2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 132
С., 16.06. 2014 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в открито заседание на 14 май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1606/2014 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е образувано по молба (наречена жалба) на М. Д. И. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязла в сила заповед № 4249 от 21.07.2011 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 ГПК, постановена по ч. гр. дело № 6457/2011 г. на Бургаски районен съд, с която е разпоредено М. Д. И. да заплати на [фирма] [населено място] сумата 110,87 лв. неплатена цена за доставена, отведена и пречистена вода за абонатен № 926078, ведно със законна лихва считано от датата на подаване на заявлението 20.07.2011 г. до окончателното плащане.
Жалбоподателят се позовава на нови писмени доказателства за които твърди, че са от съществено значение за делото – протокол от 20.10.2009г. на инкасатор Д. В. и протокол от 12.05.2012 г. за пломбиране на водомер на името на молителя.
Ответникът [фирма] [населено място] оспорва допустимостта на молбата за отмяна и по същество нейната основателност. Прави искане за присъждане на съдебни разноски на основание чл. 78, ал. 8 ГПК – адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., разгледа молбата за отмяна с оглед на заявеното отменително основание.
Молбата е процесуално недопустима.
На отмяна по реда на чл. 303 ГПК подлежат влезли в сила съдебни актове ползващи се със сила на присъдено нещо, с които се разрешава спор за материално право. Актовете издадени в заповедното производство не се ползват със сила на присъдено нещо и не подлижат на отмяна по реда на чл. 303 ГПК. Отмяната на актове издадени в заповедно производство е недопустима и поради съществуването на друг ред за атакуване на съдебния акт или за защита на правото. Разпоредбата на чл. 424, ал. 1 ГПК дава възможност на длъжника да оспори вземането по исков ред, когато се намерят новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичането на срока за подаване на възражението, или с които не е могъл да се снабди в същият срок (молителят е подал възражение против заповедта за изпълнение, в което е признал главницата, но е оспорил заплащането на лихви, такси и адвокатски хонорари). Разпоредбата е идентична с тази по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което молбата за отмяна на посоченото отменително основание е недопустима и следва да се остави без разглеждане.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата (наречена жалба) на М. Д. И. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязла в сила заповед № 4249 от 21.07.2011 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 ГПК, постановена по ч. гр. дело № 6457/2011 г. на Бургаски районен съд.
ОСЪЖДА М. Д. И. да заплати на [фирма] [населено място] съдебни разноски за настоящето производство в размер на 150 лв. юрисконсулско възнаграждение.
Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от получаване на препис от определението до страната пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ