О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 492
С. 18.04.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети март, две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
изслуша докладваното от съдията Богданова гр. дело № 1304/2013 г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Апелативна прокуратура, [населено място] срещу въззивно решение № 1372 от 20.11.2012 г. по гр. дело № 1109/2012 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 1287 от 12.07.2012 г. по гр.д. № 475/2012 г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която е уважен предявеният от Господин А. М. срещу Прокуратура на Република България иск с правно основание чл.2, ал.1, т.2 З. за сумата 30 000 лева обезщетение за неимуществени вреди.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по въпросите- какво е съдържанието на понятието “справедливост” изведено в принцип при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл.52 ЗЗД; при определяне на обезщетението съдът съобразил ли е характера и степента на увреждането, начина и обстоятелствата при които е получено, последиците, продължителността и степен на интензитет, възрастта на увредения, общественото и социално положение; с оглед спецификата на фактическия състав на чл.2, ал.1, т.2 З. не са ли надценени периодът през който е продължило наказателното преследване, характерът на престъплението по повдигнатото обвинение, публичното му разгласяване и свързаните с това последици. Поддържа, че даденото от въззивния съд разрешение на въпроса свързан с размера на обезщетението и критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД е в противоречие с установената практика в цитираните решения на ВКС.
Писмен отговор на касационната жалба от ответникът не е постъпил.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е процесуално допустима.
С обжалваното решение Пловдивдският апелативен съд е приел, че сумата 30 000 лв. справедливо ще обезщети претърпяните от М. неимуществени вреди, причинени от незаконни действия на орган на Прокуратурата, изразяващи се в незаконно повдигнато обвинение в престъпление, за което е бил оправдан с влязла в сила присъда на наказателния съд. Изложил е съображения, че предявеният иск с правно основание чл.2, ал.1, т.2 З. е основателен.
В изложението се поддържа, че по материалноправния въпрос свързан с размера на обезщетението и критерия за справедливост визиран в чл.52 ЗЗД при определяне на обезщетението за неимуществени вреди по чл.2, т.2 З. даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие със задължителната практика установена с постановени по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС /решение по гр.д. № 1650/2009 г. на ІІІ г.о.; решение по гр.д. № 1273/2009 г. на ІІІ г.о.; решение по гр.д. № 951/2010 г. на ІІІ г.о./
По поставения материалноправен въпрос относно съдържанието на понятието “справедливост”, изведено в принцип при определяне размера на обезщетението за претърпяни неимуществени вреди в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, който е относим към правния спор следва да се допусне касационно обжалване. С обжалваното решение правният въпрос по прилагане критерия “справедливост” установен с разпоредбата на чл.52 ЗЗД при определяне обезщетение за неимуществени вреди е разрешен в нарушение на т.11 на ППВС № 4 от 23.12.1968 г. и в противоречие със съдебната практика на ВКС по приложението на чл.2, ал.1, т.2 З. във вр. чл.52 ЗЗД, установена по реда на чл.291 ГПК- решение № 532 от 24.06.2010 г. по гр.д. № 1650/2009 г. на ВКС; решение № 377 от 22.06.2010 г. по гр.д. № 1381/2009 г. на ВКС, решение по гр.д. № 951/2010 г. на ВКС, основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1372 от 20.11.2012 г. по гр. дело № 1109/2012 г. на Пловдивския апелативен съд.
Делото да се докладва на председателя на ІІІ гр. отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: