4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 251
С. , 28.02. 2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, ГК, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети февруари, две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
изслуша докладваното от съдията Б. гр. дело № 1263/2012 г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. П. П. от [населено място], подадена от адвокат Е. Т. срещу въззивно решение № 328 от 5.07.2012 г. по гр. дело № 436/2012 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което като е потвърдено решение № 75 от 2.02.2012 г. по гр.д. № 1964/2010 г. на Районен съд, [населено място] са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу [фирма], [населено място] обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че въззивният съд не е обсъдил събраните по делото доказателства за заеманата от ищеца длъжност, обстоятелството, че не са му налагани други дисциплинарни наказания, че от мениджъра на дружеството С. Б. на 1.02.2010 г. му били иззети ключовете от офиса, служебен телефон и цялото служебно имущество без да е съставян приемателно- предавателен протокол. Неправилно съдът приел, че е извършил посочените в заповедта дисциплинарни нарушения, констатирани с двете докладни записки, които като частни документи изхождащи от работодателя не установявали по несъмнен начин извършването на посочените нарушения, за което тежестта на доказване е възложена на работодателя. Неправилно съдът приел, че работодателя е изпълнил задължението си по чл.193 КТ, което е в противоречие и с даденото в решение № 257 от 22.05.2012 г. по гр.д. № 985/2011 г. на СГС разрешение.
В писмения отговор на касационната жалба ответната страна [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], чрез адвокат Н. Танков изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като в изложението не е формулиран въпрос. Претендира присъждане на разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е процесуално допустима.
За да потвърди решението на първоистанционния съд, с което са отхвърлени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ Пазарджишкият окръжен съд е приел, че заповедта за дисциплинарно уволнение е законосъобразна. Не са нарушени разпоредбите на чл.193, ал.1 КТ и чл.195, ал.1 КТ, както и че е извършил посочените в заповедта нарушения, констатирани в двете докладни записки и в приложения № 1 и № 2, изразяващи се в неспазване на техническите и технологични правила за отчитане на парични суми и документи, на законни нареждания на работодателя относно внасяне по сметка на дружеството на сумите, инкасирани от пратки с наложен платеж, с което е увредил имуществото на работодателя, тъй като в него не са постъпили неотчетените суми. Извършените деяния съставляват според съда тежки нарушения на трудовата дисциплина, поради което наложеното наказание съответства на тежестта на нарушенията. Обобщил е, че искът за отмяна на заповедта за дисциплинарно уволнение е неоснователен, което води до неоснователност и на останалите два иска и ги е отхвърлил.
В изложението не са формулирани ясно правните въпроси по които съдът се е произнесъл, тъй като в същото са възпроизведени касационните оплаквания за неправилност на решението по чл.281, т.3 ГПК. Съгласно даденото в ТР №1/2010 г. на ОСГТК на ВКС разрешение формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение трябва да е ясна. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. След извършеното от касационната инстанция уточняване може да се формулират следните въпроси: относно задължението съдът да извърши съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и да изложи мотиви, и за съответствието на действията по изискване обяснения от работодателя с разпоредбата на чл.193, ал.1 КТ, когато са изискани с писмена покана, която не е получена от работника не по негова вина.
По поставения процесуалноправен въпрос за задължението на съда вменено му от процесуалния закон да извърши съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и да изложи мотиви не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Практиката по този въпрос е уеднаквена с постановени по реда на чл.290 ГПК решения на Върховния касационен съд. Прието е, че императивната разпоредба на чл. 235, ал.2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК изисква решението да съдържа мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда. В конкретния случай събраните по делото доказателства са обсъдени, формирани са изводи досежно релевантните за спора факти, и въз основа на тях са изложени правни изводи за неоснователност на предявените искове. Ето защо не е нарушена разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК и не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
По въпроса за съответствието на действията по изискване обяснения от работодателя с разпоредбата на чл.193, ал.1 КТ, когато са изискани с писмена покана, която не е получена от работника не по негова вина не е налице основание за допускане на касационно обжалване. На този въпрос е дадено разрешение в решение № 138 от 8.05.2012 г. по гр.д. № 1022/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о., с което е отменено предходното решение на въззивния съд и делото е върнато за ново разглеждане. В отменителното решение е прието, че работодателят не е нарушил разпоредбата на чл.193, ал.1 КТ и делото е върнато за разглеждане на трудовия спор за законосъобразността на уволнението по същество.
Останалите оплаквания в изложението както вече се посочи са относими към правилността на решението и не съставляват основания за допускане на касационно обжалване в производството по чл.288 ГПК.
При този изход на делото на ответната страна следва да се присъдят направените разноски за касационното производство в размер на 300 лв.- заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 328 от 5.07.2012 г. по гр. дело № 436/2012 г. на Пазарджишкия окръжен съд.
Осъжда К. П. П. от [населено място], [улица] да заплати на [фирма] със седалище и адрес на управление: [населено място], р-н М., [улица], ет.1, офис 2 направените разноски за касационното производство в размер на 300 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: