1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 613
С., 08.05. 2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на девети април, през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 1090 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от В. Х. Д. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Н. Н. от АК-П. против въззивно решение № 634 от 29.11.2013 г., постановено по в.гр.д. № 1100/2013 г./погрешно посочено 833/2011/ на Плевенския окръжен съд, ГО, пети въззивен състав, с което като е потвърдено решение № 1458 от 19.09.2013 г. на Плевенския районен съд, постановено по гр.д. № 2691/2013 г., са отхвърлени предявените от касатора срещу [фирма], [населено място] искове за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поддържа, че в постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно са отхвърлени исковете й по чл. 344, ал. 1, т. 1-3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, съдът се е произнесъл по правен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС – основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поставеният материалноправен въпрос, с твърдението, че е обусловил изхода на спора е, следва ли работодателят да докаже по несъмнен начин, че е налице намаляване обема на работата по чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ, което да е съотносимо към трудовата дейност, извършвана от работника и реализирана чрез неговата трудова функция. Позовава се и представя съдебна практика – решение № 29 от 08.02.2011 г. по гр.д. № 265/2010 г. на ВКС, ІV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК.
Ответникът по касационната жалба [фирма] [населено място], чрез пълномощника си адв. Д. И. от АК-П., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК изразява становище за нейната неоснователност, както и за липсата на основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – неоценяеми искове за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, както и обусловен от първия оценяем иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да отхвърли предявените искове за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, въззивният съд е приел, че към момента на уволнението на ищеца е било налице значително намаляване обема на работа в дружеството-работодател, като от представените по делото доказателства – писмени, гласни и заключения на изслушаната икономическа експертиза е установено, че приходите от дейността му през 2013 г. рязко са намалели в сравнение с тези от 2012 г., като за м. декември 2012 г. са отчетени приходи на дружеството в размер на 634 000 лв., за м. януари 2013 г. в размер на 250 000 лв., а за месеците февруари, март и април 2013 г. дружеството не е отчело приходи от продажби. В тази връзка въззивният съд е приел, че това доказано намаляване на обема на работата е довело до необходимостта от премахване на съответната част от трудовите функции за нейното осъществяване, работодателят е взел решение за закриване на щатна бройка „заварчик”, която дейност пряко е свързана с намаляване обема на работата, поради което е приел, че уволнителното основание по чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ е доказано, извършен е подбор по чл. 329 КТ и тъй като ищецът е получил най-нисък резултат в сравнение с останалите работници, изпълняващи тази трудова функция, по законовите критерии – по-висока квалификация и по-добра работа, то и прекратяването на трудовото правоотношение с него на това основание се явява законосъобразно.
Поставеният от жалбоподателя правен въпрос от материално естество в изложението за допускане на касационно обжалване, е от значение за изхода на спора, но той е решен от въззивния съд не в противоречие, а в съответствие с установената задължителна съдебна практика по реда на чл. 290 ГПК, в т.ч. и с тази представена от ищеца-касатор. Съгласно тази съдебна практика, възприета и от въззивния съд в обжалваното решение, намаляването на обема на работата се отнася не към дейността на предприятието изобщо, а към конкретна дейност, реализирана чрез дадена трудова функция. Трябва да е намаляла работата, която се изпълнява от работника с тази трудова функция и да съществува обективна връзка между намалението и необходимостта работодателят да реорганизира работния процес – било като преустанови дейността, за която е намаляла работата, като съкрати щата, или като разпредели трудовата функция, за която работата е намаляла между други работници в предприятието. Тъй като работодателят носи тежестта да установи законността на уволнението, именно той е този, който носи доказателствената тежест и по отношение на факта за наличието на връзка между намаленият обем на работата и трудовата функция на уволнения работник. Ако такава връзка не е доказана, то не е установено потестативното право за уволнение на работника по чл. 328 ал.1 т.3 от КТ, съответно уволнението е незаконно и подлежи на отмяна. Ако връзката е налице и работодателят е бил длъжен да извърши подбор, същият го е извършил съобразно законовите критерий по чл. 329 КТ, то и правото за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение е законно упражнено и уволнението не подлежи на отмяна. Именно в съответствие с тази задължителна съдебна практика въззивният съд е приел, че в случая работодателят е доказал, че е намалял обема на работата в предприятието, което се изразява и в намаления обем заваръчната дейност, която е и трудова функция на ищеца, което обуславя наличието на обективна връзка между намаления обем на работата и необходимостта да се реорганизира работния процес като се съкрати длъжността на ищеца – „заварчик” и тъй като тя не е била единствена в предприятието, е извършен подбор между ищеца и другите работници, изпълняващи тази трудова функция по законовите критерий на чл. 329 КТ, при който той е получил най-нисък резултат, поради което в случая въззивният съд е приел, че прекратяването на трудовото правоотношение с ищеца на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ се явява законосъобразно. В заключение, изложените твърдения от касатора за неправилно приложение на чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ от въззивния съд се отнасят до неправилност на въззивното решение, изразяваща се в необосноваността му, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, но те представляват касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК и не могат да аргументират приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
При този изход на делото, на ответника по жалбата следва да се присъдят направените разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 150 лв. адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 634 от 29.11.2013 г., постановено по в.гр.д. № 1100/2013 г. на Плевенския окръжен съд, ГО, пети въззивен състав, по касационната жалба с вх. № 154 от 06.01.2014 г. на В. Х. Д. от [населено място].
ОСЪЖДА В. Х. Д. от [населено място] да заплати на [фирма] [населено място] направените разноски за касационното производство в размер на 150/сто и петдесет/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: