3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1339
С., 22.12. 2014 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на десети декември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 4675/2014 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Софийска апелативна прокуратура против въззивно решение № 1004 от 25.02.2014г. по в. гр. дело № 4552/2013г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 5895 от 31.07.2013г. по гр. дело № 11899/2012г. на Софийски градски съд, с което Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на К. И. Б. сумата 10 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 З. и сумата 2000 лв. имуществени вреди на същото основание.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя правния въпрос за приложението на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, във връзка със задължението на съда да обсъди всички релевантни за спора доказателства. Позовава се на П. № 4/23.12.1968г. и ТР № 3/22.04.2005г. на ОСГК на ВКС и представя съдебна практика на ВКС по поставения правен въпрос – решение по гр. дело № 748/2011г., трето г. о. и решение по гр. дело № 708/2011г., четвърто г. о., както и влязло в сила решение по гр. дело № 1220/2009г. на Софийски апелативен съд, чрез които обосновава приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 290, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответникът К. И. Б. не е представил писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледан иск по чл. 2, ал. 1, т. 2 З. намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставеният в изложението материалноправен въпрос е включен в предмета на делото и има отношение към решаващите мотиви на съда за изхода на спора, но с обжалваното решение не е разрешен в противоречие с посочената съдебна практика.
Според посочената съдебна практика, при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. В мотивите към решенията съдилищата трябва да посочат конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди. На обезщетение подлежат неимуществени вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането и техният размер се определя според вида и характера на упражнената процесуална принуда, както и от тежестта на уврежданията – П. № 4/23.12.1968г. и ТР № 3/22.04.2005г. на ОСГК на ВКС.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения критерии за справедливост. Справедливостта като критерии за определяне паричния еквивалент на моралните вреди включва конкретни факти относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта не е абстрактно понятие – решения на ВКС постановени по реда на чл. 290 ГПК представени с изложението.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът не се отклонил от посочената съдебна практика. Принципът за справедливост по чл. 52 ЗЗД е приложен в съответствие с приетото в посочените съдебни решение. Съдът е съобразил всички правно – релевантни за спора факти, обсъдил е събраните по делото доказателства и е определил обезщетение само за тези морални вреди, за които е установено, че са в причинна връзка с проведеното спрямо ищеца наказателно производство продължило единадесет години, пред осем от които не са били извършвани процесуални действия с участието на пострадалия – срок, неразумно дълъг, през който е било отключено кожно заболяване – псориазис и са настъпили здравословни усложнения свързани с хипертония, сърдечни проблеми, депресивни състояния, довели до пенсионирането на ищеца по болест. Съдът е отчел и периода, пред който на ищеца е била определена мярка за неотклонение „задържане под стража”, преживения стрес от определената мярка, негативните преживявания през целия период на наказателна репресия, които е преценил, че следва да бъдат компенсирани по справедливост в размера определен с обжалваното решение.
Предвид изложеното по поставения правен въпрос не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1004 от 25.02.2014г. по в. гр. дело № 4552/2013г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ