) Може ли да се приеме, че имуществото е придобито от престъпна дейност, когато вредите от престъпленията са възстановени и е налице сключено споразумение с прокуратурата, респ. когато престъплението е недовършен опит и няма нанесени вреди и 4) При определяне доходите и разходите на едно домакинство, трябва ли да бъдат събрани доходите на всички негови членове. В изложението няма позоваване на конкретна хипотеза от приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като по съдържание изложението пресъздава част от оплакванията наведени в касационната жалба с твърдение, че искането на Комисията е неоснователно и недоказано, а решението на съда е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответникът Комисия за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност в писмен отговор оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване с твърдения, че поставените правни въпроси са разрешение в съотвествие със задължителната съдебна практика на Върховния касационен съд. В тази връзка са цитирани съдебни решения и определения без да са представени.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледан иск по чл. 28 З. намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
По поставените въпроси – допустимо ли е К. да постановява решение след изтичане на предвидения в закона 10 месечен срок и допустимо ли е да бъде отнето имущество при положение, че е изтекла предвидената в закона 25 годишна давност от датата на придобиването му.
По тези въпроси с обжалваното решение е прието, че срока по чл. 15, ал. 2 З., в който Комисията следва да извърши проверката е инструктивен и превишаването му не преклудира възможността Комисията да предяви искане пред съда за отнемане в полза на държавата на имущество придобито от престъпна дейност. По възражението за погасяване правото на Комисията да иска отнемане на имуществото по реда на чл. 28 З. с изтичането на 25 годишна давност по чл. 11 З. е прието, че началния момент, от който започва да тече давността е датата на придобиване на имуществото, което в процесния случай е 1990 г. и към 25.09.2008г., когато с решение е образувано производството за установяване на имущество придобито от престъпна дейност срокът не е изтекъл.
Приетото с обжалваното решение по поставените правени въпроси не влиза в противоречие с практиката на ВКС установена по реда на чл. 291 ГПК с решение по гр. дело № 369/2009г., трето г. о. ВКС, според която срокът по чл. 15, ал. 2 З. за досъдебна проверка извършвана от комисията по чл. 12 от закона е предвиден, за да не се накърняват гражданските права на проверяваните лица извън необходимото, преди искането да бъде внесено от съда, а не за да преклудира процесуално или да погаси материалното основание на държавата да отнеме имущество придобито от престъпна дейност. Относно погасяване правата на държавата по закона с изтичане на 25-годишна давност, разпоредбата на чл. 11 З. е ясна – давността започва да тече от датата на придобиване на имуществото, която с обжалваното решение е определена с придобиване на дворното място от 570 кв. м, съставляващо парцел І-724 от кв. 225 по плана на [населено място] на 26.03.1990г. с НА № 179/1990 г.
Поставените правни въпроси – може ли да се приеме, че имуществото е придобито от престъпна дейност, когато вредите от престъпленията са възстановени и е налице сключено споразумение с прокуратурата, респ. когато престъплението е недовършен опит и няма нанесени вреди, имат отношение към реализиране наказателната отговорност на дееца и косвено рефлектират върху правното значение на причинната връзка между престъплението, за което е осъдено проверяваното лице и придобиването на имущество на значителна стойност, както и към правното значение на предположението, че придобитото е от престъпна дейност и значението на липсата на установен законен източник на средства за придобиване на имуществото.
С обжалваното решение е прието, че ответникът е осъждан за извършени престъпления по чл. 210, ал. 1, т. 2 и т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, чл. чл. 26, ал. 1 НК в периода 12.11.1993 г.- 06.05.2004г. по НОХД № 730/2004г. РС – Гоце Делчев; за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 2, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 18 НК (недовършен опит) извършено на 02.08.2005 г. по НОХД № 2111/2005 г. В. (престъпленията са от раздел „измама”) и за престъпление по чл. 226, ал. 1, вр. чл. 20 и чл. 26 НК извършено в периода началото на 1982 до 15.04.1983 г. по НОХД № 1070/1985г. РС [населено място] (престъпление против стопанството), за което е реабилитиран на основание чл. 86, ал. 1, т. 1 НК на 12.07.1988г. Прието е, че посочените престъпления са продължавани, извършвани са в продължителни времеви периоди, по характер представляват източник за генериране на доходи и при липса на установени законни източници на доходи е направено обосновано предположение, че придобитото имущество е свързано с престъпната дейност на ответника.
По въпросите за правното значение на причинната връзка между престъплението, за което е осъдено проверяваното лице и придобиването на имущество на значителна стойност, както и за правното значение на предположението, че придобитото е от престъпна дейност и значението на липсата на установен законен източник на средства за придобиване на имуществото е установена съдебна практика на Върховния касационен съд по реда на чл. 291 ГПК с решения по гр. дело № 1782/2010г., четвърто г. о.; гр. дело № 176/2012г., трето г. о.; гр. дело № 952/2009г., четвърто г. о.; гр. дело № 248/2011 г. трето г. о., според която установяването на законен източник за придобиване на имуществото в т. ч. установяването, че не е налице трансформация на средства, придобити от престъпление, изключва по несъмнен начин предположението, че придобитото имущество е свързано с престъпна дейност. Когато не посочи или посочи доходите си, без да посочва и доказва източника им, проверяваното лице се излага на риска, те да бъдат преценявани с оглед на предположението за свързаност с престъпната дейност.
Обоснованото предположение, което е законовото основание за отнемане на имуществото може да се формира при неустановеност на източните на доходи и с оглед вида и характера на престъплението, за което проверяваното лице е осъдено, доколкото от такава престъпна дейност е възможно да се извлече доход. В този смисъл, когато не е установен законен източник за придобиване на имуществото, съдът изгражда изводите си за наличие на връзка, (пряка или косвена) между престъпната дейност и доходите, послужили за придобиване на имуществото, въз основа на фактите свързани с вида на престъплението и данните за характера на осъществяваната престъпна дейност по конкретния случай. Във всички случаи такава връзка трябва да съществува, или да може да се направи основателно предположение за нейното съществуване, което да следва логически от твърдените факти, взаимовръзката между тях и настъпилите правни последици, тъй като неустановяването на законен източник за придобиване на имуществото не замества предположението за свързаност. Съдът следва да извърши собствено изследване на конкретните факти и обстоятелства по конкретния случай и преценката за основателното предположение да намери израз в решаващата му дейност, прилагайки правилата на формалната логика, опита и научното знание.
Приетото с обжалваното решение не влиза в противоречие с посочената съдебна практика по поставените правни въпроси.
Съдът е направил извод за доказаност на основателното предположение, че придобитото през проверявания период е свързано с престъпната дейност на ответника, като е извършил съпоставка между приходите и разходите за периода и наличието на отрицателна разлика от 1976,81 М. между извършените от ответниците разходи и реализираните по законен начин приходи, без да е установен законен източник на доходи за разликата в извършените разходи. При определяне стойността на разходите, съдът е отчел издръжката на цялото семейство до навършване на пълнолетие на всяко едно от децата, и не е отчел като приход доходите от семействата на вече пълнолетните деца на ответниците, поради противоречиви доказателства, дали всички деца и техните семейства живеят с ответниците, както и поради липса на доказателства за наличието на формирано общо домакинство и общо управление на финансовите средства. В този смисъл въпроса, дали при определяне доходите и разходите на едно домакинство, трябва да бъдат събрани доходите на всички негови членове има отношение към фактите, и с обжалваното решение е разрешен съобразно конкретните доказателства по делото.
Предвид изложеното по поставените правни въпроси не се установява приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване.
С оглед изхода на делото и направено искане за присъждане на юрисконсулско възнаграждение за изготвен отговор по касационната жалба, жалбоподателите ще следва да заплатят на другата страна 150 лв. юрисконсулско възнаграждение.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 214 от 13.07.2012 г. по в. гр. дело № 27/2012 г. на Великотърновски апелативен съд.
ОСЪЖДА А. З. П. и С. А. П. да заплатят на Комисия за установяване на имущество придобито от престъпна дейност юрисконсулско възнаграждение в размер на 150 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ