4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 174
С., 10.02. 2016 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на трети февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 6210/2015 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на 59-то ОУ „В. Л.” [населено място], представлявано от директора М. Б. чрез пълномощник адв. Е. З. Шуменска адвокатска колегия против въззивно решение от 15.04.2015г. по в. гр. дело № 17075/2014г. на Софийски градски съд, с което като е отменено решение от 24.07.2014г. по гр. дело № 2507/2013г. на Софийски районен съд, е признато за незаконно и отменено уволнението на Р. Г. Димитрова извършено със заповед № РД-13-556 от 27.05.2013г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ и работодателят е осъден да заплати обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер на 3460 лв. за периода 01.06.2013г. -31.10.2013г., ведно със законна лихва, счита от 12.06.2013г. до изплащане на задължението.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя правните въпроси – има ли работодателят право да поставя по – високи изисквания за квалификация и образование, когато те са предвидени в нормативен акт и навеждайки довод за злоупотреба с право, ищецът следва ли да изложи конкретни факти и обстоятелства в исковата молба, от които могат да се направят подобни изводи и тези факти следва ли да бъдат доказани от ищеца, или е достатъчно тяхното заявяване. Жалбоподателят поддържа, че поставените правни въпроси с обжалваното решение са разрешени в противоречие с представена съдебна практика на Върховния касационен съд – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответницата Р. Г. Димитрова чрез адв. И. М. в писмен отговор оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване по съображения в подкрепа правилността на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което са разгледани искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
По поставените в изложението правни въпроси жалбоподателят представя съдебна практика на Върховния касационен съд, постановена по реда на чл. 290 ГПК, според която, когато изискванията за заемане на определена длъжност са определени в нормативен акт, няма пречка работодателят да въведе и нови предвид нуждите на предприятието, стига те да не влизат в противоречие с нормативно разписаните и работодателят да е действал добросъвестно, като преценката на работодателя за промяна на изискванията за заемане на дадена длъжност е суверенна и по целесъобразност, която не подлежи на съдебен контрол. Добросъвестността се предполага на основание чл. 8, ал. 2 КТ, поради това страната, която я оборва носи тежестта на доказване. Съдът изследва наличие на проявни форми на недобросъвестност от работодателя, когато такива факти, съответно възражения са въведени от страните по надлежния ред в преклузивните срокове по ГПК (решение по гр. дело № 680/2012г., четвърто г. о., ВКС). Относно приложението на чл. 8, ал. 1 КТ е представено и решение по гр. дело № 284/2012г., ВКС, четвърто г. о., според което злоупотреба с права от страна на работодателят в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ е налице, когато се установи, че единственото му желание, чрез законово допустими средства, е постигане на една единствена цел – прекратяване на трудовия договор с конкретен работник или служител. Решението по гр. дело № 449/2010г. на трето г. о., ВКС е относимо към критерия за разграничение между незаконосъобразност и нецелесъобразност на действията на работодателя, във връзка с извършено от него уволнение, което не касае пряко поставените правни въпроси.
С обжалваното решение съдът е изложил предварителни съображения по приложението на чл. 328, ал. 1, т. 6 ГПК, съответни на задължителната съдебна практика установена от ВКС, когато се прекратява трудовото правоотношение с работник или служител поради липсата на необходимо образование или професионална квалификация за изпълняваната работа, но по същество съдът е приел, че директорът на училището не разполага с оперативна самостоятелност да въвежда допълнителни изисквания за професионална квалификация на учителските длъжности, когато те са уредени в нормативен акт, по аргумент от разпоредбите на чл. 124 и чл. 124а от П.. Посочено е, че съгласно Инструкция № 2/29.07.1994г. за изискванията за заемане на длъжността „учител” или „възпитател” съобразно придобитото образование, професионална квалификация и правоспособност, ищцата е отговаряла на изискванията по 3, ал. 2, т.1, 2 и 3 от Инструкцията, цитирани в заповедта за уволнението – същата има завършено висше образование с професионална квалификация „начален учител”. Въведеното с новата длъжностна характеристика изискване за длъжността „старши възпитател” (заемана от ищцата) за професионална квалификация – „начален учител с чужд език, руски или английски” е прието от съда, че представлява злоупотреба с право от страна на работодателя, предвид твърдение на ищцата в исковата молба, че уволнението и е преднамерено. В. съд е обосновал този извод, като е извършил анализ на показанията на изслушана по делото свидетелка, установила влошени отношения между ищцата и директора на училището, конкретната причина за това влошаване, поведението на директора след това определено като пресиращо за ищцата и виждането на свидетелката, че за нуждите на училището не се е изисквало възпитател с чужд език – ищцата е била възпитател на ученици от първи клас, изучаването на чужд език е бил свободно избираем, а майчиния език на преобладаващата част от децата не бил български.
Приетото от съда, че ищцата е отговаряла на въведените с нормативния акт минимални изисквания за образование и професионална квалификация по същество са вярно, но въведеното с новата длъжностна характеристика изискване за професионална квалификация „начален учител с чужд език”- руски или английски е предвидено в същия нормативен акт, т. е. допълването на длъжностната характеристика за длъжността „старши възпитател” е извършено от директора на училището в рамките на определеното в нормативния акт – цитираната Инструкцията. Директорът е разполагал с правомощието да въведе посоченото изискване – в този смисъл е представената съдебна практика, както и предварителните съображения на съда по приложението на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. Когато промяната в изискванията е упражнено от работодателя с цел уволнението на конкретен служител, такъв довод е наведен в исковата молба и доказан от страната, съдът е длъжен да провери дали работодателят е действал добросъвестно. С обжалваното решение, по този въпрос, въззивният съд не се е отклонил от задължителната съдебна практика, а това е достатъчно основание за да приеме, че уволнението е незаконно.
Предвид изложеното по поставените правни въпроси не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 15.04.2015г. по в. гр. дело № 17075/2014г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ