3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 89
С. 17.01. 2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети ноември, две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
изслуша докладваното от съдията Богданова гр. дело № 5252/2013 г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Министерски съвет, подадена от процесуалния му представител- главен юрисконсулт Д. И. срещу въззивно решение от 4.03.2013 г. по гр. дело № 8465/2012 г. на Софийски градски съд, с което като е потвърдено решение от 27.11.2003 г. по гр.д. № 6770/2003 г. на Софийски районен съд е отменено наложеното със заповед № Н-536 от 20.03.2003 г. на Министъра на държавната администрация дисциплинарно наказание „уволнение” на М. Р. С., възстановена е на заеманата преди уволнението длъжност „управител на почивна база на Министерски съвет „Орлица” – П., присъдено е обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер на 3 660.18 лв., ведно със законната лихва и направените разноски.
В изложение по чл.284, ал.3, ал.1 ГПК се поставя се въпрос за процесуалната легитимация на ответник по иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ, когато трудовия договор е сключен по реда на чл.61, ал.2 КТ. Поддържа се, че даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие с приетото в ТР № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС.
Ответницата по касационната жалба М. Р. С., в писмения отговор, подаден чрез адвокат Н. Ц. счита, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, тъй като с решение № 285 от 7.06.2012 г. на ВКС, ІV г.о. е отменено предходното въззивно решение и делото върнато за ново разглеждане, като е прието че ответната страна по предявените от С. искове е Министерски съвет. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПк, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, съдът констатира следното:
С решение № 285 от 7.06.2012 г. по гр.д. 0 1084/2009 г. на ВКС, ІV г.о. е отменено решение от 22.04.2009 г. по гр.д. № 1806/2008 г. на Софийски градски съд и делото е върнато за ново разглеждане.
При новото разглеждане с обжалваното решение е потвърдено решението на Софийски районен съд, с което са уважени предявените от С. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че съобразно дадените задължителни указания от ВКС, че поради закриване на Министерството на държавната администрация, като ответник по делото следва да бъде конституиран Министерския съвет, като държавно учреждение първостепенен разпоредител с бюджетни кредити, към което е преминала дейността на закритото министерство на държавната администрация, доколкото не бъдат представени сведения за наличието на второстепенен или друг разпоредител с бюджети кредити, към който е преминала дейността на почивна база „Орлица”- П.. Изложил е съображения, че надлежен ответник по делото е Министерски съвет като работодател на С., на мястото на закритото Министерство на държавната администрация и следва да бъде ангажирана отговорността му като работодател по исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Настоящият съдебен състав, намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на соченото основание на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Поставеният въпрос не може да предпостави допускане касационно обжалване на решението в хипотезата на чл.295 ГПК. В. съд е съобразил дадените му задължителни указания при първото разглеждане на делото от ВКС относно надлежният ответник по исковете по чл.344, ал.1 КТ, предявени от работник или служител, чийто трудов договор е сключен при условията на чл.61, ал.2, изр.първо КТ. При съобразяване приетото по реда на чл.290 ГПК от първата касационна инстанция, с оглед даденото в т.1 на ТР №1/30.03.2012 г. на ОСГК на ВКС по т.д. № 1/2010 г. разрешение, че надлежен ответник по иска е Министерски съвет, въззивният съд не е постановил решението в противоречие с практиката на ВКС. Поставеният сега въпрос е преклудиран с произнасянето от първата касационна инстанция по отношение на това кой е ответник по предявените искове с правно основание чл.344, ал.1 КТ и не може да бъде повдиган отново.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението.
При този изход на делото жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответницата направените разноски в размер на 400 лв.- заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІII г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 4.03.2013 г. по гр. дело № 8465/2012 г. на Софийски градски съд.
Осъжда Министерски съвет, [населено място], [улица] да заплати на М. Р. С. от [населено място], [улица], № 44, вх.Б, ет.3 направените разноски за касационната инстанция в размер на 400 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: