4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 451
С., 26.03. 2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 22 март две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1376/2011 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е образувано по касационна жалба на Й. Ч. Ч., Б. Ч. Д. починала на 13.06.2011 с процесуални правоприемници П. Д. Д. и М. Д. Д., Д. В. Г., Д. Н. Д. и Г. Б. М. против въззивно решение № 1034 от 29.12.2010 г. по гр. дело № 613/2010 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 12.05.2010 г. по гр. дело № 2064/2009 г. на Софийски градски съд, с което жалбоподателите са осъдени да заплатят на [фирма] [населено място] сумата 720 000 евро представляваща неустойка по чл. 8.1 от споразумение от 16.05.2008 г. ведно със законна лихва, считано от 10.03.2009 г. до изплащане на задължението и сумата 11211 евро лихва за забава за периода 29.01.2009 г. – 10.03.2009 г., както и 125750,53 лв. разноски по чл. 78, ал. 1 ГПК.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателите поддържат, че с обжалваното решение в противоречие с представена съдебна практика съдът изключил от доказателствата по делото показанията на свидетелите Х. и С., по отношение на които е приложил разпоредбата на чл. 172 ГПК, не бил съобразил, че ответното дружество не разполага с решение на Съвета на директорите за заплащане „договорното обезщетение”, съдът е приел, че жалбоподателите е следвало да представят свои „ескроу сметки”, нелогичен бил и извода, защо жалбоподателите не са заявили постигната спогодба между страните по делото пред ВКС, по което касатор е ответното дружеството. Представени са съдебно решение по гр. дело № 476/2010 г. на ОС Русе по приложението на чл. 172 ГПК; решение по гр. дело № 505/2009 г. на ВКС по приложението на чл. 55, ал. 1, пр. трето и чл. 92 ЗЗД; решение по гр. дело № 984/1994 г. на ВС по приложението на чл. 92 ЗЗД, чрез които жалбоподателите обосновават приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ответникът [фирма] [населено място] в писмен отговор оспорва основанието за допускане на касационно обжалване. Излага съображения за липса на формулирани правни въпроси от значение за изхода на делото, тъй като изложението съдържа обсъждане факти и доказателства, които не са основание за допускане на касационно обжалване. Изложени са и съображения в подкрепа правилността на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледан иск по чл. 92 ЗЗД намира, че касационна жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не съдържа изведен правен въпрос обусловил решаващите изводи на съда за уважаване на исковете. Твърденията за изключени от съда свидетелки показания на основание чл. 172 ГПК са опровергани от мотивите на обжалваното решение. Цитираната разпоредба е приложена в съответствие с установена съдебна практика, според която показанията на свидетелите заинтересувани от изхода на делото на някое от основанията посочени в чл. 172 ГПК се преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост. Така е процедирал съда по отношение не само на свидетелите посочени от жалбоподателите в изложението, но по отношение на свидетел посочен от ответното дружество, техен прокурист, като съдът е анализирал показанията им поотделно, съпоставил ги е с останалите доказателства по делото и е отчел възможността за тяхната заинтересованост по отношение на определени факти, като се е доверил на достоверността на свидетелските показания на незаинтересовани от изхода на делото свидетели. В този смисъл е и представената от жалбоподателите съдебна практика по приложението на чл. 172 ГПК.
Останалите твърдения в изложението също са насочени към съществото на спора. Чрез тях се оспорва правилността на решението, като следва да се посочи, че те не касаят решаващите мотиви на съда за уважаване на исковете.
Искът по чл. 92 ЗЗД е уважен, като е прието, че ответното дружество е изпълнило задълженията си по споразумението от 16.05.2008 г. – предприело е необходимите действия за сключване на ескроу договора с банката избрана от страните, където е трябвало да се открие ескроу сметката, от която да се изплати уговореното обезщетение на жалбоподателите, осигурило е по сметка в банката стойността на обезщетението от 1 840 000 евро – разлика между обезщетението и авансово платена от дружеството на жалбоподателите част от обезщетението, което е следвало да се преведе по ескроу сметката, предоставило е условията по споразумението имащо за цел постигане на съдебна спогодба и прекратяване на висящ между страните съдебен спор пред ВКС, насрочило е дата и час за явяване на страните пред нотариус за сключване на окончателното споразумение и е осигурило свой представител на посочената дата, но до споразумение не се е достигнало, тъй като представителите на жалбоподателите са поискали, за да се сключи споразумението, ответникът да оттегли касационната си жалба по делото пред ВКС. Такова условие не е било договорено със споразумението от 16.05.2008 г. То е осуетило сключването на ескроу договора за откриване на ескроу сметка, неизпълнение по смисъла на чл. 6 от споразумението, което е преценено от съда, че ангажира отговорността на жалбоподателите по чл. 8.1 от споразумението за заплащане на неустойка в двоен размер на авансово заплатената част от обезщетението, която с обжалваното решение е присъдена в полза на ответното дружество.
Представената от жалбоподателите съдебна практика по приложението на чл. 92 ЗЗД е по казуси различни от настоящия, което изключва аналогия с настоящия случай, но и от посочените съдебни решения се налага извода, че целевото предназначение на неустойката е да стимулира точно изпълнение, затова тя засяга правната сфера на неизправната страна.
От изложеното е видно, че не са установени основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Съдът не присъжда съдебни разноски в полза на ответника по касационната жалба, за настоящето производство, тъй като такива не се доказват да са направени.
В изложението е поставен въпрос по приложението на чл. 78, ал. 5 ГПК. В тази част то следва да се разгледа от въззивния съд като искане по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за съдебните разноските.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1034 от 29.12.2010 г. по гр. дело № 613/2010 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ