2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 735
С., 22.05 2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети май, две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия Б. гр.д. № 1744 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена чрез адвокат Св. Б., срещу въззивно решение от 24.06.2010 г. по гр. дело № 1936/2010 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 11.10.2009 г. по гр.д. № 19016/2009 г. на Софийски районен съд в частта, с която са уважени предявените от М. Г. С. срещу [фирма], [населено място] искове за признаване за незаконно уволнението извършено със заповед № 14 от 16.02.2009 г. на управителя на дружеството, на основание чл.328, ал.1, т.2, предл.2 КТ и за неговата отмяна, за възстановяване на заеманата до незаконното уволнение длъжност “приложен специалист по туристически услуги” и за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер на сумата 2 547 лв., ведно със законната лихва, считано от 1.04.2009 г. до окончателното й изплащане.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че въззивния съд се е произнесъл по правните въпроси- при промяна на класификатора на професиите и длъжностите следва ли работодателят да посочи в трудовия договор на работника или служителя тази промяна; за разпределението на доказателствената тежест и подлежи ли на съдебен контрол преценката на работодателя за нивото на работа на включените в подбора работници или служители. Поддържа се, че тези въпроси са от значение за изхода на делото и разрешаването им е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото- основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответницата по касационната жалба М. С. Г., чрез процесуалният представител- адвокат А. И. в писмения отговор изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – уважени неоценяеми искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и обусловен от тях оценяем иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да уважи предявените от М. Г. С. срещу [фирма] исковете по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ въззивният съд е приел, че е налице посоченото в заповедта уволнително основание по чл.328, ал.1, т.2 КТ – съкращаване в щата, но че извършеният подбор по чл.329 КТ между ищцата, Р. Т. и Д. Л. е незаконосъобразен, тъй като от представения протокол е видно, че жалбоподателят е обсъдил само първият критерий- квалификация и то единствено степен на завършено образование, но не е обсъдил вторият- нивото на изпълнение на трудовите задължения от всеки един от сравняваните служители.
Върховният касационен съд, състав на трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване, констатира следното :
С определение № 106 от 26.01.2011 г. по гр.д. № 1177/2010 г. на ВКС, ІV г.о. е констатирано противоречие в практиката на Върховния касационен съд по материалноправния въпрос: подлежи ли на съдебен контрол преценката на работодателя за нивото на работа на включените в подбора работници или служители, и на основание чл.292 ГПК е направено предложение до Общото събрания на Гражданска колегия да постанови тълкувателно решение по този въпрос.
С определение от 2.05.2011 г. е спряно производството по настоящото дело до произнасяне на ОСГК по направеното искане за постановяване на тълкувателно решение по поставения правен въпрос, който се явява от значение за изхода на спора по настоящото дело.
На 16.01.2012 г. е прието ТР № 3 по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС, поради което и на основание чл.230, ал.1 ГПК производството по настоящото дело следва да се възобнови и се постанови определение по чл.288 ГПК.
Поставеният в изложението въпрос – следва ли при промяна на класификатора на професиите и длъжностите, определящ длъжностите на лицата в туристическия бранш да се промени и заеманата от ищцата длъжност “приложен специалист на туристически услуги” не е обусловил решаващите изводи на съда, поради което не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Решаващият извод на съда е, че подборът е незаконосъобразен, тъй като не е извършен по критериите, визирани в чл.329, ал.1 КТ. След като работодателят е упражнил правото на подбор и е извършил такъв, той подлежи на съдебен контрол, независимо от това дали длъжностите на лицата между които той е извършен са еднородни, близки или сходни. Подборът e част от правото на уволнение, затова при спор за законосъобразност на уволнението, съдът упражнява съдебен контрол за точното прилагане на закона. Ако правото на подбор бъде упражнено, работникът или служителят може да оспори уволнението във връзка с проведения подбор. В случая подборът е извършен и същият е оспорен от ищцата.
Въпросът за разпределение на доказателствената тежест, с оглед на това в чия тежест е да докаже наличието или липсата на идентичност или сходство в трудовите функции на “приложен специалист на туристически услуги” и “специалист по туристически услуги” също не е обуславящ за изхода на делото, поради което не е налице основанието по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Както вече се посочи работодателят е упражнил правото на подбор между ищцата заемаща длъжността “приложен специалист на туристически услуги” и лицата заемащи длъжността “специалист по туристически услуги”, поради което ирелевантно за изхода на спора е трудовите функции на посочените длъжности дали са еднородни, близки или сходни.
В конкретния случай, предвид обуславящия изхода на спора материалноправен въпрос – спазени ли са критериите, установени в чл. 329 КТ при извършения подбор и относно обхвата на съдебния контрол при преценката за спазване на чл. 329 КТ от работодателя относно критерия качество на работа в задължителна съдебна практика, установена с ТР № 3 от 16.01.2012 г. по т. д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС, е прието, че преценката на работодателя по чл. 329 КТ – кой от работниците и служителите има по-добра квалификация и работи по-добре подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, при упражняването на който съдът проверява основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл. 329 КТ на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа.
Настоящият състав намира, че не е налице критерият за селекция на касационната жалба по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – приетото във въззивното решение по въпроса за обхвата на съдебния контрол при преценката за спазване на чл. 329 КТ от работодателя, е в съответствие със задължителната практика на ВКС, установена по реда на чл. 292 ГПК с цитираното тълкувателно решение, според която при прекратяване на трудовото правоотношение поради съкращаване на щата или намаляване на обема на работа, подборът e част от правото на уволнение, затова при спор за законосъобразност на уволнението, съдът упражнява съдебен контрол за точното прилагане на закона, който не се изчерпва само с констатиране формалното прилагане на критериите по чл. 329 КТ, а обхваща проверка на приетите от работодателя и оспорени от работника или служителя оценки по същите критерии. С обжалваното решение съдът е извършил такъв съдебен контрол, като е приел, че подборът е незаконосъобразен, тъй като работодателят не е извършил преценка на нивото на изпълнение на трудовите задължения от всеки един от служителите между които той е извършен, което е в съответствие с приетото в цитираното ТР на ВКС.
По изложените съображения настоящия съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол.
Водим от горното Върховният касационен съд, трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр.д. № 1744/2010 г. на Върховния касационен съд, ІІІ гражданско отделение.
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 24.06.2010 г. по гр. дело № 1936/2010 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: