7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1022
С., 04.11. 2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети октомври, през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 3487 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от П. В. П. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Д. Ф. от АК-С., против въззивно решение № 87 от 27.02.2015 г., постановено по в.гр.д. № 1514/2014 г. на Старозагорския окръжен съд, І граждански състав, с което като е потвърдено решение № 771 от 04.07.2014 г. на Старозагорския районен съд, постановено по гр.д. № 2595/2013 г., е отхвърлен предявеният от касатора иск с правно основание чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ, за причинени вреди от действията на ЧСИ И. Л. Б. за сумата от 1014 лв., обезщетение за имуществени вреди търпени в периода от 18.02.2011г. до 10.06.2011г. по изп.д. № 20118690400032 по описа на частния съдебен изпълнител Б. и представляващи реални загуби от такси, внесени от ищеца, както и за сумата от 9739 лв. – обезщетение за неимуществени вреди за периода от 18.02.2011г. до 10.06.2011г. по изп. д. № 20118690400032 по описа на частния съдебен изпълнител Б., изразяващи се в причиняване на физически и душевни страдания, здравословни проблеми и загубено време вследствие неправомерни действия на ЧСИ, заедно със законната лихва върху тези суми, считано от 31.05.2013г. до окончателното им изплащане. Твърди се неправилност на въззивното решение по касационните основания на чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поддържа, че с въззивното решение съдът се е произнесъл по процесуалноправни въпроси, обусловили изхода на спора, решени в противоречие с практиката на ВКС и решавани противоречиво от съдилищата – основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Поставените правни въпроси са – следва ли взискателят, обявен за купувач, да внесе изцяло обявената цена по реда и сроковете на чл. 492, ал. 3 ГПК или той трябва да заплати и то след извършване по реда на чл. 495 ГПК на разпределение само съразмерните части от вземанията на другия/те присъединен/и взискател/и при спазване на привилегиите, визирани в чл. 136 ЗЗД; относно задължението на въззивния съд по чл. 7, ал. 1 и чл. 10 ГПК да прояви активност и да събере доказателства, сочени от жалбоподателя пред първоинстанционния съд и да се произнесе по доказателствени искания, които са направени своевременно от страните, но не са били допуснати, както и по тези, които са били допуснати, но не са били събрани, както и за задължението на въззивния съд по чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК да обсъди всички доказателства и доводи на страните при формиране на вътрешното си убеждение. Позовава се и представя съдебна практика, както следва: решение от 13.10.2009 г. по гр.д. № 366/2009 г. на Ямболския окръжен съд, ГК, 1 с-в, решение № 224 от 02.07.2010 г. на ВКС по гр.д. № 177/2010 г., ІІ г.о., решение № 832 от 26.10.2009 г. на ВКС по гр.д. № 3790/2008 г., І г.о., постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК, ППВС № 1 от 13.07.1953 г.
Ответникът по касационната жалба ЧСИ И. Л. Б. от [населено място], чрез пълномощника си адв. М. С. от АК-Стара З. в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва касационната жалба като неоснователна и изразява становище за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Третото лице-помагач ЗАД [фирма] [населено място] не изразява становище по касационната жалба в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – оценяем иск по чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ, вр. с чл. 45 ЗЗД, с цена над 5 000 лв., поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, с което е отхвърлен предявеният иск, въззивният съд е приел, че по делото не са установени предпоставките, при условията на кумулативност, за уважаване на иска с правно основание чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ, съгласно която разпоредба частният съдебен изпълнител отговаря за вредите, които неправомерно е причинил при изпълнение на своята дейност. Т.е., за да бъде уважен този иск ищецът следва да установи наличието на незаконосъобразни действия или бездействие на частния съдебен изпълнител при и по повод изпълняваната от него дейност по съдебното изпълнение, настъпването на твърдените вреди – имуществени и неимуществени, както и причинна връзка между противоправното поведение на ЧСИ и настъпилите вреди. В тази връзка съдът е приел, че в случая не е установено ответникът да е извършил незаконосъобразни действия в качеството му на ЧСИ по изп.д. № 20118690400032, нито да са настъпили имуществени вреди за ищеца, тъй като образувайки и движейки изпълнителното дело, при наличие на висящи конкурентни изпълнителни дела при друг ЧСИ, ответният ЧСИ не е нарушил закона, защото след като е сезиран по предвидения в закона ред, с молба за образуване на изпълнително дело и приложен изпълнителен лист, ЧСИ не може да откаже образуването на изп. дело. Наличието на висящи изпълнителни производства срещу същия длъжник при друг СИ, не е основание да се откаже образуване на изпълнително дело, поради което не е налице незаконосъобразно действие на ЧСИ при изпълнение на задълженията му във връзка с образуване и движение на изпълнителното дело. Приел е, че издадените от ЧСИ Б. сметки и фактури по изп. дело № 32/2011г. са в съответствие с изискванията на ЗЧСИ и Тарифата към него за извършените от ЧСИ действия по изпълнителното дело, както и че представените сметки на ЧСИ по изпълнителното дело са съставени в съответствие с законовите изисквания и се отнасят за дължими суми за извършени от ЧСИ действия по образуваното изпълнително дело, поради в резултат на тези действия на ЧСИ при събиране на дължимите такси за изпълнителното производство ищецът не е претърпял имуществени вреди. Приел е също така, че не са установени причинени неимуществени вреди на ищеца в резултат на противоправно бездействие на ЧСИ по изп.д., тъй като причината ЧСИ да не възложи процесния недвижим имот на ищеца с постановление, въпреки обявяването му за купувач, не е в резултат на бездействие от страна на ЧСИ Б. по изпълнителното дело, а при образуването му и взискателят В. и ЧСИ са били уведомени за наличието на други висящи изпълнителни производства при ЧСИ А. срещу същия длъжник. В. по другите изпълнителни дела [фирма] е присъединен взискател по право като ипотекарен кредитор на процесния имот, съгласно разпоредбата на чл. 459, ал.2 във връзка с ал. 1 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 495 ГПК, взискателят обявен за купувач на имот е длъжен да внесе сумата, дължима за изплащане на съразмерните части от вземанията на другите взискатели и ако не внесе тази сума той отговаря за вредите и за разноските по проданта. В случая е установено, че ЧСИ Б. е задължила ищеца да внесе сума по изпълнителното дело, с оглед качеството на [фирма] на присъединен взискател по право. Ищецът не е внесъл тази сума и при положение, че банката е с вписана ипотека, ЧСИ Б. не би могла да не зачете интересите на привилегирования кредитор, поради което бездействието му, изразяващо се в несъставяне на постановление за възлагане на недвижимия имот, предмет на публичната продан, на взискателя В. е в съответствие с задълженията му на СИ, визирани в разпоредбите на ГПК.
Настоящият състав на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение намира, че в случая по поставените правни въпроси не са налице основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
Разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК изисква да се посочи правен въпрос от материално и/или процесуално естество от значение за изхода на конкретното дело, който е обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение, и който с обжалваното решение е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, или който има значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемане на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. Основанията за допускане на касационното обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. В разглеждания случай в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК формулираният от жалбоподателя правен въпрос: следва ли взискателят, обявен за купувач, да внесе изцяло обявената цена по реда и сроковете на чл. 492, ал. 3 ГПК или той трябва да заплати и то след извършване по реда на чл. 495 ГПК на разпределение само съразмерните части от вземанията на другия/те присъединен/и взискател/и при спазване на привилегиите, визирани в чл. 136 ЗЗД, не е от значение за изхода на спора по иска с правно основание чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ, а има фактически характер и не е свързан с деликтната отговорност на ЧСИ, поради което по него не е налице общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Останалите два правни въпроса от процесуално естество са обусловили изхода на делото, но те не са решени от въззивния съд в противоречие със задължителната съдебна практика, а в съответствие с нея, в т.ч. и тази, представена от касатора. Това е така, тъй като след като са изчерпани контролните функции на въззивния съд (да провери валидността и допустимостта на решението и да определи вярната правна квалификация на предявените искове и на насрещните права, възраженията, репликите и т.н. на страните), той проверява само посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд, като взема предвид установените във въззивното производство новооткрити и новонастъпили факти, съответно – последиците от недоказването. Ограниченият от посоченото в жалбата въззивен съд не може, без съответно оплакване да проверява обосноваността на която да било фактическа констатация на първоинстанционния съд нито да проверява дали тя е направена при друго съществено нарушение на съдопроизводствените правила (при разменена доказателствена тежест, при липса на доказателства, извращаване на събраните доказателства или необсъждането им). Ако във въззивното производство не са събрани доказателства за новооткрити или новонастипили факти, съдът не може да преценява нито да обсъжда наново доказателствата по делото, както и служебно да събира доказателства, които са поискани, но не са събрани от първоинстанцинния съд. В случая такова оплакване не се съдържа във въззивната жалба, поради което и въззивният съд не е бил задължен да изиска прилагането в цялост на изпълнителното дело. В тази насока са и задължителните постановки в ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1, 3 и 4. Поставените в изложението процесуалноправни въпроси, свързани с приложението на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК се свеждат до това, че съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона, като преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение. Тези процесуалноправни въпроси са от значение за изхода на спора, но те не са решени от въззивния съд в противоречие, както със задължителната съдебна практика, уеднаквена с постановени от ВКС решения по реда на чл. 290 ГПК, в т.ч. и с тази, посочена от касатора. Така с решение № 470 от 16.01.2012 г. на ВКС по гр.д. № 1318/2010 г., ІV г.о. и решение № 217 от 09.06.2011 г. на ВКС по гр.д. № 761/2010 г., ІV г.о. е прието, че съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, съдът е длъжен да прецени всички доказателства по делото и да основе решението си върху приетите за установени обстоятелства и върху закона. Той е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните като той е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. В тази връзка съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения. В случая в съответствие с тази задължителна съдебна практика въззивният съд е приел, че ищецът по иск с правно основание чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ следва да установи наличието на незаконосъобразни действия или бездействие на частния съдебен изпълнител при и по повод изпълняваната от него дейност по съдебното изпълнение, настъпването на твърдените вреди – имуществени и неимуществени, както и причинна връзка между противоправното поведение на ЧСИ и настъпилите вреди, което в случая не е сторил. В конкретния случай релевираните в изложението твърдения, които касаят неправилност на въззивното решение, изразяващи се в необоснованост на въззивния съдебен акт, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, не могат да аргументират приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, а касаят правилността на обжалваното въззивно решение при разглеждане на касационната жалба по същество по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, когато бъде допуснато касационното обжалване, какъвто не е настоящият случай.
При този изход на делото, на ответника по касационната жалба следва да му бъдат присъдени направените разноски за касационното производство в размер на 650 лв. адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 87 от 27.02.2015 г., постановено по в.гр.д. № 1514/2014 г. на Старозагорския окръжен съд, І граждански състав, по касационна жалба вх. № 5052 от 22.04.2015 г. на П. В. П. от [населено място].
ОСЪЖДА П. В. П. от [населено място] да заплати на ЧСИ И. Л. Б. от [населено място] направените по делото за касационното производство разноски в размер на 650 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: