5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 35
С., 06.01. 2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на втори декември, две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
изслуша докладваното от съдията Богданова гр. дело № 5817/2015 г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда, [населено място], подадена чрез адвокат Б. Д. срещу въззивно решение от 6.08.2015 г. по гр.д. № 5901/2015 г. на Софийски градски съд, с което като е потвърдено решение № ІІ-61-2 от 12.02.2015 г. по гр.д. № 42624/2014 г. на Софийски районен съд, са уважени предявените от Г. С. С. срещу Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда, [населено място], искаве с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ, като уволнението, извършено със заповед № РД-569 от 23.07.2014 г. на министъра на околната среда и водите е признато за незаконно и е отменена заповедта, и С. е възстановена на заеманата до уволнението длъжност “изпълнителен директор” в предприятието.
В изложение по чл.284, ал.1, т.3 ГПК се поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса за разпределение на доказателствената тежест и следва ли докладът по делото да съдържа противоречащи си и изключващи се задължения на страните и следва ли съдът в двете инстанции да прилага нормата на чл.161 ГПК, или второинстанционния съд следва да приеме записаното в протокола като съществено нарушение на съдопроизводствените правила, с последиците. По въпроса възможно ли е единственият довод за различна партийна принадлежност да обективира извод за злоупотреба с власт, злоупотреба с право, пряка или непряка дискриминация при условията на чл.328, т.6 вр. чл.8, ал.3 КТ се поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Посочени са решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК.
Ответницата Г. С. С. в писмен отговор на касационната жалба, подаден чрез адвокат М. П. поддържа, че касационната жалба е нередовна, тъй като не е подписана от законния представител на дружеството, както и че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване, тъй като обжалваното решение е съобразено със задължителната съдебна практика. Претендира разноски за производството.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е процесуално допустима.
С обжалваното решение са уважени предявените от Г. С. С. срещу Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда, [населено място], искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, и т.2 КТ. В. съд е приел, че потестативното право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ възниква при обективна промяна на изискванията за заемане на съответната длъжност, ако работникът или служителя не отговаря на тях. Преценката на работодателя какви изисквания да въведе е за целесъобразност, поради което не подлежи на съдебен контрол. Но също така при довод за злоупотреба с право съдът следва да извърши проверка, дали изменението в изискванията за заемане на длъжността е въведено с оглед нуждите от работата и в този смисъл, дали работодателят е действал добросъвестно в съответствие с чл.8, ал.1 КТ, което обуславя преценката за законност на уволнението. Приел е, че в конкретния случай работодателят е изменил изискването за професионалната област на образователната степен магистър за длъжността изпълнителен директор на предприятието от магистър с професионална област: технически науки, икономика и право само в такава образователна степен- икономика без да има изменение на задълженията, функциите и променени задачи, свързани и необходими за нуждите на работата на предприятието и без да има някакво изменение при сравняване на двете длъжностни характеристики, които са напълно тъждествени и без да е въведено изискване за вида на професионалната степен на образованието, което действително да е свързано с предмета на дейност на предприятието по управление дейностите по опазване на околната среда. Извел е изводът, че работодателя недобросъвестно в нарушение на чл.8, ал.1 КТ е изменил изискването относно професионалната степен на образованието, като го е стеснил само до икономика при възможностите и първоначално определените- технически науки, икономика и право. Затова изменението на изискването за професионалната област- само икономика според съда не е от значение за изпълнение на трудовите задължения на длъжността заемана от ищца- изпълнителен директор и не е необходимо за нуждите на работата с цел нейната ефективност и интерес, а е въведено с оглед прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата. Приел е, че след като е нарушен принципът на добросъвестност е налице злоупотреба с право и на това основание заповедта е незаконосъобразна.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователен доводът за нередовност на касационната жалба. Подписването на касационната жалба от адвокат, надлежно упълномощен да представлява предприятието – жалбоподател пред ВКС, изключва необходимостта от подписване на касационната жалба и от законния представител на дружеството.
По поставения в изложението въпрос за разпределение на доказателствената тежест и следва ли докладът по делото да съдържа противоречащи си и изключващи се задължения на страните и следва ли съдът в двете инстанции да прилага нормата на чл.161 ГПК, или второинстанционния съд следва да приеме записаното в протокола като съществено нарушение на съдопроизводствените правила, със съответните последици не е налице основанието на чл.280, ал.1 ГПК. Този въпрос не е релевантен за спорното правоотношение, защото с въззивната жалба не са въведени оплаквания свързани с доклада на първата инстанция. От друга страна с т.2 на ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС е дадено разяснение за дейността на въззивната инстанция в случаите, когато липсва доклад по делото или същият е непълен и неточен. Затова и не е налице соченото в изложението основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Въпросът свързан с приложението на чл.161 ГПК също не обосновава приложното поле на т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Законовата разпоредба е ясна и не се нуждае от тълкуване, а ако съдът я е нарушил то това е въпрос свързан с правилността на решението- чл.281, т.3 ГПК, но не е основание за допускане на касационно обжалване.
По въпроса възможно ли е единственият довод за различна партийна принадлежност да обективира извод за злоупотреба с власт, злоупотреба с право, пряка или непряка дискриминация при условията на чл.328, т.6 вр. чл.8, ал.3 КТ също не е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като това не е решаващият извод на въззивния съд за наличие на злоупотреба с право. Съгласно дадените в т.1 на ТР № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разрешение правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. К. е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл.284, ал.3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение.
Предвид изложеното по поставените въпроси не е налице основание за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол.
С оглед изхода на делото на ответницата следва да се присъдят направените разноски за касационната инстанция в размер на 500 лв.- заплатено адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие от 2.11.2015 г.
Водим от горното, Върховният касационен съд, IІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване въззивно решение от 6.08.2015 г. по гр.д. № 5901/2015 г. на Софийски градски съд.
Осъжда Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда, със съдебен адрес: [населено място], [улица], партер, адвокат Б. Д. за заплати на Г. С. С. от [населено място], Зона Б-18, [улица] направените разноски за касационното производство в размер на 500 /петстотин/ лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: