1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 906
С., 26.06. 2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори юни, през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 81 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [община], представлявана от кмета П. П., чрез пълномощника си адв. Ц. Х. от АК-П., против въззивно решение № 455 от 25.10.2011 г., постановено по в.гр.д. № 834/2011 г. на Пазарджишкия окръжен съд, ГК, с което е отменено решение № 184 от 27.06.2011 г. на Пещерския районен съд, 64 с-в, постановено по гр.д. № 980/2010 г. и са уважени предявените от Б. И. Ц. от [населено място] срещу [община], искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ, за признаване за незаконно уволнението на ищцата, извършено със заповед № 639 от 16.08.2010 г. на кмета на [община], за нейната отмяна и възстановяването й на работа на заеманата от нея преди уволнението длъжност – главен експерт Р./разпореждане с общинска собственост/ в дирекция „Специализирана администрация”, сектор „Общинска собственост” в [община] и за заплащане на сумата 3 392,94 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение, за период от шест месеца, със законните последици.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поддържа, че с постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно са уважени исковете за защита срещу незаконно уволнение, съдът се е произнесъл по материалноправни въпроси, от значение за изхода на делото, решени в противоречие с практиката на ВКС – основание за допускане до касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Изведените въпроси са, налице ли е реално съкращаване на щата в случаите, когато се премахва единствена щатна бройка за длъжността в новото щатно разписание и трудовите функции са разпределени на останалите служители в ОА, задължителен ли е подборът при съкращаване на единствена щатна бройка за длъжността и разпределяне на трудовите функции на останалите служители в ОА, кое е основанието за прекратяване на трудовото правоотношение – утвърденото от кмета на общината щатно разписание или определената от общинския съвет структура на ОА. Твърди се, че по поставените правни въпроси е налице задължителна съдебна практика, постановена по реда на чл. 290 ГПК, а именно : решение № 169 от 28.04.2010 г. по гр.д. № 99/2010 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 145 от 18.02.2010 г. по гр.д. № 565/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о. и решение № 284 от 21.07.2010 г. по гр.д. № 378/2009 г. на ВКС, ІV г.о.
Ответницата по касационната жалба Б. И. Ц. от [населено място] не изразява становище по нея в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – неоценяеми искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 и обусловен от тях оценяем иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да уважи предявените искове за защита срещу незаконно уволнение, въззивният съд, е приел, че в случая е налице реално съкращаване на щата на длъжността заемана от ищцата, но тъй като в щатното разписание освен тази длъжност – „главен експерт Р.” е съществувала и длъжността „младши специалист Общинска собственост и жилищна политика”, заемана от лицето П. С., чиито трудови функции са сходни, защото се касае до дейност, свързана с разпореждане и управление с общинска собственост, в случая работодателят е бил длъжен да извърши подбор по чл. 329 КТ между ищцата и П. С., което не е сторил. В. съд е приел, че не се касае до премахване на единствена щатна бройка в новото щатно разписание, както и че нуждата от трудовите функции, изпълнявани от ищцата, не е отпаднала и тъй като преди прекратяване на трудовото правоотношение с нея не е извършен от работодателя задължителния подбор по чл. 329 КТ, уволнението се явява незаконно. В този случай подборът по чл. 329 КТ е задължителен елемент от законосъобразността на уволнението. В. съд се е позовал на трайната съдебна практика, съгласно която когато се съкращават една или няколко щатни бройки, в задължение на работодателя е да извърши подбор измежду всички заемащи еднаква или сходна длъжност работници или служители, тъй като това е част от правото му да прекрати едностранно трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ. Целта е да останат на работа тези, които по-пълно отговарят на критериите на закона. В конкретния случай е установено, че не се съкращава изцяло трудовата функция, а се съкращава една щатна бройка на служителя, който я е осъществявал, поради което работодателят е бил длъжен да извърши подбор с оглед разпоредбата на чл. 329 КТ между всички служители, които са заемали длъжност със сходни трудови функции до момента на новото щатно разписание.
Поставените в изложението правни въпроси относно това налице ли е реално съкращаване на щата и основанието за прекратяване на трудовия договор с оглед установената по делото фактическа обстановка, не са обусловили изхода на делото, поради което в случая не е налице общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване по тях. Представената задължителна съдебна практика се отнася до разрешаването на други правни въпроси. Така в решение № 169/2010 г. въпросът е процесуалноправен, а именно – длъжен ли е съдът да отложи делото тогава, когато страната и представителят й са били внезапно възпрепятствани да се явят в съдебно заседание, в решение № 145/2010 г. материалноправният въпрос е – води ли до формална незаконност уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, когато в заповедта не е посочено на кое основание е прекратено трудовото правоотношение – поради закриване на част от предприятието или поради съкращаване на щата, а в решение № 284/2010 г. материалноправният въпрос е за приложението на чл. 21 З. и чл. 44 З., вр. с чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, поради което тя е неприложима в настоящия случай. Относно въпроса задължителен ли е подборът при съкращаване на единствена щатна бройка за длъжността и разпределяне на трудовите функции на останалите служители в ОА, същият е от значение за изхода на делото, но той е решен от въззивния съд съобразно задължителната съдебна практика, установена по реда на чл. 292 ГПК с Тълкувателно решение № 3 от 16.01.2012 г. по тълк.д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС, съгласно която при съкращаване на една или няколко от съществуващите в щата няколко на брой еднородни длъжности/трудови функции/, прекратяването на трудовите договори с работниците и служителите, заемащи съкращаваната длъжност, задължително се предпоставя от подбор, който става част от правото на уволнение. Подборът е задължителен и тогава, когато се касае до длъжности със сходни трудови функции. Именно в съответствие с тази задължителна съдебна практика съдът е приел, че в случая не се съкращава единствена щатна длъжност, в която хипотеза прекратяването на трудовото правоотношение се предшества от подбор по преценка на работодателя, а в щатното разписание освен съкратената длъжност е съществувала и друга – „младши специалист Общинска собственост и жилищна политика”, със сходни трудови функции, поради което в случая подборът между двете лица по чл. 329 КТ е бил задължителен.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 1 от ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 455 от 25.10.2011 г., постановено по в.гр.д. № 834/2011 г. на Пазарджишкия окръжен съд, ГК, по касационна жалба с вх. № 7287/29.11.2011 г. на [община].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: