1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 928
С., 1.08. 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети юли, през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 3380 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма] [населено място], чрез процесуалния си представител юриск. Т. И., против въззивно решение № 187 от 04.02.2013 г., постановено по в.гр.д. № 3874/2012 г. на Пловдивския окръжен съд, В., Х с-в, с което е отменено изцяло решение № 4135 от 15.11.2012 г. на Пловдивския районен съд, ХV с-в, постановено по гр.д. № 1735/2012 г., и са уважени предявените от И. Д. К. от [населено място] срещу [фирма] [населено място] – Поделение за пътнически превози [населено място], искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, за признаване за незаконно уволнението на ищеца, извършено с Акт за прекратяване на трудовото правоотношение № ЛС-308 от 09.12.2011 г. на [фирма] [населено място] – Поделение за пътнически превози [населено място], на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, от длъжност „водач електрокар” в Звено „колетна дейност” в Поделение за пътнически превози – П., за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност, както и присъждането на обезщетение за принудителна безработица поради незаконното уволнение в размер на 4 149,30 лв., за периода от 12.12.2011 г. до 12.06.2012 г., със законните последици.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поддържа, че с постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно са уважени исковете за защита срещу незаконно уволнение, съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. М. въпрос от значение за изхода на делото е – налице ли е хипотезата на чл. 123, т. 7 КТ – прехвърляне на дейност, когато новият работодател осъществява по обем и вид дейности, значително по-голям от осъществяваната от стария работодател дейност и трябва ли тази дейност да се запази занапред или поне това запазване да е в по-голямата си част. Представена е съдебна практика – четири първоинстанционни решения, за които липсват данни, че са влезли в сила, поради което същите не съставляват противоречива съдебна практика, съгласно разрешението, дадено в т. 3 на ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Ответникът по касационната жалба И. Д. К. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Х. Д. от АК-П., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК я оспорва като неоснователна и изразява становище за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – неоценяеми искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и обусловен от първия иск оценяем иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да уважи предявените искове за защита срещу незаконно уволнение, въззивният съд е приел, че в случая уволнението на ищеца на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, поради закриване на част от предприятието, е незаконосъобразно, тъй като по делото е установено и няма спор, че закритата колетна дейност на Б. се прехвърля на [фирма] като от последното дружество е поет ангажимент да приеме по трудово правоотношение целия зает с осъществяването й персонал на Б., без промяна на съществените условия на трудовите договори – т.е. съществуващите трудови договори с работниците и служителите се запазват. Не е необходимо тази дейност да е единствена в новоучреденото дружество, осъществяването й да е трайно състояние – да се запази и занапред в необозрим период и да не търпи промени, тъй като разпоредбата на чл. 123, ал.1, т. 7 КТ не поставя подобни изисквания. По делото не е спорно, че трудовият договор на ищеца е прекратен не защото дейността не се прехвърля, не се запазва непроменена след прехвърлянето, както и защото нямало да бъде трайно осъществявана и занапред, а защото не е изпълнил неправилно наложените му изисквания да подаде молба за прекратяване на трудовото си правоотношение с Б. по взаимно съгласие и съответно молба за назначаване в поелия колетната дейност на Б. друг стопански субект.
Поставеният материалноправен въпрос за законността на уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – налице ли е хипотезата на чл. 123, т. 7 КТ – прехвърляне на дейност, когато новият работодател осъществява по обем и вид дейности, значително по-голям от осъществяваната от стария работодател дейност и трябва ли тази дейност да се запази занапред или поне това запазване да е в по-голямата си част, не е разрешен от въззивния съд в противоречие със съдебната практика, тъй като както се посочи по-горе, представените първоинстанционни съдебни решения не са влезли в сила, поради което не съставляват противоречива съдебна практика. В съответствие с установената съдебна практика по приложението на чл. 123, ал. 1, т. 7 КТ въззивният съд е приел, че не е налице закриване на част от предприятието, когато е налице хипотезата на чл. 123, ал. 1, т. 7 КТ, изключваща прекратяване на трудовото правоотношение. Преценката за това налице ли е закриване на част от предприятието, респ. съкращаване на щата, или е налице преотстъпване на дейност от едно предприятие на друго, е конкретна във всеки отделен случай с оглед събраните по делото доказателства и касае правилността на възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд, поради което не съставлява основание за допускане на касационното обжалване, тъй като тези основания са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. Анализът на доказателствата, въз основа на които съдът е изградил вътрешното си убеждение, за това налице ли е соченото основание за прекратяването на трудовото правоотношение, може да доведе до опорочаване на фактическите изводи на съда, а не до правните такива, поради което не представлява предпоставка на касационното обжалване. Н. е грешка при формиране на вътрешното убеждение на съда, поради нарушаване на логически, опитни или научни правила и не съставлява основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Не е налице и основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Това е така, тъй като съгласно тази законова разпоредба на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Под „точно прилагане на закона“ най-общо се разбира еднородно тълкуване на закона, т.е. точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика или към преодоляване на постоянна, но неправилна такава. В случая жалбоподателят е посочил това основание, но не се е позовал нито на противоречива практика на ВКС, нито на постоянна, но неправилна практика, в които случаи би било налице основание за издаване на тълкувателно решение. Липсва и обосновка, че разглеждането на касационната жалба е от значение за развитие на правото, тъй като в тази хипотеза предпоставките са липса на практика на ВКС и наличие на непълнота, неяснота или противоречивост на самия закон. Тези предпоставки не са налице по отношение нормата на чл. 123, ал. 1, т. 7 КТ, която е ясна и не се нуждае от тълкуване, а по приложението й има установена практика на ВКС.
При този изход на делото, на ответника по жалбата не следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция, тъй като липсват данни такива да са направени.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 187 от 04.02.2013 г., постановено по в.гр.д. № 3874/2012 г. на Пловдивския окръжен съд, В., Х с-в, по касационна жалба с вх. № 6324/04.03.2013 г. на [фирма] [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: