5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1240
С., 29.12. 2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми октомври, през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 4572 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от З. В. Я. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Г. К. от АК-Б. против въззивно решение № 49 от 08.06.2015 г., постановено по в.гр.д. № 88/2015 г. на Бургаския апелативен съд, с което като е потвърдено решение № 34/13.02.2015 г. на Бургаския окръжен съд, І ГО по гр.д. № 1581/2014 г., е отхвърлен предявеният от нея иск срещу К. В. М. и А. И. М., с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, за разваляне на договор за покупко-продажба на идеални части от недвижими имоти, обективирани в нот. акт № 111, т. 1, рег. № 847, дело № 101 от 20.03.2013 г., с който наследодателката на ищцата З. Я. и първата ответница К. В. М. – М. П. К. продава на К. В. М. собствените си 4/6 идеални части от три недвижими имота, находящи се в сграда в [населено място]. Изложени са съображения за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторката поддържа, че в постановеното решение на въззивния съд, с което е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, съдът се е произнесъл по правни въпроси от значение за изхода на делото, които са решени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Изведените правни въпроси са – представляват ли извинителна причина за длъжника и обстоятелство за определяне от съда на срок по чл. 87, ал. 3, изр. 2 ЗЗД отказът и бездействието на кредитора – продавач по договор за продажба на недвижим имот да получи от длъжника-купувач част от продажната цена при настъпил падеж на задължението за заплащане на същата, както и необходимо ли е наследникът на кредитор по парично вземане, чийто падеж е настъпил преди момента на откриване на наследството, да кани длъжника по това вземане да го изпълни, за да стане същото изискуемо и длъжникът да изпадне в забава. Позовава се и представя задължителна съдебна практика, както следва: решение № 29 от 13.04.2011 г. по т.д. № 396/2010 г., І т.о. на ВКС, решение № 15 от 04.05.2011 г. по гр.д. № 1575/2009 г., ІV г.о. на ВКС, решение № 311 от 20.01.2014 г. по гр.д. № 507/2012 г., ІІІ г.о. на ВКС, решение № 98 от 07.07.2009 г. по т.д. № 518/2008 г., ІІ т.о. на ВКС, постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК.
Ответниците по касационната жалба, К. В. М. и А. И. М., и двамата от [населено място], чрез пълномощника си адв. Д. С. от АК-Б. в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорват касационната жалба като неоснователна и изразяват становище за липсата на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускането й до касационен контрол.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – оценяем иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, с цена над 5000 лв., поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да отхвърли предявения иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, въззивният съд е приел, че по силата на нот. акт №111, т.І, рег.847, д. №101 от 20.03.2013 год. на нотариус с рег. №370 по описа на НК и с район на действие – Районен съд Царево, майката на ищцата М. К., починала на 27.04.2014 г., е продала на ответницата К. М., по време на брака й с втория ответник А. М. собствените си 4/6 ид. части от недвижимите имоти, притежавани от нея в съсобственост с двете й дъщери – ищцата и първата ответница след смъртта на своя съпруг и техен баща В. К.. Съгласно сключения договор за продажба, уговорената продажна цена на 4/6 ид.части от самостоятелните обекти, предмет на продажбата, е 30 000 лв., като е отразено в нот.акт, че към момента на продажбата купувачът е превел по банков път по сметка на продавача част от цената, в размер на 12 000. В нот. акт е уговорен начина и сроковете на изплащане на останалата част от цената на имота, която е в размер на 18 000 лв. Приел е за установено, че сумата от 12 000 лв. е била преведена на името на продавачката М. К. с вносна бележка от 19.03.2013 год., както и че след смъртта й ищцата и първата ответница, в качеството си на наследници по закон при равни дялове са наследили имуществото оставено след смъртта на майка им. В тази връзка съдът е приел, че по делото не е установено, а и липсват такива твърдения в исковата молба, че след придобиване качеството на наследник на своята майка, съответно качеството на кредитор спрямо ответницата К. М. и съпругът й А. М., по сключения договор за продажба с нот. акт. №111/2013 год., ищцата З. Я. да е отправила покана към ответниците за изпълнение на задължението за плащане на пълния размер на цената по договора за продажба, обективиран в н.а. №111/2013 год., както и да е определяла срок, в който да и бъде заплатена полагащата й се част от тази цена. Съдът е приел, че правилно първоинстанционния съд е приложил разпоредбата на чл. 87, ал. 3, изр. 2 ЗЗД и е дал срок на ответниците да изпълнят задължението по договора за продажба, което е сторено в дадения от съда срок, като незаплатената част от цената на имота предмет на продажбата, съответстваща на наследствената ид.част на ищцата е внесена на нейно име в Ц. кооперативна банка. Приел е също така, че ищцата е придобила качеството на кредитор след смъртта на майка си, като тя не е била страна по договора за продажба и с нея не е договарян начин и срокове на заплащане на цената на процесните имоти. Освен това и ответницата след смъртта на майка си също е придобила качеството на кредитор по отношение на собствената си наследствена ид.част от неизплатената част от цената по договора за продажба, т.е. тя едновременно е и длъжник и кредитор, по отношение на ? ид. част от неизплатената част на цената на имота, поради което ищцата може да претендира за неизпълнение от страна на ответниците, само за частта от цената, съответстваща на наследствената й част – 9 000 лв. Съдът е приел, че от момента, в който тя е придобила качеството на кредитор спрямо ответниците, е следвало да ги покани да изпълнят задължението си за плащане на цената, съответстваща на нейната наследствена ид.част и тъй като не са били поканени от ищцата да изпълнят задължението си по договора за продажба, едва с връчването на исковата молба, те са узнали за претенциите на ищцата по сключения с наследодателката на ответницата договор за продажба, поради което при условията на чл. 87, ал. 3, изр. 2 ЗЗД е извършено изпълнение от ответниците по процесния договор в хода на процеса. Приел е за неоснователно възражението на ищцата за липса на интерес от късното изпълнение, тъй като тя не е страна по договора за продажба и не е договаряла с ответниците при сключването му, не се касае за фикс-сделка, а и не е изведен липсата на интерес от късно изпълнение в резултат на настъпила промяна в цените на недвижимите имоти, още повече, че периодът от извършване на продажбата до откриване на наследството е твърде кратък – една година, за да настъпят реално такива промени.
Настоящият състав на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, намира, че в случая по поставените правни въпроси от материално естество, не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК изисква да се посочи правен въпрос от материално и/или процесуално естество от значение за изхода на конкретното дело, който е обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение, и който с обжалваното решение е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, в противоречие с практиката на съдилищата, или който има значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Въпросът трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Поставените в изложението правни въпроси нямат такъв характер, а и приетото по тях от въззивния съд не е в противоречие с практиката на ВКС, в т.ч. и с тази, посочена от касаторката. В конкретния случай е било налице частично неизпълнение по договора за продажба от страна на ответницата по отношение на прехвърлителката – нейна и на ищцата майка, като ищцата е придобила качеството на кредитор след смъртта на майка си, тя не е била страна по договора за продажба и с нея не е договарян начин и срокове на заплащане на цената на процесните имоти, поради което в случая е без значение обстоятелството какво е било приживе поведението на прехвърлителката – кредитор по отношение на длъжника. В този смисъл правилно съдът е приложил разпоредбата на чл. 87, ал. 3, изр. 2 ЗЗД като е дал срок на ответниците да изпълнят задължението по договора за продажба, което е сторено от тях в дадения от съда срок. Освен това след като ищцата е придобила качеството на кредитор спрямо ответниците след смъртта на своята наследодателка-прехвърлител, тя може да защитава само своите права, но не и тези на своята майка, поради което е следвало да ги покани да изпълнят задължението си за плащане на цената, съответстваща на нейната наследствена ид.част от процесните имоти, така както е приел въззивният съд в обжалваното решение. Посочената съдебна практика от касаторката е неотносима в настоящия случай, тъй като тя се отнася до правоотношенията между страните по съответната сделка/продажба, наем/, а не и между техните правоприемници, какъвто е настоящият случай. В заключение, релевираните в изложението твърдения във връзка с неправилното приложение от въззивния съд в обжалваното решение на посочените по-горе материалноправни норми касаят основания за неправилност на въззивното решение, изразяваща се в необоснованост на въззивния съдебен акт, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон по см. на чл. 281, т. 3 ГПК, но не могат да аргументират приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
При този изход на делото, на ответниците по касационната жалба следва да се присъдят направените разноски за настоящото производство в размер на 700 лв. адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 49 от 08.06.2015 г., постановено по в.гр.д. № 88/2015 г. на Бургаския апелативен съд, по касационна жалба вх. № 6260 от 17.07.2015 г. на З. В. Я. от [населено място].
ОСЪЖДА З. В. Я. от [населено място] да заплати на К. В. М. и А. И. М., и двамата от [населено място] направените разноски за касационното производство в размер на 700 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: