3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 504
С., 4.04. 2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на втори април две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1437/2011 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц. К. К. и М. К. К. против въззивно решение № 949 от 13.07.2011 г. по гр. дело № 833/2011 г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 13.12.2010 г., поправено на 06.01.2011 г. по гр. дело № 740/2010 г. на Варненски районен съд в частта, с която жалбоподателките са осъдени да заплатят солидарно на Д. Т. Д. и Д. П. Димитрова сумата 17993,63 лв. представляваща двоен размер на задатък, ведно със законна лихва считано от предявяване на исковата молба 25.11.2010 г. до окончателното изплащане и обезсилил решението в частта, с която не е уважен иска за обявяване на заповед № Г-308/25.03.2003г. на кмета на районен „Приморски” за нищожна и прекратил производството по делото.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателите поставят правните въпроси – може ли да се счита за развален двустранен договор, когато предизвестието за разваляне не е достигнало до знанието на страната и в исковата молба не е посочено същата да се счита за предизвестие; може ли изправна страна по двустранен договор да иска задатъка в двоен размер, ако договорът не е развален; може ли да се счита, че обещателят по предварителен договор е неизправна страна, когато не му е известно, че административният акт, с който е одобрен ПУП за имота страда от пороци, както и съставлява ли съществено условие за сключването на окончателен договор клаузата от предварителния договор, предвиждаща задължение за обещателя да предаде копие от одобрен ПУП за имота предмет на договора. Към изложението е представена съдебна практика на ВКС, чрез която се обосновава приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
Ответниците Д. Т. Д. и Д. П. Димитрова в писмен отговор оспорват основанието за допускане на касационно обжалване, като излагат съображения в подкрепа правилността на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледан иск по чл. 93 ЗЗД намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, чрез поставените правни въпроси жалбоподателите поддържат, че с обжалваното решение в противоречие с представена съдебна практика е прието, че договорът е развален. От представената съдебна практика единствено съдебното решение по гр. дело № 2874/2007 г. на СГС има отношение към предпоставките за успешно провеждане на иска по чл. 93, ал. 2 ЗЗД, но същото не представлява съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като няма доказателства да е влязло в сила. Независимо от това, приетото в посоченото решение не влиза в противоречие с приетото в обжалваното решение, че задатъкът се дължи при неизпълнено задължение от страната получила задатъка и ретроактивния ефект на развалянето на договора. В настоящия случая е прието, че обещателите на имота не са изпълнили задължението си да предадат влязъл в сила ПУП за имота предмет на продажбата, позволяващ на приемателите да започнат строителство, клауза без която договорът не би бил сключен, тъй като за приемателите предназначението на имота е бъде застроен, а не да се използва като празно място. С предявяването на исковата молба по чл. 93, ал. 2 ЗЗД е постигнат ефекта за разваляне на предварителния договор (отправената покана до обещателите да върнат получения задатък, не е получена от последните като непотърсена), т. е. и по отношение на това изискване, обжалваното решение не влиза в противоречие с цитираната съдебна практика.
Представената от жалбоподателите съдебна практика – Постановление № 7 от 27.12.1965 г. на Пленума на ВС, касае обобщаване на практиката по някои въпроси на второинстанционното производство – чл. 206-210, чл. 211, ал. 1 и чл. 229 ГПК (отм.), няма пряко отношение към поставените въпроси и функциите на въззивния съд във въззивното производство, така както те са уредени в разпоредбите на чл. 258 и сл. ГПК. Съдебното решение по гр. дело № 938/2009 г. на ВКС, разглежда различен казус от настоящия, същото се отнася и до съдебно решение по гр. дело № 1985/2008 г. на ВКС по приложението на чл. 79 ЗС и чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.).
Останалите правни въпроси не обуславят решаващите изводи на съда за уважаване на иска и не са основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Предвид изложеното не се установява основание за допускане на касационно обжалвано по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 949 от 13.07.2011 г. по гр. дело № 833/2011 г. на Варненски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ