О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 444
С. 21.03. 2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети март, две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
изслуша докладваното от съдията Богданова гр. дело № 974/2014 г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Апелативна прокуратура, [населено място], срещу въззивно решение № 2346 от 18.12.2013 г. по гр. дело № 3398/2013 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 4736 от 24.06.2013 г. по гр.д. № 12909/2012 на Софийски градски съд в частта му, с която Прокуратура на Република България е осъдена да заплати на Н. А. К. на основание чл.2, ал.1, т.2 вр. чл.4 З. обезщетение за претърпяни неимуществени вреди в размер на 14 000 лв. и имуществени в размер на 3000 лв.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуалноправния въпрос за преценка на доказателствата по делото и липсата на мотиви за наличието на причинно – следствена връзка между незаконосъобразното обвинение и причинените вреди и по материалноправния въпрос въпрос за критериите при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, претърпяни от пострадало лице с оглед обществения критерий за справедливост по чл.52 ЗЗД, към която норма препраща разпоредбата на чл.4 З.. Според жалбоподателя поставените въпроси са обуславящи за изхода на спора и са разрешени от въззивния съд в противоречие с трайната практиката на ВКС- ППВС № 4/68 г., ТР №3/2004 г. и ТР №1/2001 г. на ОСГК.
В писмен отговор на касационната жалба Н. А. К. чрез пълномощника си адвокат Я. С.- А. изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Липсват аргументи в подкрепа на искането му да бъде намален размера на присъденото обезщетение. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция.
Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивнен съд, в частта на присъденото обезщетение за неимуществени вреди и е процесуално допустима. В частта, с която се обжалва въззивното решение относно присъденото обезщетение за имуществени вреди в размер на 3000 лв. касационната жалба е недопустима, съгласно разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК. В тази част същата следва да бъде оставена без разглеждане.
С обжалваното решение Софийски апелативен съд е потвърдил решението на първата инстанция в частта, с която предявеният от Н. К. срещу Прокуратура на Р България иск с правно основание чл. 2, ал.1, т. 2 З. за заплащане на обезщетение в размер на сумата 14 000 лв. за претърпени неимуществени вреди, причинени от незаконни действия на орган на Прокуратурата, изразяващи се в незаконно повдигнато обвинение в престъпление, за което е бил оправдан с влязла в сила присъда на наказателния съд е бил уважен.
За да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди на 14 000 лв. въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства и на тази база е изградил изводите си, приемайки за доказани твърдените факти за преживените страдания във връзка с повдигнатото обвинение в извършване на престъпление, по което е бил оправдан, отчитайки и обстоятелството, че производството е продължило около 10 години, от които реално е имал процесуалното качество на обвиняем и подсъдим за срок от четири години с постоянна мярка за неотклонение „подписка”, че производството е преминало през всички редовни фази и етапи, че е оказало негативно въздействие върху здравословното му и емоционално състояние.
Поставеният в изложението процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото, е относим към всестранната и пълна преценка на доказателствата и доводите на страните по делото, при определяне размера на вредите и излагане на мотиви за наличие на причинна връзка между твърдяните незаконосъобразни действия и причинените вреди.
Съдът в настоящия състав намира, че не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Правилото установяващо изискване към съда по същество да обсъди събраните по делото доказателства за обстоятелствата, които имат значение за делото, както и доводите на страните е установено в разпоредбата на чл. 235, ал.2 ГПК. Постановявайки своя съдебен акт въззивният съд не се е отклонил от смисъла и съдържанието на посочената норма, както и от дадените в задължителната практика на Върховния касационен съд указания за преценка на събрания по делото доказателствен материал. По настоящото дело въззивният съд е извършил цялостна преценка на релевантните за предмета на спора факти и обстоятелства. Тази преценка на фактическия и доказателствен материал по делото е относима единствено към конкретния спор и касае правилността на постановения съдебен акт. В тази връзка оплакванията на жалбоподателя за необоснованост представляват касационни основания за отмяна на обжалваното решение поради неговата неправилност съгласно чл. 281, т. 3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл. 280, ал. 1 ГПК.
Поставеният материалноправен въпрос по приложението на чл.52 ЗЗД е относим към определения размер на обезщетението за претърпените от К. неимуществени вреди. Съгласно трайно установената практика на ВКС, размера на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл.52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Въпросът за размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от незаконно обвинение, за което ищецът в случая е оправдан е въпрос на конкретна фактическа обстановка. Различията в размера на присъдените обезщетения по други дела не може да се приеме като противоречивост по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Това е така, защото размерът на обезщетението се определя по всяко конкретно дело, с отчитане на всички релевантни за това факти, поради което не може да съществува един усреднен критерий за размера на присъденото обезщетение. В този смисъл не е налице противоречива практика на съдилищата по въпроса за приложението на чл.52 ЗЗД и определените размери на обезщетенията по представените съдебни решения не могат да бъдат критерий за определяне на обезщетението по настоящото дело. Преценката на въззивния съд, че сумата от 14000 лв. справедливо ще обезщети претърпените от К. морални страдания от несправедливото обвинение, е с оглед конкретната фактическа обстановка по настоящото дело, установена от събраните доказателства, а обосноваността на изводите му относно присъдения размер не е основание за допускане на касационното обжалване, тъй като необосноваността е основание за касиране поради неправилност на решението по чл.281, т.3 ГПК.
По изложените съображения, съдът в настоящия състав намира, че не е налице основание за допуска до касационно обжалване на въззивното решение.
Независимо от изхода на делото на ответника по касационната жалба не следва да се присъждат разноски за настоящото производство, тъй като не са представени доказателства такива да са направени.
Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2346 от 18.12.2013 г. по гр.д. № 3398/2013 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :