5
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1251
С., 30.12. 2015 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 25 ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 4807/2015 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Б. Д. и Б. Д. С. чрез пълномощник адв. Ж. Ч. Адвокатска колегия [населено място] против въззивно решение № 1580 от 14.04.2015г. по в. гр. дело № 224/2015г. на Благоевградски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 238 от 12.01.2015г. по гр. дело № 751/2013г. на Благоевградски районен съд, с което на основание чл. 135 ЗЗД е обявен за относително недействителен по отношение на Л. Димитрова Х. и С. Димитрова Д. договор за дарение на недвижими имоти сключен на 13.11.2012г. с нотариален акт за дарение № 6, том ІІ, рег. № 2927, дело № 192/2012г. на нотариус с район на действие Благоевградски районен съд, с който Б. Д. С. е дарил на сина си И. Б. Д. по 1/3 идеална част от два поземлени имота подробно описани в диспозитива на решението.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателите поставят процесуалноправния въпрос за приложението на чл. 235, ал. 2 ГПК вменяващ задължение на съда да обоснове решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона и чл. 236, ал. 2 ГПК задължаващ съда да изложи мотиви, в които да посочи исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правни изводи, като поддържа, че съдът е приложил разпоредбата на чл. 272 ГПК без да изложи самостоятелни мотиви и материалноправния въпрос – налице ли е увреждане тогава, когато длъжникът има друго имущество, което не само е достатъчно да удовлетвори кредитора и може да се секвестира, но и удовлетворението може да се извърши по същия начин без затруднение, както и чрез имуществото предмет на отменителния иск. Жалбоподателите се позоват на съдебна практика на ВКС, чрез която обосновават приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК.
Ответниците Л. Димитрова Х. и С. Димитрова Д. чрез пълномощник адв. Е. П. Б. адвокатска колегия в писмен отговор оспорват наличие на основание за допускане на касационно обжалване. Излагат съображения по съществото на спора в подкрепа правилността на обжалваното решение. Правят искане за присъждане на съдебни разноски за настоящето производство.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледан иск по чл. 135 ЗЗД намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставените правни въпроси с обжалваното решение са разрешени в съответствие със задължителната съдебна практика на ВКС и не обуславят основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
По процесуалноправния въпрос жалбоподателят не представя съдебна практика, въпреки твърденията, че същият с обжалваното решение е разрешен в противоречие с практиката на ВКС.
Мотивите на въззивното решение отговорят на изискванията въведени с цитираните във въпроса разпоредби на чл. 235, ал. 2, чл. 236, ал. 2 и чл. 272 ГПК, по приложението на които е създадена задължителна съдебна практика, според която въззивният съд извършва самостоятелна преценка на събрания фактически и доказателствен материал по делото и прави свои фактически и правни изводи по съществото на спора. Когато въззивният съд потвърждава първоинстанционното решение, той мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. Тази възможност може да се използва при съвпадение на фактическите и правните изводи, а не само на крайния резултат от решаващата дейност, т. е. когато тя е еднаква по обем при двете инстанции, тъй като не са посочени нови факти и не са представени нови доказателства пред въззивния съд. Но и в такъв случай въззивният съд мотивира решението си, като прави свои мотивите на първоинстанционния съд, с които обосновава изводите си по съществото на спора, т. е. след като въззивният съд споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния, не е необходимо да повтаря обсъждането на всички доказателства, доводи и възражения и няма пречка да приложи разпоредбата на чл.272 от ГПК. В този смисъл решения по гр. дело № 826/2009г., четвърто г. о., ВКС; гр. дело № 746/2010г., първо г. о.; гр. дело № 533/2010г., трето г. о., ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК.
При постановяване на обжалваното решение въззивният съд не се е отклонил от посочената съдебна практика. Въпреки, че се е позовал на разпоредбата на чл. 272 ГПК, съдът е възпроизвел фактите от значение за фактическия състав на чл. 135 ЗЗД, изложил е подробни правни съображения по основателността на исковата претенция и е отговорил на всички конкретни оплаквания, доводи и възражения направени с въззивната жалба.
Предвид изложеното по процесуалноправния въпрос не се установява приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване.
По материалноправния въпрос.
Жалбоподателят представя съдебно решение по гр. дело № 1769/78г., първо г. о., ВС, според което отменителният иск е основателен не само, когато длъжникът се лишава от своето имущество, но и когато го намалява, или чрез правните действия, които се иска да бъдат обявени за недействителни, се създава трудност за удовлетворение на кредитора. Посочената съдебна практика не е относима към поставения правен въпрос и касае обективната предпоставка от фактическия състав на отменителния иск – увреждането на кредитора, когато длъжникът с правните си действия е създал или увеличил платежната си неспособност.
С обжалваното решение съдът е дал отговор на поставения въпрос, като се е позовал на задължителна съдебна практика на ВКС, установена с цитирани съдебни решения постановени по реда на чл. 290 ГПК. Прието е, че предназначението на отменителния иск е кредиторът да се удовлетвори от имуществото предмет на разпоредителното действие. Обявяването на относителната недействителност е само спрямо кредитора, доколкото съществува качеството му на неудовлетворен кредитор. При погасяване на вземането, интереса на кредитора отпада, отпада и предназначението на отменителния иск.
Упражняването на правото по чл. 135 ЗЗД е вид обезпечение за кредитора, което той може да получи, както и след като разполага с изпълнителен титул, така и преди да се е снабдил с него. Наличието у длъжника и на друго имущество извън разпореденото не е основание да се приеме, че не е налице увреждане, тъй като увреждане има винаги, когато длъжникът с всеки правен и фактически акт засяга права, които биха осуетили или затруднили осъществяване на правата на кредитора. Правноирелевантно е дали длъжникът след разпореждането притежава имущество и на каква стойност. Съществуването на друго имущество предполага разполагането с инструмент за изпълнение на дълга, който не е използван от длъжника, поради което кредиторът не е задължен да установява цялото финансово състояние на длъжника. Противното би означавало при недобросъвестност на длъжника (същият не плаща свой дълг), да му се предостави възможност за избор, срещу кое от притежаваните имущества да се насочи принудителното изпълнение. Обявената относителна недействителност възстановява в отношенията между кредитора и длъжника имущественото състояние на длъжника по време на възникване на задължението, когато имуществото предмет на разпореждането е притежавано от длъжника и по правилата на чл. 133 ЗЗД е служело за общо удовлетворение на кредитора. В този смисъл решения на ВКС по гр. дело № 2301/2014г., четвърто г. о.; т.д. № 422/2012г., първо т. о.; гр. дело № 1379/2012г., четвърто г. о.; гр. дело № 1785/2008г., трето г. о., постановени по реда на чл. 290 ГПК, цитирани с обжалваното решение.
Предвид изложеното по материалноправния въпрос не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
С оглед изхода на делото жалбоподателят ще следва да заплати съдебни разноски на другата страна за касационното производство в размер на 500 лв. адвокатско възнаграждение по представен договор за правна защита.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1580 от 14.04.2015г. по в. гр. дело № 224/2015г. на Благоевградски окръжен съд.
ОСЪЖДА И. Б. Д. и Б. Д. С. да заплатят на Л. Димитрова Х. и С. Димитрова Д. съдебни разноски за настоящето производство в размер на 500 лв. адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ