3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 465
С., 27.04. 2015 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 15 април две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 30/2013 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Република България против въззивно решение № 205 от 16.05.2014г. по в. гр. дело № 181/2014г. на Врачански окръжен съд, с което Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на М. Ц. Б. на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 З. обезщетение за неимуществени вреди от незаконно образувано наказателно производство, което е прекратено в размер на още 2000 лв. към присъдените с първоинстанционното решение 6000 лв., или общо в размер на 8000 лв., ведно със законна лихва върху сумата от 14.06.2011г. до окончателното изплащане на задължението.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя въпроса за приложението на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, който с обжалваното решение се твърди, че е разрешен в противоречие със задължителната съдебна практика установена в т. 11 с П. № 4/1968г. Жалбоподателят се позовава й на съдебна практика на ВКС постановена по реда на чл. 290 ГПК по приложението на чл. 2, ал. 1, т. 2 З. във връзка с чл. 52 ЗЗД. Наведени са доводи и за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, с твърдение за липса на изложени от въззивния съд собствени мотиви.
Ответникът М. Ц. Б. не е представил писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е разгледан иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 З. намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставеният в изложението материалноправен въпрос е включен в предмета на делото и има отношение към решаващите изводи на съда за уважаването на иска, но с обжалваното решение не е разрешен в противоречие със задължителната съдебна практика на ВКС установена с цитираното от жалбоподателя П. № 4/23.12.1968г., както и с ТР № 3/22.04.2005г. ОСГК на ВКС, което изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване.
Според посочената съдебна практика, при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. В мотивите към решенията съдилищата трябва да посочат конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди. На обезщетение подлежат неимуществени вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането и техният размер се определя според вида и характера на упражнената процесуална принуда, както и от тежестта на уврежданията. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения критерии за справедливост. Справедливостта като критерии за определяне паричния еквивалент на моралните вреди включва конкретни факти, които за всеки отделен случай са различни. В този смисъл справедливостта не е абстрактно понятие.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът не се отклонил от посочената съдебна практика. Принципът за справедливост по чл. 52 ЗЗД е приложен в съответствие с приетото в посочените съдебни решение. Съдът е съобразил всички правно – релевантни за спора факти, обсъдил е събраните по делото доказателства и е определил обезщетение само за тези морални вреди, за които е установено, че са в причинна връзка с проведеното спрямо ищеца наказателно производство, образувано на 12.09.2009г. и прекратено с постановление на 30.05.2011г., поради недоказаност на повдигнатите обвинения.
Макар производството да е протекло в относително разумен срок, година и осем месеца, съдът е съобразил, че по отношение на ищеца са била повдигнати обвинения в извършване на тежки умишлени престъпления, случаят по задържането му заедно с още няколко лица и повдигнатите обвинения са придоби публичност в централния печат, с което ищецът е бил публично дискредитиран, засегнато е доброто му име и авторитет, претърпял е негативни изживявания и притеснения в личен и обществен план, както и такива от финансов характер предвид последвалото дисциплинарно уволнение приложено във връзка с повдигнатите обвинения. Съдът е посочил, че след прекратяване на наказателното производство, ответникът не е изпълнил задължението си по чл. 11, ал. 2, вр. ал. 1 от З. да оповести чрез средствата за масова информация, че досъдебното производство по отношение на ищеца е прекратено, което има отношение към понесените от него морални вреди.
Не се подкрепят доводите на жалбоподателя за допуснати от въззивния съд нарушения на процесуални правила с твърдение за липса на изложени собствени мотиви от съда. Съдебното решение е изготвено в съответствие с изискванията на т. 19 от ТР № 1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС, което изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване, както по материалноправния въпрос, така и по твърденията за нарушаване на процесуалния закон.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 205 от 16.05.2014г. по в. гр. дело № 181/2014г. на Врачански окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ