5
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 109
С., 28.01. 2015 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 21 януари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 4978/2014 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Й. И. Й. чрез пълномощник адв. Н. М. Адвокатска колегия [населено място] против въззивно решение № 173 от 16.05.2014г. по в. гр. дело № 1123/2014г. на Старозагорски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 29 от 09.01.2014г. по гр. дело № 4406/2013г. на Старозагорски районен съд, с което на основание чл. 422 ГПК е признато за установено по отношение на Й. И. Й., че дължи на О. М. М. сумата 15100 лв. за главница от неизпълнено задължение по споразумение от 02.09.2011г. с нотариална заверка на подписите от 03.09.2011г. на нотариус с район на действие Казанлъшки районен съд и законна лихва върху сумата от 12.03.2013г. до изплащането й, за изпълнение на които парични задължения са издадени на 13.03.2013г. заповед № 716 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по чл. 418 ГПК по ч.гр.д. № 1244/2013г. на Старозагорски районен съд.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя правния въпрос – при издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и направено възражение от длъжника, че не дължи изпълнение по този документ, в иницираното от заявителя исково производство по чл. 422 ГПК, не следва ли съдът да изследва взаимоотношенията между страните по каузалната сделка, обективирана в документа по чл. 417 ГПК, а не просто да се задоволи с проверка от формална – външна страна на този документ. Поддържа, че въпросът с обжалваното решение е разрешен в противоречие с представена съдебна практика по приложението на чл. 422 ГПК – решение по търг. дело № 49/2010г. ВКС и решение по търг. дело № 374/2012г. ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, чрез които обосновава приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответникът О. М. М. чрез пълномощник адв. П. П. Адвокатска колегия [населено място] в писмен отговор оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване. Излага съображения в подкрепа правилността на обжалваното решение. Прави искане за присъждане на съдебни разноски по представен списък за разноски по чл. 80 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледан иск по чл. 422 ГПК намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставеният правен въпрос има отношение към предмета на спора, но с обжалваното решение не е разрешен в противоречие с представената съдебна практика.
Предмет на обжалваното решение е установителен иск по чл. 422 ГПК, с който заявителят в заповедното производство и ищец по предявения иск цели да установи със сила на присъдено нещо оспореното от длъжника, чрез възражение в заповедното производство вземане, произтичащо от сключено между тях нотариално заверено споразумение, с което длъжникът и ответник по иска се е задължил в посочен срок да заплати на ищеца сумата 15100 лв., във връзка с осъществена съвместна земеделска дейност.
Прието е от съда, че сключеното споразумение представлява извънсъдебна спогодба, с която страните, чрез взаимни отстъпки са целели да разрешат съществуващия и избегнат в бъдеще възможния правен спор относно осъществяваната от тях съвместна земеделска дейност, като са се съгласили, че правното положение между тях е такова, каквото го прогласява спогодбата (споразумение) и занапред ще се въздържат от всякакво негово оспорване (чл. 365 ЗЗД), в което се състои правоустановяващото (декларативно) действие на спогодбата – споразумение. С подписването на спогодбата страните са се задължили да спазват занапред такова поведение, което отговаря на установеното с нея правно положение – ответникът се е задължил да плати посочената искова сума, а ищецът да не търси повече от нея по осъществена съвместна земеделска дейност, в което се състои регулиращото действие на спогодбата. Посочено е, че дори договорно установеното правно положение да се отклонява от действителното такова, споразумението го преобразува (променя) съобразно със своето съдържание, в което се състои преобразуващото действие на спогодбата (споразумение). Вследствие на посоченото действие на спогодбата (правоустановяващо /декларативно/, регулиращо и преобразуващо), съдът е приел, че правното положение между страните по осъществяваната от тях съвместна дейност се счита, да е било и преди него такова, каквото споразумението го прогласява. За това, със спогодбата се декларира, че от деня на тяхното възникване, материалноправните правоотношенията между спорещите страни стават такива, каквито споразумение ги прогласява.
При тези разсъждения е прието, че споразумението/спогодба е валидно и макар да е извънсъдебно има значението на юридически факт релевантен за спорното право, поради което съдът не само следва да го вземе предвид, но и да реши спора, като зачете неговия материалноправен ефект.
С оглед на горното съдът е приел, че по предявения иск ищецът е установил вземането си в размер на 15100 лв., произтичащо от представеното и неоспорено от ответника нотариално заверено споразумение, с което те са уредили отношенията си по осъществяваната от тях съвместна земеделска дейност; в тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил изцяло и без забава това си изискуемо парично задължение по начина уговорен от страните в споразумението; ответникът не е установил да е платил вземането, нито е представил доказателства, същото да не е възникнало и/или да не съществува поради погасяването му, чрез някой от предвидените в закона способи (прихващане, опрощаване, давност и др.), при което е прието, че искът по чл. 422 ГПК се явява основателен и с обжалваното решение е уважен.
Представената от жалбоподателя съдебна практика визира притезание произтичащо от друго изпълнително основание – запис на заповед.
Записът на заповед е абстрактна сделка, с която издателят обещава безусловно да плати на поемателя, или на негова заповед, определена сума пари, като основанието на задължението не е елемент от фактическия състав на абстрактната сделка и поради това, причината за обещаното плащане не е сред задължителните реквизити, които формират съдържанието на записа на заповед (чл. 535 ТЗ). Затова, при оспорване на заповедта за изпълнение, кредиторът продължава защита си посредством предявяването на установителен иск по чл. 422 ГПК, за успешното провеждане на който съдът не може да сведе проверката си само до редовността от външна страна на записа на заповед, респ. до редовността на менителничния ефект от външна страна на записа на заповед, като документ по чл. 417, т. 9 ГПК за издаване на заповедта за изпълнение. При успешно провеждане на иска, удостоверителната функция на заповедта за изпълнение ще бъде заместена със съдебно установеното вземане на заявителя – кредитор, с оглед на което, той ще следва да докаже правопораждащите факти на каузалното правоотношение. По представената съдебна практика вземането по записите на заповед е произтичало от облигационни отношения по сключени договори за заем.
Изпълнителното основание, въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение по иска разгледан с обжалваното решение е спогодба с нотариална заверка на подписаните, съдържаща поетото задължение за плащане на процесната парична сума, т. е. изпълнителното основание съдържа притезанието (вземането) нуждаещо се от принудително удолетворяване, което с оглед характера на споразумението/спогодба установява вземането на заявителя – кредитор. Различните изпълнителни основания, въз основа на които са издадени заповедите за изпълнение, изключват възможността за констатиране на противоречие при разрешаването на поставения правен въпрос между разрешението дадено в представената съдебна практика и разрешението дадено с обжалваното решение.
Предвид изложеното по поставения правен въпрос не се установява приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като основание за допускане на касационно обжалване.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, жалбоподателят ще следа да заплати съдебни разноски за настоящето производство направени от другата страна в размер на 980 лв. адвокатско възнаграждение по представен договор за правна защита и списък на разноските по чл. 80 ГПК.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 173 от 16.05.2014г. по в. гр. дело № 1123/2014г. на Старозагорски окръжен съд.
ОСЪЖДА Й. И. Й. да заплати на О. М. М. съдебни разноски за настоящето производство в размер на 980 лв. адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ