5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 51
С. 16.01. 2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, ГК, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на седми декември, две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
изслуша докладваното от съдията Богданова гр. дело № 1001/2011 г.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Пашова Д., действаща като едноличен търговец с фирма “Г.-63-М. Д.”, [населено място], подадена от процесуалния й представител адвокат М. Д. срещу въззивно решение № 70 от 21.03.2011 г. по гр.дело № 344/2010 г. на Великотърновския апелативен съд в частта, с която е оставено в сила решение № 169 от 29.07.2008 г. на Плевенския окръжен съд по гр.д. № 19/2007 г. в частта му, с която са отхвърлени предявените от жалбоподателката срещу Община [населено място] искове за сумата 50 000 лв. неимуществени вреди, сумата 120 000 лв. имуществени вреди от демонтиран магазин, сумата 114 875.76 лв. имуществени вреди за иззети движими вещи и сумата 30 000 лв. имуществени вреди- пропуснати ползи от търговска дейност за периода 2.02.2002 г. до 1.02.2007 г., всички претърпени в резултат на незаконосъобразни действия на органи на [община].
Подадена е касационна жалба и от [община], чрез гл. юрисконсулт Д. К. срещу въззивното решение в частта, с която е отменено решението на Каварненския районен съд в частта му, с която е отхвърлен иска на Д. за сумата 5 214.24 лв., имуществени вреди от изнесени от общината движими вещи и в тази част искът е уважен.
По касационната жалба на М. Пашова Д., действаща като едноличен търговец с фирма “Г.-63-М. Д.”, от [населено място]:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
В писмения отговор на касационната жалба [община] поддържа, че не са налице основания за допускането й до касационно обжалване.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че е налице основанието на чл.280, ал.1, т.2 ГПК по въпроса как се установява нищожност на административен акт и незаконосъобразни действия на администрацията в производство за обезщетение на претърпяни вреди от такива действия. Приложено е решение № 1034 от 3.02.32006 г. на В. по гр.д. № 20/2006 г.
По поставения правен въпрос не е налице соченото от жалбоподателката основание за допускане на касационно обжалване.
За да отхвърли исковете за присъждане на обезщетение за претърпяни неимуществени и имуществени вреди от незаконосъобразни действия на администрацията на общината въззивният съд е приел, че действията на служители на общината по премахване на изградената от жалбоподателката и ползвана от нея сграда са извършени в изпълнение на заповед № РД-10-974 от 30.11.2001г.,с която кмета на [община] на основание чл.65 З. е наредил жалбоподателката в срок до 28.12.2001 г. да освободи доброволно общински недвижим имот находящ се в [населено място], в УПИ ІІІ-“За хипермаркет”, стр.кв.119. Тази заповед е влязла в сила. По реда на извършения косвен съдебен контрол съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган съгласно чл.65 З., при спазване на материалните и процесуални предпоставки за издаването й, поради което не е нищожна.
В представеното от жалбоподателката решение на състав на Великотърновския апелативен съд е посочено, че когато вредите са причинени от нищожен административен акт или от незаконно действие или бездействие, нищожността на акта или незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда.
Приетото от въззивния съд, че действията на служители на администрацията по премахване на изградената и ползвана от жалбоподателката сграда са извършени в изпълнение на издадената от кмета заповед, която не е нищожна не влиза в противоречие с даденото разрешение в посоченото решение на апелативния съд, поради което не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Освен това за представеното решение няма данни да е влязло в сила.
Не е налице хипотезата на чл.280, ал.1,т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставения процесуалноправен въпрос- при оспорване истинността на документ по реда на чл.154 ГПК /отм./ ако страната представила документа не заяви, че ще се ползва от него следва ли съдът да обсъжда този документ. Поддържа се, че даденото от въззивния съд разрешение на този въпрос е в противоречие с приетото в определение № 665 от 15.07.2010 г. по гр.д. № 1707/2009 г. на ВКС, І г.о. и решение № 750 от 19.10.2010 г. по гр.д. № 433/2010 г. на Софийски апелативен съд. За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК правният въпрос, от значение за изхода на обжалваното въззивно решение трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос. Не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК в случаите, когато жалбоподателят не е представил доказателства за наличието й – влезли в сила съдебни актове, в които са формирани противоречиви изводи по въпросите, имащи значение за възприетия краен резултат по спора в обжалвания съдебен акт на въззивния съд, какъвто е настоящия случай. За представеното решение на Софийски апелативен съд няма данни да е влязло в сила, а определението на състав на ВКС, постановено по реда на чл.288 ГПК не е такъв съдебен акт по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Поставеният в изложението въпрос – допустимо ли е прекратяване на срочен договор за наем с едномесечно предизвестие по чл.238 ЗЗД не е обуславящ за изхода на делото. Претенциите на жалбоподателката са за вреди причинени от нищожна заповед на кмета на общината и незаконосъобразни действия на служители на същата. Заповедта на кмета на общината, с която е разпоредил имотът да бъде иззет принудително на 1.02.2002 г. е от 16. 01.2002 г., а договорът за наем сключен между жалбоподателката и общината на 10.01.2001 г. е за срок от една година, който е изтекъл на 10.01.2002 г., т.е. преди издаване на заповедта. Ето защо поставеният въпрос не е обусловил изхода на делото, поради което не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Въпросът за приложението на чл.49 ЗЗД при наличие на предпоставките за ангажиране обективната отговорност на общината, касае фактическият състав на посочената правна норма и е относим към правилността на решението, което е основание по чл.281, т.3 ГПК и не може да обоснове допустимост на касационното обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1 ГПК.
Поради изложеното съдът в настоящия състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по жалбата на М. Пашова Д..
По касационната жалба на [община]:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
В изложението се поддържа, че по въпроса – от кой момент започва да тече срокът по чл.89 ЗС, в конкретния случай от датата на демонтиране на павилиона или в по-късен момент е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
За да осъди [община] да заплати на ищцата сумата 5 214.24 лв., представляваща обезщетение за претърпяни имуществени вреди, изразяващи се в изземване на оборудването на търговския обект, без уведомяването на ищцата, като негов собственик за вида и броя на вещите, както и мястото където те се съхраняват, въззивният съд е приел, че тези действия на служители на общината са противоправни. Приел е, че по делото не са събрани доказателства относно това ищцата да е узнала при демонтиране на павилиона къде се извозват вещите, както и кой ги държи, поради което обявяването за частна общинска собственост, поради непотърсването им в едногодишен срок, извършено със заповед № РД-10-311 от 21.09.2003 г. на кмета на общината е лишено от основание.
М. или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Поставеният в изложението правен въпрос не е обусловил изводите на въззивния съд за основателност на иска за имуществени вреди в размер на сумата 5 214.20 лв., представляваща средната пазарна стойност на вещите според заключението на съдебно-икономическата експертиза, поради което не е налице критерият за селекция по чл.280, ал.1 ГПК.
Поради изложеното не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната от [община] част.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 70 от 21.03.2011 г. по гр.дело № 344/2010 г. на Великотърновския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: