4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1268
С., 9.12. 2014 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на трети декември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 4405/2014 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] в ликвидация чрез пълномощници адв. А. Т. и адв. М. Г. Бургаска адвокатска колегия против въззивно решение от 11.03.2014г. по в. гр. дело № 1141/2013г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1986 от 29.03.2013г. по в. гр. дело № 453/2007г. на Бургаски районен съд за разваляне на договор от 26.04.1999 г. сключен с нотариален акт № 189, том ІІ, рег. № 2927, дело № 573 на нотариус с район на действие Бургаски районен съд за учредяване право на строеж срещу задължение за проектиране и строителство в частта, с която съгласието е постигнато между М. И. О. лично и в качеството на пълномощник на дъщеря си В. Г. О. – Б. и СД „Б. – Б., Т.” в ликвидация със седалище [населено място], [улица] представлявано от М. Б. и В. Т..
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя процесуалноправните въпроси – следва ли въззивният съд да се произнесе по всички въведени във възивната жалба оплаквания и може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства без да обсъди останалите събрани по делото доказателства; чия е доказателствената тежест в процеса на факта, че другата страна не е оказала съдействие за изпълнение на договорните задължения и материалноправният въпрос за добросъвестността на учредителя на правото на строеж, когато дава съгласие за изпълнение на строителството, като подписва нотариално – заверени декларации, с които приема проекта и уточнява обектите, които следва да се разпределят, а след това обжалва по административен ред строителното разрешение под предлог, че не бил подписал заявлението за издаването му. Жалбоподателят представя съдебна практика на ВКС по процесуалноправните въпроси, чрез която поддържа приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК; позовава се и на т. 3-та без да са развити съображения за приложение на посочената хипотеза.
Ответниците М. И. О. лично и като пълномощник на дъщеря си В. Г. О. – Б. не са представили писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледан иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставените в изложението процесуално правни въпроси са отправени към необсъдени от въззивната инстанция два броя нотариално заверени декларации изхождащи от ищците, с които те са изразили съгласие от сградата, която ще бъде изградена, състояща се от сутерен, мансарда и четири жилищни етажа да получат конкретно посочени обекти – складово помещение, магазини три боя и два офиса описани с граници. Върху съдържанието на тези декларации жалбоподателят изгражда защитната си теза като поддържа, че ищците чрез подписаните декларации са изразили изрично съгласие за архитектурното разпределение на застроената площ при строителството изпълнено съобразно извършеното проектиране и застроителен план.
Н. от въззивния съд на декларациите с посоченото съдържание в конкретният случай не съставлява съществено процесуално нарушение, което да обоснове допускане на касационно обжалване, тъй като дори да бяха обсъдени те не биха внесли промяна в решаващите мотиви на съда за разваляне на договора за строителство.
С обжалваното решение съдът е развил съображения по приложението на чл. 87 ЗЗД в съответствие със съдебна практика на ВКС установена с решение по гр. дело № 920/2009г. на четвърто г. о., със задължителен характер като в мотивите е прието, че по общо правило двустранният договор се разваля поради неизпълнение по причина, за която длъжникът отговоря с едностранно изявление на кредитора; такова изявление представлява й исковата молба, с която може да бъде развален всеки двустранен договор, независимо от това дали в нея е посочен подходящ срок за изпълнение, не е посочен никакъв срок, или посоченият срок е недостатъчен, като договорът се счита развален с исковата молба, ако длъжникът не изпълни в хода на производството до изтичането на обективно подходящия с оглед на обстоятелствата срок.
Прието е, че в нарушение на законовите изисквания за издаване на разрешение за строеж, изразяващо се в изготвяне на неистински строителни книжа, които не са били представени на ищците за съгласуване и подписване, подправяйки подписите им, ответникът – жалбоподател ги е внесъл за одобрение и въз основа на тях е започнал строителството на офис сграда, вместо сграда, състояща се от сутерен, мансарда и четири жилищни етажа (по нотариално-заверените декларации на ищците), което строителство е спряно, поради прогласяване нищожността на разрешението за стоеж на офис сградата с влязло в сила съдебно решение на Бургаски административен съд. При тези обстоятелства от правна страна съдът е приел, че ответникът е изпаднал в невъзможност да продължи строителството, поради причина за която той отговоря – липса на ободрени строителни документи по негова вина, не е изпълнил задължението си да изгради в срока по т. 5 от договора жилищна сграда по одобрен проект, не е предложил изпълнение в хода на процеса (изготвяне на нов проект, предложен за одобрение от ищците, с оглед продължаване на строителството), поради което искът за разваляне на договора е приет за основателен и с обжалваното решение е постановено неговото разваляне. Относно възраженията на ответника за не указано съдействие от страна на ищците при издаване на строителните книжа съдът е приел, че това би имало значение, ако ответникът е предоставил възможност на ищците да се запознаят с първоначално изготвения инвестиционен проект, нов проект не е бил предложен за одобрение въпреки изтеклия период от време – две години след срока за изпълнение до предявяване на исковата молба и по време на процеса продължил близо седем години, за да се твърди, че кредиторът не е указал съдействие за продължаване на строителството.
Нотариално – заверените декларации изходящи от ищците не носят твърдените характеристики на потвърждаване и одобряване на проекта, който не е бил съгласуван с тях, поради което необсъждането им от въззивната инстанция не съставлява такова процесуално нарушение, което да налага допускане на касационно обжалване, с оглед промяна в решаващите изводи на съда за уважаване на иска.
Поставеният в изложението материалноправен въпрос относно добросъвестността в поведението на учредителите на правото на строеж съдържа личната преценка жалбоподателя и не съставлява основание за допускане на касационно обжалване.
Предвид изложеното по поставените правни въпроси не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 11.03.2014г. по в. гр. дело № 1141/2013г. на Бургаски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ